Стефан Антонов: Собствениците на мощни коли не притежават пътищата. Засичанията да се наказват строго

„Преди 10 години написах във Фейсбук „карам със сто на градско и пак ме изпреварват от дясно“. Един от най-добрите ми университетски преподаватели се възмути толкова жестоко, че едвам намерих време да му обясня, как нямам книжка и не шофирам, но е израз, който съм чул в обкръжението си. Е, вчера се видя, че и в аварийната лента може автомобил да бъде пометен, да бъде ударен така, че да изхвърчи и да се превърти няколко пъти.

Това коментира Стефан Антонов за "Гласове".

В катастрофата на „Цариградско шосе“ от вчера, освен че се случва на няколкостотин метра от дома ми, се оказа, че е загинал един от най-добрите приятели на мой приятел. Мразя да коментирам, когато има информационен повод, още по-малко, когато той е трагичен, но тъжната истина е, че това са моментите, когато имаме малко повече склонност към размисъл. В останалото време уроци не се научават, а болката си остава за близките на загиналите.

Дълго време се въздържах се да пиша тази статия и защото нямам опит като водач, но пък съм пътувал достатъчно във всякакви превозни средства и съм забелязал едно – две неща, за които малко се говори. Само две седмици след гонката между автомобили, които се изпреварват, за да се засекат и в едната се возеше български олимпийски шампион, идва произшествие, чийто причинител е собственик на мощен автомобил, тествал очевидно лимитите на колата си в градски условия.

Общото е, че случаите става дума за участие на мощни автомобили – с тегло около и над 2000 килограма. Става дума за водачи, които оценяват предимствата на автомобилите си – мощни, заредени със сензори, които ги известяват за всичко, които осигуряват комфорт на возенето дори и при скорост над 200 километра. За огромна част от собствениците на такива коли автомобилите среден клас са костенурки и костенурките трябва да се съобразяват с истинските автомобили и сериозните им водачи. С други думи, да стоят далеч от лявата лента на магистралите.

Ето един пример. Ако човек кара среден клас автомобил със 90-95 километра в час и пред него се окаже кола, която кара с 80, или 85 километра в час, изпреварващият направи усилие и ще я изпревари като вдигне скоростта си за малко с 20 километра и по време на изпреварването кара със 110 километра в час. Отнема две секунди да се изпревари автомобил, ако изпреварващият кара с 20 километра по-бързо. Отнема обаче поне две секунди изпреварващият да се престрои за изпреварване от ляво и още поне две секунди да се върне обратно в средната лента пред изпреварения автомобил. Това прави общо шест секунди от началото до края на маневрата. Ако водачът в автомобил тип „костенурка“ изпреварва камион, времето ще нарасне на 10 секунди.

В същото време, ако собственикът на SUV или мощните седани от луксозните марки, всички от които тежат над два тона, а това почти винаги означава двойно повече от обикновените „костенурки“ (проверих най-популярните модели и от трите категории – SUV, луксозни мощни седани и масови автомобили среден клас) кара със 150 километра в час – ограничението от 140 плюс толеранс от 10 километра, който полицаите правят, ще се движи с 10 метра в секунда по-бързо от изпреварващата костенурка.

Водачът на т.нар. „костенурка“ трябва да се взира през огледалото за обратно виждане между 60 до 100 метра назад, в зависимост от това какво изпреварва, за да не убива скоростта на някой с мощна кола и да си докара засичания.

Примерът ми може да се оспори в два аспекта, че почти никой не кара с 80-90 километра на магистралата дори и в средната лента. Отговорът ми е, че и собствениците на мощни автомобили не се ограничават само до лимита от 150 километра в час. Коментиращи под видеозаписите от януарските засичания си казваха, че е недопустимо да се кара със 110-120 километра в лявата лента. Моля? Очевидно е, че по магистралите, но също и по околовръстното на София и кой знае още на колко места властва култура, че мощните автомобили са превъзхождаща каста и на тях не трябва да се пречи. Само че миналата година мой роднина возеше болен човек от бургаска болница към „Пирогов“ и пак се намери някой да го засече. Както и самият аз съм се возил в автомобили, чиито водачи засичат т.нар. „костенурки“ и с тази статия ще ядосам не един от тях, ако я прочетат.

Това не променя факта, че освен забранени, засичанията по пътищата са опасни, а когато останат ненаказани водят и до манталитет на безнаказаност. Затова час по-скоро тази практика трябва да се изкорени, дори и ако означава допълнителна глава в Закона за движение по пътищата или в Наказателния кодекс.

Но когато човек си помисли, че скоростната лява лента му принадлежи, остава малко да си присвои и аварийната. Точно затова трябва спешно да започне кампания по възпитаване на правилния манталитет. Не само на провинените. И на тези, на които все още им се разминава, както и на тези, които още не са се взели твърде на сериозно. Ако може едни и същи водачи да се приемат за властелини по българските пътища и да са хрисими по тези в Гърция, Сърбия и останалите части на Европа, то има начин и у нас да се приучат към нормално поведение.

Със сигурност това означава полицаите да спрат да взимат пари. Видеорегистратори в полицейските коли, на гърдите на полицаите, забрана за излизане извън покритието на видеорегистраторите, задължение те да са винаги включени и забрана да се свалят по време на смяна.

Не съм експерт по наказателно право за да посочвам конкретни санкции, но си мисля, че не е нужно човек да бъде експерт, за да посочи едничкото първостепенно изискване в отношението към нарушителите, което може да промени нещата. Това е безкомпромисността.