Проф. Росен Стоянов пред ФАКТИ: Считам президентските избори като реалистичен хоризонт за живота на кабинета „Желязков“

Има ли споскойствие за кабинета на Росен Желязков след 100 дни управление и каква е ролята на „ДПС – Ново начало“… Пред ФАКТИ говори проф. д-р Росен Стоянов, директор Политически анализи и прогнози в „Галъп Интернешънъл Болкан“.

- Проф. Стоянов, 100 дни на кабинета "Желязков". Как ви изглежда управлението?
- През първите 100 дни от управлението на този редовен кабинет бе приета управленска програма, по-важното – бюджет, и още по-важното – бяха преодолени два вота на недоверие. Правителството се оказа способно да работи ефективно и да се справя с предизвикателствата да управлява дори без мнозинство в парламента, поредното доказателство за което е сделката от последните дни за закупуването на модерен подвижен състав за БДЖ и спасяването на значителна сума от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Чрез публичните изяви, най-вече на министър-председателя Росен Желязков и чрез добра комуникация, се постигна баланс в представяне приоритетите на правителството и етапите на тяхното изпълнение. А това има особено значение при поддържане на общественото доверие от една страна, а от друга - така правителството даде категорично заявка за българската позиция по някои външнополитически теми и съумява, поне до момента, да създава добра база за възстановяване на приемането ни в международен план с устойчива и предвидима външна политика.
Но стоте дни свършиха, а с тях трябва да приключи и стандартният толеранс към действия и решения на настоящия кабинет. От тук нататък е необходимо крайно внимателно да се проследява всяко действие на кабинета и министрите, като критично се реагира на всяко влизане в крайности, несъответствие с предварителни заявки, непрозрачност и действия в ущърб на интереса на обществото.

- Кабинетът мина през два вота на недоверие. Какво ни показаха те…
- Вотовете на недоверие могат да се разгледат като индикатори за няколко различни политически състояния. На първо място вотът на недоверие може да отразява нарастващо гражданско недоволство и разочарование от политиката на правителството. Това може да бъде израз на общественото мнение и очакванията на хората за по-добро управление, повишаване стандарта на живот и подобряване на социалните условия. В тези два случая това не бе изведено като основен акцент – нито в мотивите, нито по време на дебатите в зала. На второ място, толкова честата употреба на този инструмент за опозиционно действие, но без реално прогнозируема ефективност, създава усещането за търсене на цели, различни от прагматичното действие на градивна опозиционна критика в търсенето на алтернатива за по-добро управление. Така се създава повърхностно впечатление за активност, но всъщност се постига инфлация на парламентарни възможности, а и усещане за несигурност и нестабилност сред гражданите и инвеститорите.
Със сигурност обаче, вотовете на недоверие са част от по-широкия процес на демократично функциониране и контрол върху изпълнителната власт.

- В първия вот ДПС на Доган бе част от подкрепата, във втория бе опозиция. Какъв път следват хората на Доган?
- През годините партията ДПС имаше различни роли в българската политика – в опозиция, като балансьор, като мандатоносител на коалиционно управление с изпълнен пълен управленски мандат дори. От друга страна при участието в парламентарни гласувания за формиране на правителства, различни политики за управление, по международни теми, от ДПС винаги са се опитвали да бъдат „гъвкави“ и прагматични. Участвали са както със символично гласуване на някои техни водещи фигури във формиране на правителства, така и в успешни вотове на недоверие. Действията на тази партия винаги са били подчинени на стремежът да се максимизира влиянието ѝ в зависимост от конкретната политическа ситуация.

- Вече имаме кабинет на малцинството на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН. Но… С нетърсената подкрепа на Делян Пеевски. Всъщност, сега кабинетът по-стабилен ли е?
- При създаване на правителство на малцинството с подкрепата на други партии или независими депутати задължително се разчита на множество компромиси и преговори в различни посоки – от приемане на законодателни инициативи, през бюджет до назначения и т.н.

Разчитането на плаващите мнозинства води след себе си и потенциал за нестабилност,

поради наличие или възникване на често непреодолими различия или изискване за невъзможни компромиси. Подкрепата от страна на „ДПС - Ново начало“ може да осигури временно стабилизиране на правителството, но също така го прави и заложник. Със сигурност трябва да запазим своите обосновани предположения около това дали такава съществена подкрепа в кризисни моменти не остава уговорена, под условие и срещу изискване изпълнението на определени искания – сега или в перспектива.

Кабинетът в момента не се нуждае от мнозинство в парламента. От мнозинство имат нужда тези, които са против него.

Разбира се, не е невъзможно такова „антиправителствено“ мнозинство да се формира и извън Народното събрание – като обществена нагласа, защото при липса на явна, ярка и силна опозиция в парламента, гражданите могат и имат правото да преценят случващото се като неприемливо и да заявят несъгласие чрез протести и желание за нови избори.
От друга страна, поставени пред изпитанията на икономически кризи, заобиколени от международно напрежение, войни и въоръжени конфликти, изправени пред несъмнено глобални исторически промени, българското общество и политици не можем да останем неповлияни от външни фактори, с потенциал да създадат условия на нестабилност, които да компрометират допълнително настоящото правителство.

- Колко дълга ще бъде годността на това правителство. Виждате ли перспектива, която може да го бутне?
- Правителството действа в условия на вътрешнополитическа динамика, силно изразено обществено мнение, икономически условия и и много силни международни събития. От друга страна сме били свидетели как водещи български политици често залагат не на политическата логика, а на интуицията си за политическо оцеляване. В този смисъл предричането, макар и аргументирано и систематизирано, на политическата ситуация и нейния потенциал в развитие може да се променя бързо и непредсказуемо.
Към момента няма логическа възможност за обединяване на прекалено разнородните и много на брой представители на парламентарната опозиция, което би довело до предсрочно прекратяване мандата на настоящото правителство. До края на този кабинет може да се стигне по-скоро при:
- политическа и управленска недалновидност, водеща до икономическа криза, следвана от масови протести и недоволство сред населението
- при, не дай си Боже, въвличането ни в геополитически събития или международен натиск, с потенциал за военна заплаха за сигурността на държавата ни
- поради простото субективно, частно и интуитивно политическо действие кой е най-благоприятният повод да се отиде на избори, за да се увеличи партийното представителство, без това да зависи от грижата за интересите на обществото или конюнктурните и „злободневни“ задачи за решаване.

- В комфортна зона ли се намират БСП и ИТН, като част от управлението, и какво зависи, а и изобщо зависи ли нещо от тях?
- Като част от коалиционно правителство, техният комфорт може да зависи от стабилността на тази коалиция, а тя от своя страна – от честотата и нивата на изискваните компромиси. Балансът на интереси в тази управленска конфигурация е доста сложна работа. Така или иначе, в момента ни управляват политици с особено ниско ниво на обществена подкрепа и доверие като цяло. Това със сигурност резултира върху мотивацията им за предприемане и подкрепа на необходимите непопулярни реформи и промени. БСП са поставени и пред изпитание от създаването на поредната партия вляво. ИТН засега извличат дивиденти от ефективната работа на техните представители във властта – вече споменатата успешна сделка на министър Караджов, например. Несъмнено обаче участието в управлението носи в средносрочен план негатив, което се доказа и от все по-честото ни ходене до изборните урни в последните четири-пет години.

- Кабинет на Росен Желязков до президентските избори или и след това…
- Към този момент считам президентските избори като реалистичен хоризонт за живота на кабинета „Желязков“. Ако конвергентният доклад през юни тази година бъде положителен, ще липсва дори формален повод за обвинения в провал на дадена политика, поради значимостта на евентуалния успех по реалното ни влизане в еврозоната.

- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че „ги“ търпи до доклада за еврозоната, който трябва да получим през лятото. Очаквате ли сътресения после?
- Очакването на докладите, свързани с присъединяването ни към еврозоната, е повод всеки да дефинира себе си и в политически аспект. Това е вододел, който може да ни ангажира отново с активна политическа позиция, следствие на което да се завърнем и към активно политическо участие. Подобни теми могат да мотивират и до повишаване на избирателната активност впоследствие. Че темата ще създава възможности за политиканстване, напрежения и, при евентуален положителен резултат, опит за присвояване на основни заслуги, е повече от ясно.
Вярвам, че самите европейски институции ще проявят политически разум и няма да създадат основания за подклаждане на евроскептицизъм у нас, на развихряне на популистки и псевдонационалистически брожения, като ще вземат стратегически правилното решение в наша полза. Защото в този исторически за Европа момент, няма нужда от създаване на условия за нестабилност на правителство на европейска държава, член на НАТО и ЕС, подкрепящо основните европейски решения в икономически, военен и дипломатически аспект.
Да не забравяме, че единствено позитивното решение и конкретната дата няма да са достатъчни – ще са нужни немалко усилия от страна на държавата за подготовка на обществеността и институциите за не толкова кратък и бърз преход, което също може да срещне различни реакции и предизвикателства.

- Ще може ли Борисов да преглътне подкрепата на Пеевски, която се дава, но не е търсена?
- Отношенията между Борисов и Пеевски са постоянно обект на анализи, предположения и спекулации. В крайна сметка това е реалното разположение на политическите сили, следствие на вота на суверена. Съмненията около честността на изборите са довод, но единствено и само българският съд може да отсъди дали има достатъчно доказателства в полза на едни или други обвинения. До този момент няма такива решения. За едни тъжно, за други радостно, но това е ситуацията към днешна дата.
От своя страна политическата целесъобразност и тактическото мислене могат да са аргумент за приемане на всяка подкрепа. Дори и от някого, от когото в стратегически план ще пожелаеш да се разграничиш. Критиката от страна на избирателите може да се прояви най-вече по време на избори, а в настоящата ситуация такива ще има, когато решат самите споменати във въпроса ви. Дали подобни компромиси се правят в името на по-голяма, дългосрочна национална цел, дали някой жертва репутацията си и бъдещия партиен потенциал, а друг събира моментни дивиденти – само времето ще покаже.

- И докога ще продължи така?
- Политическата ситуация в България, както и във всяка друга страна, е динамична и може да се променя бързо. Тази конкретна, като че ли неясна, на моменти дотолкова повтаряща се и позната, че чак скучна ситуация, ще продължи до момента на влизането на политическия терен на нова, силна, със сигурност лидерска партия, която се предрича от доста време. Очаква се тя да комасира политическото раздробено „многообразие“ откъм вот и подкрепа и получи резултат, чрез който в потенциална широка коалиция с една, максимум две други партии, да създаде устойчиво и с дълъг хоризонт на управление правителство.

- Превръща ли се „ДПС-Ново начало" в онзи балансьор, който беше ДПС през целия период на прехода?
- За да стане балансьор, „ДПС – Ново начало“ трябва да усвои значително политическо влияние и да си подсигури непрестанна, дори повишаваща се стабилна подкрепа сред избирателите, което несъмнено преминава и през разширяване на ветрилото възможни участия в коалиционни формати, а и способността за получаване на международно признание. За да си балансьор, е необходимо умение за правене на компромиси, съгласие на други да колаборират с теб, излизане от кордони и изолация, сътрудничество с различни политически сили, разбира се, и дефиниране на политическа идеология. Можем да споменем и належащата нужда от политическо лидерство, харизма, дипломатичност, компетентност, медийни изяви и положителна публичност…

От друга страна, ако политическата сцена у нас остане толкова фрагментирана и без ясно доминираща сила, балансьор може и да не е необходим.

Не на последно място, ако по време на избори една политическа партия спечели доверието и подкрепата на достатъчно количество избиратели, то тя има правото на политическа легитимация, дори и това да е „ДПС - Ново начало“. Дали това ще ги превърне в незаобиколим фактор - рано е да се каже. Към момента ролята им е по-скоро на политически посредник, отколкото на политически балансьор.