Коментар на Веселин Стойнев:
Според последното национално представително проучване на агенция "Маркет линкс", проведено на старта на предизборната кампания, 48% от българите са обезсърчени да гласуват заради купения и контролиран вот. А 55% смятат, че на изборите на 27 октомври ще има повече опити за манипулации с гласовете, отколкото досега.
От рационална гледна точка това е парадокс. В България заплахата от купен и контролиран вот вместо да буди желание за гласуване, за да намали неговата тежест, обратно, намалява избирателната активност. Социолозите явно трябва да навлязат в дълбочинни изследвания, за да разберат какво се крие зад тези нагласи. Без тях можем само да правим предположения, надявайки се на достоверност.
Допълнителното оправдание "откъде накъде да им гласувам"
Изглежда много хора си търсят оправдание защо няма да гласуват. Още повече, че така или иначе доста над половината избиратели няма да отидат пред урните, а в изследването попадат и те. И явно си намират още една причина за въздържане от вот – освен че няма за кого да гласувам, партиите, които участват в изборите, масово пазаруват гласове, откъде накъде тогава "да им" гласувам. Така липсата на позитивен избор получава втора легитимация – "да не се омърся". Изборният терен е толкова окалян, защо изобщо да си цапам ръцете, като и без това нямам свое "камъче в калта".
Само че и сериозни дялове от избирателите на сегашните парламентарни партии се чувстват обезсърчени да гласуват заради очакванията за масиран купен и контролиран вот – по около 40 на сто от поддръжниците на ПП-ДБ, ГЕРБ, БСП, ИТН и "Величие". Парадоксално, най-висок е този дял сред избирателите на ДПС-Ново начало (57%), а най-малък - сред очакваните най-големи потърпевши от купен и контролиран вот - ДПС-Доган (21%). Данните за избирателите на двете ДПС-та трудно могат изобщо да бъдат рационализирани в турбулентната ситуация на разцеплението, защото не е ясно доколко стабилни са техните нагласи и каква изобщо е достоверността на декларациите "кой от кои е".
Симптом за топене на електорални ядра и периферии
За избирателите на останалите партии пък вероятно водещо обяснение би било фрустрацията от купуване на гласове от противникови формации. Това обаче също, както и при негласуващите, може да е търсене на оправдание за отдалечаване от собствената партия, т.е. да е симптом за топене на електорални ядра и изтъняване на електорална периферия.
И в двата случая обаче – и при негласуващите, търсещи допълнително оправдание за пасивността си, и при партийните електорати, които се свиват, бягството от гласуване на основание очакване за масиран купен и контролиран вот е проява на гражданска безотговорност. Защото отговорното гражданско поведение означава следното: първо, гражданинът да се възмути и да оказва граждански натиск върху институциите да противодействат на търговията с гласове, второ, да гласува, макар и с отвращение, за най-малко нежеланата от него формация, за да обезсили купения и контролиран вот (гласуване с "не подкрепям никого" е вот нахалост, защото не участва в разпределението на местата в парламента).
Може ли нещо да се промени, ако има гражданско, политическо и институционално противодействие на търговията с гласове? Един политик огласи над 50 имена с прякори като от мутренските времена на 1990-те години на купувачи на гласове в цялата страна. Неформалната група на Българските елфи – BG Elves, публикува във Фейсбук истинските имена, набъбнали до 200, стоящи зад тези прякори и за кого те работят. Нямаше институционална реакция на тези публични сигнали. Прокуратурата в Габрово най-сетне се самосезира (дано не е само "от кумова срама") и възложи на ДАНС проверка по огласените от въпросния политик и кандидат-депутат твърдения за търговци на гласове с прякори. А МВР отчита акции в Бургас и в столичния кв. "Христо Ботев" за търговия с гласове чрез вересии и цена на глас от 100-150 лв. на някакви "солови" играчи.
МВР знае най-добре кой къде и за кого купува
МВР знае много добре по места кой и как купува и контролира гласове. И ако има централизирана политическа воля, може много лесно да ги пресече. Проблемът е, че купуването на гласове далеч не е занимание за солови играчи, а също е плод на политическа воля, която прониква в институциите и на която може да се противодейства единствено с по-мощна политическа воля и/или гражданско действие. И ако и когато тя започне да дава резултат, може да започне да се топи и изборната абстиненция на избирателите. Защото те ще загубят вторичното си оправдание да не гласуват и ще видят, че има смисъл сами да положат усилия със свободния си вот да обезсилят зависимия вот. Простичко казано, избирателната активност на 27 октомври зависи на първо място от МВР и ДАНС.