Зимата в Европа оказва влияние върху производството на енергия от възобновяеми източници и върху цените на електроенергиятакато цяло. Това твърдят някои скандинавски страни. Тъй като компаниите все още не могат да съхраняват огромни количества електроенергия, тя трябва да се използва в момента на нейното производство. В миналото производството в централи, използващи изкопаеми горива, или в АЕЦ осигуряваше стабилност на европейския енергиен пазар.
"Тъмно безветрие"
Навлизането на възобновяемите енергийни източници увеличи зависимостта на енергийната система от слънцето и вятъра. Без слънце соларните панели остават „на сухо“, а липсата на вятър не позволява на вятърните турбини да се въртят. В Европа този феномен обикновено се проявява през зимата, тъкмо когато се нуждаем от повече енергия за отопление и осветление.
Германците имат специално понятие за периода от време, в който не може да се произвежда почти никаква енергия, тъй като и вятърът, и слънчевата светлина са ограничени: „Dunkelflaute“ (тъмно безветрие). При по-ниско производство на електроенергия от възобновяеми източници се налага да се използват други източници или да се внася ток от други държави, което може да доведе до краткосрочно поскъпване на електроенергията.
Едновременната липса на светлина и на вятър – т.нар. „тъмно безветрие“ се проявява най-силно в месеците от декември до март и влияе до известна степен на цените, но пък почти не се отразява на средногодишните им стойности, казва за ДВ Матиас Мир, икономист в Центъра за енергия, климат и ресурси към икономическия институт ifo.
Дългосрочните договори за ток защитават повечето потребители
Повечето частни потребители на електроенергия в Германия имат дългосрочни договори с гарантирани цени, но други потребители са по-чувствителни, например промишлените предприятия, за които цените не са твърди.
Най-общо казано, цените на електроенергията се определят от вида на доставките, разходите за поддръжка и инвестиции в мрежата, данъците и разходите за чисти и резервни технологии, казва Конал Хюсаф, анализатор в брюкселския мозъчен тръст “Брюгел“. Той изследва цените на енергията и устройството на пазара на електроенергия и уверява, че високите пикове, т.нар. спот цени на свободния пазар, се проявяват само за кратко време.
Гневни реакции от Норвегия и Швеция
През тази година в Германия имаше няколко кратки периода на „Dunkelflaute“. Но само един от тях доведе до кратък период на по-високи цени в страната и в чужбина, тъй като електроенергията отива там, където търсенето и цената са най-високи. Въпреки че цените се нормализираха бързо, реакциите от Скандинавия бяха незабавни: министърът на енергетиката на Норвегия Терье Аасланд заяви, че обмисля да прекъсне връзките за споделяне на енергия с Дания, но се чуха и гласове за това, че трябва да бъдат предоговорени съществуващите ангажименти с Германия и Обединеното кралство, съобщи „Файненшъл Таймс“.
Министърката на енергетиката на Швеция Ебба Буш заяви, че е готова за нова подводна кабелна връзка с Германия, но само ако Германия промени своя пазар на електроенергия, за да защити шведските потребители и достъпа им до евтина местна енергия. Подобни протекционистки призиви са в пряко противоречие с целта на Европейския съюз за интегриран пазар на електроенергия. Ако държавите гарантират ниски цени у дома, а продават навън по-скъп ток, това ще навреди на системата и ще затрудни постигането на климатичните цели.
Доколко е свързан европейският пазар на електроенергия?
„Като цяло европейският пазар на електроенергия е силно свързан и институционално хармонизиран, особено като се има предвид, че е съвкупност от много различни национални държави“, казва Хюсаф. Европейската е втората по големина синхронизирана електрическа мрежа на планетата след тази в Китай.
Матиас Мир е съгласен, че европейският пазар е добре свързан: „Почти всяка седма единица електроенергия се търгува през границите“, казва той. За Европейската комисия изграждането на трансгранична енергийна инфраструктура е приоритет, тъй като тя ще намали зависимостта от вноса. Освен това ще осигури по-добър достъп до енергия и ще спомогне за постигането на целите на Зелената сделка за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо нивата им от 1990 г. А това може да превърне Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 година.
През 2023 г. възобновяемите енергии станаха водещ източник на електроенергия в ЕС – те са общо 44,7% от микса за производство на електроенергия, което е с 12% повече в сравнение с 2022 г., сочат данните на Евростат. На ядрената енергия се падат близо 23% от производството на електроенергия, а на изкопаемите горива – други 32 процента.
В същото време Европейската комисия предупреждава, че потреблението на електроенергия се очаква да се увеличи с около 60% до 2030 г. Още по-тревожно е, че 40% от разпределителните мрежи са на повече от 40 години, което затруднява задоволяването на повишеното търсене и разширяването на мрежата от възобновяеми енергийни източници - например чрез повече слънчеви панели по покривите.
Как може да се подобри европейският пазар на електроенергия?
За Матиас Мир най-голямото предизвикателство за подобряване на пазара е създаването на възможности за бърза реакция при недостиг на търсене или предлагане.
Неговият колега Конал Хюсаф пък вижда три пътя за подобряване на ситуацията: по-голяма гъвкавост при търсенето на отговор за променящите се условия, по-добра европейска координация на трансграничните инвестиции и повече физически връзки между страните за споделяне на енергийните ресурси.
Автор: Тимъти Руукс