Адмирал Роб Бауер, председател на Военния комитет на НАТО, заяви, че въпреки увеличението на числеността на руската армия след началото на войната в Украйна, качеството ѝ е спаднало значително. Според него Русия не представлява същата заплаха, каквато е била през февруари 2022 г., което дава на Запада "известно време да се подготви". Това съобщава Ройтерс, цитирано от Фокус.
Повишена подготовка и военновременни сценарии
Бауер подчерта, че този период на относително намалена заплаха трябва да се използва за увеличаване на инвестициите в отбраната. Той също така отправи предупреждение към корпорациите да се подготвят за "военновременен сценарий", адаптирайки своите производствени и дистрибуторски вериги, за да избегнат уязвимости към изнудване от страни като Русия и Китай.
Пример за подобни уязвимости е зависимостта на Европа от руски газ през първите месеци на войната. Бауер напомни, че договорите с руски компании като "Газпром" на практика се контролират от руското ръководство.
Стратегически зависимости от Китай
Бауер изтъкна и значителните зависимости на Запада от Китай, особено в добива и преработката на редкоземни минерали (където Китай има 60% добив и 90% преработка) и в производството на химически съставки за лекарства.
„Наивни сме, ако мислим, че комунистическата партия няма да използва тази власт,“ заяви той, като призова бизнес лидерите в Европа и Америка да вземат предвид стратегическите последици на своите търговски решения.
Превантивни удари и променена стратегия на НАТО
Адмиралът разкри, че НАТО обсъжда възможността за превантивни удари по руска територия в случай на бъдещ конфликт. Според него, Алиансът не трябва да чака руски удар, а да бъде готов да обезвреди потенциални заплахи с високоточни удари:
„Не е подходящо да чакаме руснаците да нанесат първи удар. Трябва да ударим пусковите установки, ако те ни нападнат,“ каза Бауер.
Той отбеляза, че НАТО е еволюирал от отбранителен съюз в структура, която приема проактивна стратегия за гарантиране на сигурността на своите членки.
Изявленията на Бауер подчертават необходимостта от дългосрочна подготовка и координация в отбранителните и икономическите политики на западните страни. Въпреки относителното отслабване на руската армия, Западът трябва да остане бдителен и да намали зависимостите си от стратегически уязвими вериги на доставки.