През 622 г. мълния удря по покрива двореца на Бершуд в Кара-Българ. По древния джимски закон владетелят, в чийто дом попадала мълния, бил длъжен да предаде властта на кинеша (народното събрание). Бершуд, който никога не нарушавал законите, така и направил. Събранието на багъйлите (депутатите в кинеша) изразили съжаление, че не могат да предадат властта на сина на Бершуд Халджа ("Залята ливада", "Ливада", "Ливаден Дракон", "Скития"), защото и той в момента на мълнията бил в двореца и по предложението на уважавания от всички Бу-Юрган, предали императорската власт на Курбат Кубрат. Бершуд получил за управление Ак-Българ или Идел-Българ и заминал със сина си Халджа в столицата на този край Улуг Българ.
Курбат бил приятел с ромейския император Гуруглъй (Ираклий, 610-641 г.) и той в знак на доверие към него предал под негов контрол Източен Миджан (Мизия), заселен с една трета от стари българи-улчии, с втората трета българи-оногури и сарагури, и с последната трета - сарбийци и ромеи. Начело на Миджан Курбат поставил своя брат Кубан. Другият брат на императора Шамбат в 623 г. с голяма войска от улчии бил изпратен в Чек- Баил (Чехия) за защита на западната аварска граница от набезите на разбойниците - сарбийци. Там Шамбат пребивавал до връщането си в Къй-Уба през 658 г.
В началото аварският хакан Сабан не искал да признае себе си даже за ак-андаш (частично зависим) на Курбат, който бил много миролюбив, търпелив, не желаещ да развързва братоубийствена война. През 623 г. търпението на Курбат било възнаградено, Сабан се признал за ак-андаш на Велика България. По заповед на Курбат през 629 г. Сабан се отправил на война срещу Гуруглъй, а командването предал на Шамбат. Целта на похода била принуждаването на ИРИ да плаща дължимия си данък на Велика България. Синът на Курбат Бат-Боян се присъединил към Шамбат и го следвал през Миджан до Истанбул. От юг Истанбул бил атакуват от барджийците. Войската на Сабан, като претърпяла наудача в първата атака, преди следващата атака получила заповед да отстъпят, защото Ромейската държава се съгласила да си плаща данъка. Ядосан от тази заповед, на връщане Сабан решил да нападне Курбат, но при Сула открил, че всички преправи били заети от улчиите и курбатите, които се подчинявали на Велика България до смъртта на Курбат. Бу-Юрган с удоволствие предал на Сабан думите на Курбат: "Ти си мислеше, че си по-силен от всички? А сега ти и твоята непобедима войска, приличаща повече на стадо овце, ме молите да ви допусна до спасителна за вас преправа. Заради аварските българи, аз съм готов да забравя нанесените от теб обиди, готов съм да те пропусна, ако ти се признаеш за мой кара-андаш (пълен васал) и ми обещаеш занапред никога повече да не пресичаш Сула без разрешението на императора на Велика България!"
Като чул тия думи, Сабан изпаднал в неистова ярост и пожелал да насече Бу-Юрган на място, но по-големият брат на Бу-Юрган Кущан - аталъйк (възпитател) на Сабан, застанал пред посланика на Курбат и призовал хакана към спокойствие. Когато хаканът се успокоил, Кущан, в когото единствено се вслушвал Сабан, го убедил да приеме предложението на Курбат. Кущан бил с огромен ръст, заплел задтилните косички в три дълги плитки и нямало в света човек, който да не се уплаши от неговия гръмовен глас и страшен поглед. Не случайно българите го наричали Алъйп-Кущан ("Кущан-Великанът")...
След като цялата аварска войска преминала през Сула, Сабан съпроводен от чичото на Курбат Кущан се представил пред императора на Велика България и в знак на признаване на своя караандашлък, слязъл от своя кон пред седящия на кон Курбат и целунал червеното знаме на Велика България. Курбат веднага слязъл от коня и се прегърнал със Сабан. Двамата управници се просълзили, че спасили България от гражданска война. Двеста барабана, 300 тръби, 400 балалайки и 500 флейти на императорския оркестър прогърмели песента на Баръйс "Българската войска тръгна на поход" (подобна на "На Босфора шум се вдига..."), която се изпълнявала в най-тържествените случаи, а също и при посрещането на победителите. Като свалили шапки в знак на уважение на аварското мъжество, 200 хиляди улчии и курбати (хървати) запели на аварите, като на победители...
От тогава този данък, какъвто ромеите плащали преди на аварите, сега ромейските императори започнали да плащат на империята Велика България, а по-късно на империята Хазар-Българ и Кара Бурджан (Дунавска България). Обаче, една част от тази дан се предавала на аварите като отплата за ред земи, които Сабан отстъпил през 626 г. на императорската власт. В тях влизали земите на част от Улаг (Влахия), Галидж (Галиция) и час от Кук-Бъйрбат (Беларус).
Възкачването на Курбат на българския престол през 622 г. от някои хора се назовава като първата година от Българската ера. Тази година съвпада с хиджрата.
През 626 г. Курбат, като приятел на ромейския император Ираклий, му помогнал да сключи троен съюз между Велика България, Византия и Тюркския хаганат, насочен срещу Персия. През 627 г. войските на трите държави обсадили персийския Табъйлкатау (Тбилиси), но не успели да го превземат. През 628 г. джабгусирът и тархан на Хазар Сабан ("Чорпан") Курмъйш, заедно с брат си Тун-Джабгу Саг-Багъйл или Бугу-Шад (и двете значат "Знатният българин") превзели Тбилиси, след това Ак-Албан (Азербъйджан) и Аряк (Армения). Не по-малко от 300 хиляди чулакски българи-бугури били заселени в Ак-Албан и Аряк и те били оглавени от сина на Саг-Багъйл, храбрецът Бури-Шад или Нур-Шад. През времето на Буган-Хакан Тюркутският каганат се превърнал във втора българска държава, а европейските българи от тогава започнали да наричат чулахите "бугури" - централоазиатски българи.
Курбат се безпокоял от засилването на Сабан Курмъйш, който се считал едновременно за тархан и андаш на Велика България, на Урум и на Тюркутския хаканат, а дружбата на Сабан с Урум и с бугурите не позволявала на Курбат да позволи повече самостоятелност на Хазар. В 638 г. Сабан, вече като съюзник на Персия, взел участие в битката с арабите и пропаднал без вест. Когато Курбат научил за това, той веднага изпратил войска в столицата на Хазар Маджар и лишил разстроения от пропадането на баща му Сабан Къйр-Багъйл от неговите владения. Къйр-Багъйл станал придворен коняр на Курбат и се радвал на това, че му бил запазен живота. След това Курбат приел старинния български титул "хакан", т.е. "Великият император", който в най-древни времена се давал само на най-изтъкнатите управници и герои. От своя страна Ираклий присъдил на приятеля си най-висшия римски съсловен титул "патриций", на български "шахриар", което Курбат прибавил към името си. Арабските автори знаят Курбат преди всичко под името "Шахриар, управникът на Баръйнджар" (на Велика България).
През 641 г. армиите на арабите-мюсюлмани под зелените знамена на пророка Мохаммед се изправили пред Тимер-Капа (Дербент), границата на Велика България при Курбат. Курбат, добре запознат и обикнал арабите от службата си на река Ефрат, влязъл в преговори с арабския сарадар и се договорили за българо-арабски съюз, заедно с приемането от управленците на държавата на исляма. За утвърждаване на договора, под прикрита форма на заложници, при халиф Гумар (Омар, 634-644 г.) в столицата Мека били изпратени големия син на Курбат Бат-Боян и най-малкия син Аспарух. Курбат имал петима синове, трима родни Бат-Боян, Катраг и Аспаръйк (Аспарух) и двама приемни - внуците на Бу-Юрган, Къйзъйл-Кубар и Лачъйн. Преди време в едно от сраженията синът на Бу-Юрган - Билиг спасил живота на Курбат, но сам загинал. Тогава Курбат осиновил двамата сина на Билиг, Лачъйн и Къйзъйл-Кубар.
На приема при Гумар, халифът казал: "Ние помним добре древните българи, а кои са днешните българи?" - "Днешните българи са тези, които живеят на запад от границите със сакалъйпите и на изток до границите с тюрките"- отговорил на халифа Бат-Боян. "Излиза, че всички които живеят на север от Персия, това са българи?!" - възкликнал Гумар. В Мека Бат-Боян и Аспаръйк приели исляма, Бат-Боян взел името Гумар, а Аспаръйк - Исмаил. Аспарух останал няколко години в двора на халифа и получил отлично ислямско образование. А на Бат-Боян Гумар връчил подаръци за баща му - знамето на пророка Мохаммед и Коран, които да занесе у дома. С него в лятната столица Българ-Балтавар пристигнали и трима сахаби (сподвижници) на пророк Мохаммед, които обърнали в исляма Курбат и семейството му и висши велможи на Велика България. Курбат приел ислямското име Хайдар (Лъв), което повечето българи опростено произнасяли като Айдар. Династията на Курбат взела да се нарича и Хайдариди. Тя имала разклоненията Азановичи, Ашрафиди...
След смъртта на халиф Омар, обкръжението на новия халиф (Осман, 644-656 г.) поискало Велика България да бъде сведена до подчинена страна. Тогава Курбат наредил да предадат на халифа:"Българите никога и на никого не се подчиняват доброволно, те са народът, създал човешката цивилизация и знаещ своята цена!" В отговор на това арабските войски проникнали през Тимер-Капа и опустошили Хазария (Кумикия, Дагестан), управлявана от Лачъйн и Утиг (Източното Черноморие), управляван от Аспаръйк. Разгневените Курбат, Бат-Боян и Лачъйн се върнали към джима (тангризма), но Аспаръйк, Катраг и Къйзъйл-Кубар останали в исляма. Даиш Карачай съобщава: "Говорят, че халиф Осман се нуждаел много от пари и веднага след като дошъл на власт, взел огромен заем от Дом Надан. Ако се отчете, че Осман оставил след себе си само дългове, то той не се е разплащал с пари... Но това може да са празни приказки, един Аллах знае цялата истина!" Централната банка на Дом Надан била в Етещ (Едеса, Мала Азия, днес Шанлъурфа в Турция), така че физическата връзка с халифа е била много близка.
Българите също имали свой банкерски Дом, иджам(караимо)-българския "Дом Биркаи" ("Билгаи", "Милгаи")1. Основател на "Дом Биркаи" е Абраш Биркай, министър на финансите и началник на разузнаването при Атила. Бащата на Атила Монджук откупил Абраш Биркай и цялото му семейство от робство и му поръчал да се занимава с обмена и откупуването на пленените. Старият Абраш оказал на Велика България и Монджук толкова големи услуги, че Монджук нарекъл с неговото име своя най-малък син. През VІІ век живял Младият Абраш ("Кичи Абраш") и той не отстъпвал по богатства на Стария Абраш. Дядото на Кичи Абраш - Забир, ръководейки Чачския филиал, организирал преврат в Тюркския хаганат и издигнал на чулахския (тюркския) престол българския патриот Буган-хакан. Синът на Забир, бащата на Кичи Абраш - Хаир, помогнал да бъдат издигнати на чулахския (тюркския) престол българските патриоти Шегер и Тун-Джабгу.
Два месеца след решението на Дом Надан в главната им резиденция в Едеса (Етещ) за финансирането на войската на халиф Гусман (Осман, 644-656 г.) за нахлуване във Велика България, Кичи Абраш узнал за това и заявил:"Моят Дом няма да позволи враговете да тъпчат земята на Велика България - майка на иджамите!" и се отправил при Курбат. Но Курбат не приел идеята на Кичи Абраш за създаването на армия от тежковъоръжени конници: "Арабите не могат да воюват и на нас ще ни стигне нашия сакалъйпски корпус за да ги отблъснем." Но арабите се оказали дисциплинирани и за 9 години разорили българските земи до Дон и устието на Волга. Голяма част от съйнджакските българи, търсещи спасение, се скрили в Кавказ и сакалъйпският корпус, чиито воини започнали да се наричат и "деберци" ("тиверци"), бил лишен от тил и започнал да гладува. За да поправи положението Курбат прехвърлил в Джураш (Дагестан) още 100 хиляди българи-бугури на Нур-Шад. През 630 г. много българи-бугури напуснали Ак-Албан и се преселили в Хазар, но след свалянето на Къйр-Багъйл Курбат прехвърлил бугурите в Буртас. Там столица на Нур-Шад скоро станал град Нуршада или Мухша. Нур-Шад в ход атакувал арабската конница и тя отстъпила зад два отдалечени арабски лагера с пехотинци от гърци и арменци. Конниците на Нур-Шад, преследвайки врага, взели да падат в прикрити изкопани ровове по фланговете на лагерите. Бугурите се нахвърлили срещу укрепленията, но били разстрелвани със стрели от упор. Разстроени, те след това били атакувани от върналата се арабска конница и били разбити напълно. Оцелелите бугури избягали в Маджар (областта на Будьоновск) и се присъединили към гладуващите улчии. Сред всички назряло недоволство. Преценило се, че ако придойдат още 100 хиляди араби, то те ще вземат не само цял Съйнджак, но и Къй-Уба (Киев). В тази обстановка Кичи-Абраш се сговорил с Нур-Шад и Дебер за провъзгласяването на Къйр-Багъйл, верният син на Дом Биркаи, за император на Велика България.
1 Първоначалната резиденция на Дом Биркаи се намирала в Яна-Сандугач (Питягорск), Имали и няколко големи филиала в Чач (Ташкент), Иджам-Урен (Смирна, Измир), Чек-Българ (Прага) и в други стратегически търговски средища. След монголското нашествие главните резиденции на Биркаите, финансиращи Волжско-Казанска България били от 1256 г. в Сарай-Берке, от 1360 г. - Вилнюс, от 1560 г.- Бахчисарай.
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение