„Но мойте песни все ще се четат...“
Преди 103 години, на 22 септември 1921 г., българският народ се прощава със своя велик син - големия писател, поет, драматург, журналист и общественик Иван Вазов. Огромна е почитта на народа ни към Патриарха на българската литература, когото единствен, и то приживе, удостоява със званието „народен поет“. И вече цял век неговите стихове, романи, пътеписи, драми, очерци, фейлетони, разкази са най-ценният урок по българщина!
По този повод пред извисяващата се десеттонова морена на гроба на великия български писател, в градинката зад църквата „Св.София“, се състоя тържествено поклонение, организирано от Националния литературен музей. Пред паметта на големия български поет сведоха глави членът на Управителния съвет на Съюз на българските писатели, поетът Иван Есенски, писателят Мюмюн Тахиров, литературният критик и културолог проф. Михаил Неделчев, директорът на НЛМ, Александър Каприев, литературният историк д-р Катя Зографова, както и родственици на поета, сред които проф. Анна Николова и доц. Григорий Вазов.
Тържественото поклонение започна с класическото стихотворение „Моите песни“ в изпълнение на актьора Стоян Чобанов. Свещеник Кирил – новият предстоятел на Храм Св. София изнесе заупокойната молитва. Думи за Иван Вазов и за огромното значение на неговото литературно и обществено дело споделиха Александър Капралов, проф.Михаил Неделчев и проф.Ваня Добрева.
На гроба на Вазов се поклони и група студенти и преподаватели от Университета по библиотекознание и информационни технологии, водена от председателя на Съвета на настоятелите на Университета - проф.д.ик.н. Стоян Денчев. УниБИТ се оказа единственият български университет и единствената голяма научно-културна институция, която и днес – деня на поклонение, но и преди три месеца – в деня на рождението на Иван Вазов – 9 юли, присъства и родолюбиво отдава своята синовна признателност.
На поклонението не беше забелязан нито един представител от т.нар. управленски елит. Липсваше кметът Терзиев, както и общински съветници. Липсваха представители на Народното събрание, на Министерството на образованието и науката, в което Вазов е един от първите министри, на Министерството на културата... Липсваха знаци на почит и от големи културни средища като Националната и Софийската библиотеки, от мащабни научни и образователни центрове - СУ “Св.Климент Охридски“ и БАН, за чието развитие Иван Вазов има безспорен принос.
Преди 103 години поклонението пред тленните останки на Патриарха на българската литература продължава четири дни. Българският народ, но и управляващите, тогава са осъзнавали, че в най-тежки времена на национална криза, на разделение и песимизъм, делото на Вазов е залог за бъдещето на България. Защото от Вазов започва обичта към отечеството!
Текстът е публикуван във Фейсбук профила на Global Diplomatic
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ГРАД КОЗЛОДУЙ
10:27 22.09.2024
2 Георги Илиев Митев
11:07 22.09.2024
3 Не знам, ама
11:11 22.09.2024
4 ТаУмВзе
11:36 22.09.2024
5 гробар
12:15 22.09.2024