Шпагата на духовността: Как Димо Алексиев спечели парижката публика

В предверието на театъра „Дървената шпага” в Париж част от публиката не бързаше да си разотиде. Както навремето, хлапаците чакаха пред вратата на стадион „Васил Левски” да зърнат Гунди, така тези мъже и жени от всички възрастови групи се надяваха да зърнат българските артисти, участвали в постановката на Диана Добрева „Казанова”.

Беше 7 април и тази вечер беше последното представление. В един от ъглите на фоайето разговарях с Димо Алексиев, когато две млади жени, явно развълнувани, се обърнаха към мен:

– Вие сте българин…?

Забавих няколко секунди отговора си, защото този въпрос с възхищение в гласа, отдавна не ми бе задаван.

– Бихме искали да предадете на „Казанова” и всички артисти – посочи с поглед жената седналите около една маса участнички в пиесата – тази вечер ние почувствахме в този спектакъл нещо непознато досега.

Жената се запъна, търсейки точната дума. Нейната приятелка се притече на помощ:

– Това, което ни погълна в пиесата, е изпълнението на българите. Ние не разбирахме точно всички думи, но емоцията, която излъчваше играта им, буквално ни закова на място. Не мога да намеря точната дума, запъна се тя на свой ред.

– Може би – духовност – предложих аз.

– Да, да, точно това! Нещо, което не се измерва, някакво невидимо чувство, без единица мярка. То ни проникна и държа под напрежение през цялото време.

От първия до последния момент, в продължение на два часа Димо Алексиев превъплъщава блестящо венецианския покорител на женски сърца. Любовният маратон на Казанова символизира личната свобода, което е най-голямото завоевание на Ренесанса. Ненаситен любовник, той съблазнява, прелъстява и изоставя. Джакомо – жаден за съвършенство, гони недостижимото. Отлично подбраните женски „завоевания” дават комичен релеф на „победите” на Венецианеца. Нежна и крехка любовница припада само като чуе неговия глас. Пищната и сладострастна рускиня е вечно незадоволена. Ревнивата до лудост италианка е пълно противоречие на изпадналата в екстаз пред чара на Казанова монахиня. Но пиесата не е само забавление. Тя повдига въпроса за смисъла на личната свобода. Без друга цел, освен задоволяване на собствения си инстинкт, Казанова е обречен на самота и старческа безпомощност.

Пиесата, която съчетава драмата на тази световно известна фигура, печели много от разнообразието на костюмите. Репликите на италиански, английски и в повечето случаи на български, са преведени в дъното на сцената чрез прожекция. С малко повече изрази на езика на Молиер, тази пиеса би могла да има много по-голямо разпространение. Музиката е въвличаща и диктува действието. Хореографията на полуголите танцьорки, обсадили главния герой, е върхът на спектакъла. Никой не вижда лицата им. Маските напомнят оргиите по време на Венецианските карнавали. Постановка, посветена на Казанова, е невъзможна без еротика. Именно в тънкостта да внушава, без да показва, се състои талантът и майсторството на Диана Добрева. Това е мнението на театралните критици от вестник „Le Monde”, които посвещават обширен насърчителен анализ на пиесата. Еротика, съчетана с естетика, е удоволствие. А двете в служба на житейско послание са истинско постижение. Не всеки го може наистина.

Париж, 21 април 2013 г.