29 януари 1860 г.: Роден е Антон Павлович Чехов

Днес Антон Павлович Чехов би бил наречен високоефективен човек: писател с медицинско образование майсторски съчетаващ две работни места и посвещаващ свободното си време на благотворителност. През своите 44 години той създава повече от 300 творби, успява да излекува около хиляда души, засажда стотици дървета и извършва десетки добри дела. Чехов влиза в историята като един от създателите на новата драма, предизвиквайки революция в литературата.

Антон Чехов пише първите си кратки пиеси и есета, докато все още учи в гимназията в родния си Таганрог. На 19-годишна възраст се премества в Москва и постъпва в медицинския факултет на Московския университет. Малко преди това семейството на Чехов фалира и студентът е принуден да съчетава обучението с работата. Литературните публикации му носят малък доход. Чехов публикува своите разкази и фейлетони в хумористични списания и не подозира, че години по-късно ще стои в основата на новата драма.

През вековете повечето пиеси се основават на принципи, датиращи от античната трагедия и произведенията на Аристотел. За основа се счита правилото на трите единства: действие (пиесата трябва да има един основен сюжет, второстепенните не са важни), време (действието не трябва да отнема повече от 24 часа) и място (всички събития се развиват строго на сцената, мястото не се променя). Въпреки това до края на 19 век традиционните форми, както в литературата, така и в театъра, са се изчерпали. Чехов също усетил това.

Чехов променя подхода към създаването на пиеси, тяхната структура и намира нови художествени методи. В класическите пиеси героите са разделени на положителни и отрицателни, но той не начертава граница между доброто и злото, не хвали и не обвинява героите си, а прави образите им хуманни. Повечето от героите на Чехов са хора с вътрешен конфликт, със слабости и противоречия, мечтатели, разочаровани, пълни със страст и надежда.

Традиционната драма носела елемент на назидание, но Антон Чехов изоставил това. Пиесите му се основават на размисъл, анализ на вътрешното състояние на героите. Той изпълни драмата с терзания, размишления и търсене на отговори на въпроси. Той вярвал, че всичко на сцената трябва да бъде естествено, както в реалния живот, и обръщал голямо внимание на детайлите в диалозите и сценичните указания. Ключовите събития при Чехов често се развиват не на сцената, а извън нея — в "Чайка" публиката чува само как Треплев е изстрелял куршума, нито пък виждат изсичането на черешовата градина в едноименната пиеса.

Антон Чехов продължава да лекува пациенти дори след като става известен в литературните среди. Съчетава работата като лекар и писането в продължение на десетилетия, до последните години от живота си. Днес Чехов би бил наречен майстор на управлението на времето — денят му бил планиран почти до минута.

На 32-годишна възраст драматургът купува имението Мелихово край Москва, където премества родителите си, брат си и сестра си. Докато живее там, Чехов става в пет сутринта, приема пациенти и се грижи за цветя.

Закусва със семейството си в осем сутринта, след това пише и чете медицински статии. Обядът е в обичайното време, след което Чехов учи прислугата да чете и пише, и работи върху разкази и пиеси. Тогава той можел да спи или да върши домакинска работа, да работи в зеленчуковата градина и да приема местни жители и гости.

„Всеки преминаващ интелектуалец смята за необходимо да се отбие и да се стопли, а понякога дори да остане за една нощ“, пише драматургът през 1892 г.

Чехов прекарва седем години с прекъсвания в Мелихово — лекува жителите на близките села, създава 42 произведения, включително „Чайка“, засажда 80 ябълкови дървета, 60 череши и десетки други дървета, сред които смърч и бор. Писателката Татяна Щепкина-Куперник отбеляза: „Цъфтежът на овощните дървета предизвика у него някои радостни асоциации - може би на градините от детството му в южния град".

Чехов бил толкова активен, че през последните години от живота му буквално му предписали почивка. "Напоследък ме смятат за болен, лекарите ми предписаха безделие— и се опитвам да следвам тази инструкция, опитвам се да не пиша“, съобщава Чехов през 1897 г.

Вероятно днес Чехов би бил доброволец и автор на всякакви социални инициативи. Той беше прогресивен, грижовен човек, ангажиран с решаването на проблемите на другите хора и се опитваше да се бори с всякаква несправедливост.

Чехов лекува и снабдява селяните с лекарства безплатно, участва в общественото образование и строи училища. По време на епидемията от холера той става „местен лекар“ за 25 села в околностите на Мелихово и прави ежедневни обходи. Участва в строителството на магистрала в Подмосковието, организира засаждането на гори и градини, ходатайства бързите влакове да спират в Лопасна (сега град Чехов), открива там пощенска и телеграфна служба. В родния си Таганрог той построява обществена библиотека, на която дарява хиляди книги.

През 1890 г. Чехов започва най-известната си благотворителна мисия. Той отива на остров Сахалин, мястото за изгнание на затворници, осъдени на тежък труд. Пътуването дотам през Сибир му отнело цели 82 дни. Писателят посещава затвори и разговаря със затворници, включително с тези, които са били заточени по политически причини, въпреки факта, че администрацията му забранява. Чехов събира документални материали за живота и работата на изгнаниците, наблюдава как се държат местните началници и описва чиновническия произвол в бележките си. Той също така провежда и преброяване на населението.

Ако Чехов живееше днес, най-вероятно щеше да създаде видеоблог, да направи документален филм или да запише подкаст за истински престъпления, базиран на разговори със затворници. Но той вкарва своите впечатления и пътеписи в книгата „Остров Сахалин“. Благодарение на това обществеността научава какво се случва на острова и се изпълва със съчувствие, а Министерството на правосъдието и Главната дирекция на затворите пращат свои инспектори в Сахалин, за да възстановят реда.

В наши дни Чехов би споделил тайни в социалните мрежи как да бъде по-продуктивен, публикувал би снимки от градината и със сигурност би говорил за своите домашни любимци. Антон Чехов обичал животните от дете, особено кучетата — придавал голямо значение на живота им, отнасял се към тях с уважение и ги правел свои герои, просто си спомнете „Кащанка“, „Дамата с куче“, „Хамелеон“. През 19 век домашните любимци по-често се отглеждат поради практически причини — да помагат при лов, да пазят къщата и собствениците и да ловят мишки. Но Чехов, подобно на много хора в днешно време, просто обожавал своите домашни любимци, играел си с тях и ги смятал за част от семейството. В същото време писателят дори наричал нежно жена си Олга Книпер "куче" в писмата си: „Скъпа моя, ангел, куче мое, моля те, вярвай, че те обичам, обичам те дълбоко. Не ме забравяй, пиши и мисли за мен по-често." (1901).

Драматургът бил собственик на два дакела, наречени Бром и Хина, в чест на лекарствените препарати, популярни през онези години. Чехов често говори за тях в писма до приятели и ги споменава в бележниците си. Неговият племенник Михаил Чехов си спомня: „Той прекара цял половин час с това куче [Хина] в разговори, които накараха всички у дома да умрат от смях. След това беше ред на Бром. Той постави предните си лапи на коляното на Антон Павлович и забавлението започна отново.

Антон Чехов имал екзотични животни. Връщайки се от Сахалин, писателят купува мангусти, които никога преди не е виждал. Едната от тях се казвала Копеле, неприятен прякор, измислен от моряците на кораба, на който плава Чехов. Писателят назова другата мангуста, „с много хитри, измамни очи“, Виктор Крилов — в чест на драматурга, когото не харесвал. „Третата, женската, плаха, недоволна и винаги седнала под умивалника, се казва Омутова“, пише Чехов, назовавайки я на актрисата от Руския драматичен театър .

Дивите животни живели повече от година в Мелихово, но се оказали толкова хиперактивни, че се наложило да бъдат настанени в зоопарк.

Автор: Даря ШАТАЛОВА, ТАСС