Нова теория за лобното място на Амелия Ерхарт

Mиналата седмица телевизионната програма History Channel предложи нова теория на зрителите, гласяща, че Ерхарт и нейният навигатор не са умрели на безлюден остров, а са заловени от японците. Наскоро разкрита снимка от Националния архив е причината за нови разследвания около случай от преди повече от 80 години. Според някои на снимката са показани именно авиатора и помощника ѝ на Маршаловите острови. Други подкрепят теорията, че Ерхарт е умряла на пуст остров, поради липса на ресурси.

“Въпреки неотдавнашните твърдения за противното, няма съмнение, че Амелия Ерхарт е умряла като корабокрушенец, след като самолетът ѝ се разбил на безлюден остров в Тихия океан през юли 1937 г.”, твърди Рик Гилеспи. Международната група за възстановяване на исторически самолети, начело с Гилеспи, смята, че Ерхарт и Фред Ноонан, нейният навигатор, са загинали като корабокрушенци на изоставен остров в Тихия океан. Организацията се надява, че силно развитото обоняние на четири колита ще помогне за подтвърждаването на тази теория. Кучетата - Марси, Пайпър, Каел и Бъркли - са били специално обучени да подушат химикалите, оставени от разлагащите се човешки останки.

Когато пристигнали на острова, те веднага насочили вниманието си към ствола на високо дърво. Изследователите обаче не открили нищо под дървото или в близост до него.

Въпреки че мисията не пожънала голям успех, Гилеспи остава верен на своята теория. Според него Ерхарт е направила приблизително безопасно приземяване на остров Никумароро и в продължение на 6 дена се опитвала да се свърже със спасители. Опитите ѝ били неуспешни и скоро приливът отнесъл самолета заедно с последната надежда за спасение на авиаторката.

Три години след изчезването на Ерхарт британските власти открили скелет на острова, с което се появил и въпроса дали намерените останки не принадлежат на известния авиатор. Длъжностните лица изпратили 13 кости в медицинско училище във Фиджи, където са били изследвани.

Лекарите стигнали до извода, че костите принадлежели на нисък мъж с европейски произход. През 1998 г. обаче, след по-обширни изследвания, станало ясно, че костите могат да принадлежат и на висока жена с европейски произход, каквато била Ерхарт.