Удивително ВИДЕО показва колко много се е променила Земята за 1,8 милиарда години

Използвайки информация от вътрешността на скалите на повърхността на Земята, изследователи реконструираха тектониката на плочите на планетата през последните 1,8 милиарда години.

Това е първият път, когато геоложкият запис на Земята се използва по този начин, гледайки толкова далеч назад във времето. Това дава възможност на геолозите да направят опит да картографират планетата през последните 40% от нейната история, което можете да видите в анимацията по-долу.

Работата, ръководена от Xianzhi Cao от Ocean University в Китай, вече е публикувана в списанието Geoscience Frontiers с отворен достъп.

Картографирането на нашата планета през нейната дълга история създава красив континентален танц — хипнотизиращ сам по себе си и произведение на естественото изкуство.

Видеото започва с познатата на всички карта на света. След това Индия бързо се придвижва на юг, последвана от части от Югоизточна Азия, когато в южното полукълбо се формира миналият континент Гондвана.

Преди около 200 милиона години, когато динозаврите са ходили по земята, Гондвана се е свързала със Северна Америка, Европа и Северна Азия, за да образува голям суперконтинент, наречен Пангея.

След това реконструкцията продължава назад във времето. Самите Пангея и Гондвана са били образувани от по-стари сблъсъци на плочи. Докато времето се връща назад, се появява по-ранен суперконтинент, наречен Родиния.

Това не спира до тук. Родиния от своя страна се формира от разпадането на още по-стар суперконтинент, наречен Нуна, преди около 1,35 милиарда години.

Защо е необходимо да картографираме миналото на Земята?

Сред планетите в Слънчевата система Земята е уникална с това, че има тектоника на плочите. Нейната скалиста повърхност е разделена на фрагменти (плочи), които се сливат и местят една в друга и създават планини, или се разделят и образуват пропасти, които след това се пълнят с океани.

Освен че причинява земетресения и вулкани, тектониката на плочите също така изтласква скали от земните дълбини във височините на планинските вериги. По този начин елементи, които са били далеч под земята, могат да ерозират от скалите и в крайна сметка да се измият в реки и океани. Оттам живите същества могат да използват тези елементи.

Сред тези основни елементи е фосфорът, който образува рамката на ДНК молекулите, и молибденът, който се използва от организмите за извличане на азот от атмосферата и създаване на протеини и аминокиселини – градивни елементи на живота.

Тектониката на плочите също разкрива скали, които реагират с въглеродния диоксид в атмосферата. Скалите, които блокират въглеродния диоксид, са основният контрол върху климата на Земята в дългосрочен план – много, много по-дълго от бурното изменение на климата, за което сме отговорни днес.

Картографирането на миналата тектоника на плочите на планетата е първият етап от възможността за изграждане на пълен цифров модел на Земята през нейната история. Такъв модел ще ни позволи да тестваме хипотези за миналото на Земята. Например, защо климатът на Земята е преминал през екстремна "Земя на снежна топка" колебания или защо кислородът се е натрупал в атмосферата, когато се е случило.

Наистина, това ще ни позволи много по-добре да разберем обратната връзка между дълбоката планета и повърхностните системи на Земята, които поддържат живота такъв, какъвто го познаваме.

Моделирането на миналото на нашата планета е от съществено значение, ако искаме да разберем как хранителните вещества са станали достъпни за захранване на еволюцията. Първите доказателства за сложни клетки с ядра — като всички животински и растителни клетки — датира от преди 1,65 милиарда години.

Това е близо до началото на тази реконструкция и близо до времето, когато се формира суперконтинентът Нуна. Нужно е да разберем дали планините, израснали по време на формирането на Нуна, може да са осигурили елементите за задвижване на сложната клетъчна еволюция.

Голяма част от живота на Земята фотосинтезира и освобождава кислород. Това свързва тектониката на плочите с химията на атмосферата и част от този кислород се разтваря в океаните.

На свой ред редица критични метали – като мед и кобалт – са по-разтворими в богата на кислород вода. При определени условия тези метали след това се утаяват от разтвора: накратко, те образуват рудни находища.

Много метали се образуват в корените на вулкани, които се срещат по границите на плочите. Като реконструираме къде са лежали границите на древните плочи във времето, можем да разберем по-добре тектоничната география на света и да помогнем на изследователите на минерали да намерят древни богати на метал скали, които сега са погребани под много по-млади планини.

В това време на изследване на други светове в Слънчевата система и извън нея, струва си да си припомним, че има толкова много неща за нашата собствена планета, които едва сега започваме да виждаме.

Има 4,6 милиарда години история за изследване и скалите, по които вървим, съдържат доказателства за това как Земята се е променила през това време.

Този първи опит за картографиране на последните 1,8 милиарда години от историята на Земята е скок напред в научното голямо предизвикателство за картографиране на нашия свят. Но това е просто първи опит. През следващите години ще видим значително подобрение от тази начална точка, обещават геолозите.