Луната се отдалечава от Земята и това е пагубно за някои форми на живот

На пръв поглед едва доловимата промяна от няколко сантиметра годишно може да изглежда незначителна, но в астрономически мащаб това е движение със съдбоносни последици. Според нови научни анализи, в далечното минало на Земята — когато планетата ни е била „в своето детство“ — един пълен ден е траел едва около пет часа. Днес денонощието е 24 часа – промяна, която се дължи на ключов небесен съюзник: Луната.

Научни екипи установяват, че гравитационното взаимодействие между Земята и Луната, известно като приливно въздействие, играе критична роля в забавянето на земното въртене. Това взаимодействие не само оформя приливите и отливите, но и повлиява фундаменталния механизъм на времето, такова каквото го познаваме.

Същността на явлението се крие в издуването на океаните в резултат на лунната гравитация. Тази водна „издутина“ обаче не е точно под Луната, а изпреварва нейната позиция – ефект, причинен от въртенето на Земята. Именно това води до леко „дърпане“ на Луната напред в нейната орбита, което на свой ред я отдалечава от Земята със скорост от около 3,82 сантиметра годишно.

Макар тази стойност да звучи нищожна, тя има измерим ефект: денят на Земята се удължава с приблизително 1,7 милисекунди на всеки 100 години. Благодарение на лазерни измервания, базирани на огледала, оставени на Луната от астронавтите от мисиите „Аполо“, учените могат да следят тази промяна с изключителна точност.

„Може да изглежда малко, но ако дадеш на тази скорост няколко милиарда години, получаваш нещо съвсем различно,“ обяснява д-р Маги Адерин-Покок, учен и популяризатор на науката. Тя посочва, че стабилността на въртенето на Земята е пряко свързана със стабилността на климатичните модели и сезоните.

За да илюстрира колко критична е тази ротационна стабилност, Адерин-Покок използва метафората на въртяща се чиния върху пръчка: „Докато чинията се върти бързо, тя стои стабилно. Щом се забави – пада. Същото може да се случи и със Земята.“

Според анализ на растежните ивици в кораловите рифове, които функционират като естествени хронографи на времето, преди около 4,5 милиарда години денят на Земята е траел около 19 часа – още едно доказателство, че въртенето на планетата постепенно се забавя.

Макар промените да се случват с темпо, което е невидимо в рамките на човешкия живот, те не са без последствия. По-бавната ротация би могла в далечното бъдеще да доведе до нестабилности в сезоните, които да се окажат фатални за много видове животни, неспособни да се адаптират достатъчно бързо. Нарушения в ритъма на миграция, размножаване и зимен сън могат да предизвикат мащабни екологични катастрофи, предупреждават учените.

И макар човешкият вид вероятно да не изпита тези ефекти в обозримо бъдеще, разбирането за тях ни дава ценна перспектива: космосът е динамичен и непрекъснато променящ се. Нещо толкова елементарно като продължителността на деня е продукт на милиарди години взаимодействие между небесни тела. Това напомня, че времето – макар да го възприемаме като константа – е всъщност продукт на едно величествено и непрестанно движение в космоса.