Какво е синдромът на самозванеца и как ни съсипва? Психолог обяснява

Сравняването на собствения живот с успехите на другите, както реални, така и въображаеми, може да доведе до развитие на синдрома на самозванеца. Това казва Денис Хакимов, специалист от Московската служба за психологическа помощ, която функционира към Департамента по труда и социалната защита на населението на Москва.

Според него голямо влияние за формирането на това състояние оказват идеализираните образи на живота в социалните мрежи. Те често не отразяват реалността, но при липса на критично отношение могат да предизвикат чувство на неадекватност и несигурност. Допълнителен фактор са събития като загуба на работа или провал на проект, които неизбежно се случват на всеки.

Синдромът на самозванеца се проявява в постоянни съмнения в квалификацията на човека. Човек смята, че успехите му са случайни, докато околните имат повече знания и опит. Хакимов отбелязва, че причината за това състояние често се крие в детството, където прекомерните очаквания на родителите създават житейски сценарий, лишен от възможността за постепенно развитие.

Формира се нагласа, при която е необходимо постоянно да се доказва компетентността, да се постига успех на всяка цена и без право на грешки. В резултат на това човек започва да омаловажава уменията си, става зависим от преценките на другите хора, тревожи се за отговорностите си и се стреми към перфекционизъм, което го лишава от радостта от работата.

Специалистът подчерта в разговор с RIAMO, че основният проблем на синдрома не е свързан с реална професионална недостатъчност, а се дължи на базисна несигурност и страх да не се оправдаят очакванията. Това води до емоционално изтощение и депресия, които изискват внимание и корекция.