Ще останем ли без храна заради микропластмасата?

Микропластмасата може да предизвика продоволствена криза, защото натрупана в почвата и водата, влияе върху производството на храни.

Ново проучване, публикувано в PNAS, установи, че замърсяването с пластмаса намалява способността на растенията да фотосинтезират, което може да доведе до значителни загуби на реколта в бъдеще и да изостри глада, съобщава „Гардиън“. Учените изчисляват, че микропластмасата в момента представлява между 4 и 14 процента от загубите на пшеница, ориз и царевица. Ако замърсяването продължи със сегашните темпове, броят на хората, страдащи от хранителна несигурност, може да се увеличи с 400 млн. до 2040 г. Според авторите на труда това е „тревожен сигнал“ за глобалната продоволствена сигурност.

Микропластмасата навлиза в околната среда в огромни количества. Намира се във въздуха, водата и дори в най-отдалечените кътчета на планетата - от Еверест до дълбините на океана. Изследователите са установили, че тя блокира достъпа на слънчевата светлина до листата, нарушава обмена на вода в почвата и отделя токсични съединения, които намаляват нивата на хлорофила. В допълнение, нейните частици предотвратяват потока на хранителни вещества, което прави растенията по-малко жизнеспособни.

Азия ще пострада най-много: загубите на реколта там могат да достигнат 177 милиона тона годишно. В Европа най-силно засегната ще бъде пшеницата, а в САЩ царевицата, пише още БГНЕС.

Проблемът обаче ще засегне целия свят, тъй като освен селското стопанство, микропластмасата засяга морските екосистеми, намалявайки популациите на риба и морски дарове. Експертите отбелязват, че загубите на реколта от замърсяване с микропластика вече са сравними с последиците на климатичната криза от последните десетилетия. Те предупреждават, че ако изхвърлянето на пластмаса не бъде намалена, човечеството ще се изправи пред остър недостиг на храна.