Глад или скука? Изследване показва, че само мисълта за храна влияе на имунната система

Чувствате се гладни, но не знаете дали е реален глад или просто скука? Оказва се, че независимо дали става дума за физическо усещане или за чиста психология, гладът — дори само като мисъл — може да оказва влияние върху имунната ви система.

Ново изследване, публикувано в престижното списание Science Immunology, разкрива изумителна връзка между психологическото възприятие за глад и имунната функция на организма. Това откритие подчертава колко силно е взаимодействието между ума и тялото и как самата мисъл може да промени биологията ни.

Отдавна се знае, че имунната система е пряко свързана с хранителните ни навици — известната ос-храносмилане-имунитет (gut-immune axis) е доказала, че всяка промяна в храненето се отразява върху способността на организма да се защитава. Но това изследване отива още по-далеч – показва, че само възприятието за глад, дори при напълно сит организъм, може да промени състоянието на имунната система.

Учени от изследователски екип в САЩ провеждат експерименти с мишки, за да проверят влиянието на умствения глад. В първата част от експеримента, те изкуствено активират AgRP невроните в мозъка на мишки, които току-що са се нахранили. Тези клетки се свързват с усещането за глад. Въпреки че животните били сити, мозъкът им бил подведен, че са гладни. Резултатът? Нивата на ключови имунни клетки — моноцити — рязко спадат.

Само мисълта за глад кара имунната система да отслабва

Моноцитите са жизненоважни за борбата с инфекции и контрола на възпаленията. С други думи, само чрез внушаването на глад, без реална физиологична нужда, тялото е реагирало с отслабване на имунната система.

Във втората част на експеримента учените постъпват по обратния начин: те изкуствено активират невроните на ситостта в мозъка на действително гладни мишки. Резултатът? Имунната им реакция се стабилизира и нивата на моноцитите се нормализират, въпреки че те не са яли.

Това откритие дава сериозни основания да вярваме, че нашето възприятие и мисли могат пряко да влияят върху телесните функции. Или казано по друг начин: мозъкът може да надхвърли реалността, да предизвика физиологични промени, само на база това, в което вярва.

Въпреки че експериментите засега са направени само върху мишки, учените са оптимисти, че подобни резултати могат да се наблюдават и при хора. Ако това бъде потвърдено, откритието има потенциала да промени подхода към лечението на състояния като затлъстяване, анорексия, хроничен стрес и дори автоимунни заболявания.

Това изследване е поредното доказателство, че границата между психично и физическо здраве е все по-тънка, а интегрираният подход в медицината — все по-необходим. Време е да осъзнаем, че умът ни не само мисли, той лекува — или напротив — разболява.