Психолог разкри 9-те грешки, които допускаме като възрастни заради родителите си

Начинът, по който вашите родители или близки са се отнасяли към вас в детството, може да има решаващо влияние върху избора ви и грешките, които повтаряте в зряла възраст. Това твърди специалистът по травми Крис Мийдън.

„Отношението, което сте получавали, преживяванията, през които сте минали, и дори малките моменти, които едва си спомняте, могат да оставят сериозен отпечатък върху психичното ви здраве като възрастен“, споделя експертът пред британското издание „The Mirror“.

Според Мийдън, трудностите при поставяне на лични граници, както и постоянното желание да угаждате на другите, за да избегнете конфликти, обикновено водят началото си от детството. „Ако сте израснали в среда, където вашите чувства са били пренебрегвани или ви е внушено, че нуждите ви не са важни, вероятно сте приели, че да удовлетворявате другите е единственият начин да получите любов или одобрение“, обяснява той.

Хората, които избягват конфликти, съгласяват се с всичко и не изразяват собственото си мнение, често са израснали в домове с непредсказуема или напрегната атмосфера. Там са научили, че да останат тихи и покорни е най-добрата стратегия за сигурност. „Тази тенденция може да продължи и в зряла възраст, затруднявайки ви да отстоявате себе си, да поставяте ясни граници и да защитавате своите интереси“, допълва експертът.

Постоянният страх от изоставяне също може да има корени в ранното детство – при преживявания на нестабилност, развод или емоционално неглижиране. Такива хора могат непрекъснато да очакват най-лошото, дори когато реалността им е стабилна и безопасна.

Проблемите със самочувствието пък често произтичат от детски преживявания на условна любов. В зряла възраст това води до стремеж към съвършенство, постоянна критика към себе си за най-дребни грешки и неспособност да проявите съчувствие към себе си. „Това се случва, когато сте били редовно критикувани от родители, учители или връстници, от които сте очаквали одобрение“, казва Мийдън.

Нездравословните модели в романтичните отношения често са повторение на познати от детството ситуации. „Ако любовта, която сте получавали като дете, е била свързана с критика, нестабилност или емоционална дистанция, тези условия могат да ви се струват по-естествени и като възрастен, дори ако причиняват болка“, допълва специалистът.

Ако родителите ви са били хаотични или непредвидими, може да сте развили нужда да контролирате всичко, за да се чувствате сигурни. Това се отразява по-късно в работата и ежедневието ви – трудно ви е да делегирате задачи, изпадате в паника при промени и не можете да се отпуснете, ако нещо не е съвършено.

Потискането на емоциите, което може да доведе до депресия или трудности във връзките, е още една реакция, изградена в детството. Ако сте научени, че показването на емоции е признак на слабост, вероятно сте се адаптирали, като ги потискате.

„Силните реакции, които изпитвате в ситуации като критика от шефа или желание на партньора за лично пространство, често са свързани с неразрешени рани от миналото“, обяснява Мийдън. Подозрителността и липсата на доверие, дори към надеждни хора, също може да произхожда от детския опит на разочарование и несигурност от близките.

Добрата новина, според експерта, е, че никога не е твърде късно да се справите с тези травми. „Лечението на детските рани не означава да обвинявате миналото, а да разберете как то ви е оформило, за да можете да промените историята си“, подчертава Мийдън. Той препоръчва терапии, коучинг, писане на дневник и развиване на самосъчувствие като ключови стъпки в процеса на изцеление.

„Вие заслужавате да се излекувате, и по-важното – можете да го направите“, завършва специалистът.