Адвокатурата звучи демагогски

Адвокатурата звучи демагогски. Това заяви в интервю за Факти.бг  нотариус Светлин Микушински, зам.-председател на Нотариалната Камара по повод на основния аргумент на адвокатите, че промените в Закона за адвокатурата се правят единствено и само в полза на гражданите. Според него колкото можем да обвиним съда в монополизъм, толкова и нотариуса. Той твърди още, че предложените промени са плод на тясно професионални виждания на част от адвокатските среди.

Г-н Микушински бяхте обвинени от председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, че се опитвате да запазите монополите и сивия сектор при юридическите професии. Отправени бяха и упреци, че изопачавате предложените промени в Закона за адвокатурата, защото адвокатите с нищо не накърняват нотариалното удостоверяване. Промяната в закона касаела нотариалното удостоверяване върху документи, които не подлежат на вписване. Става дума за удостоверяване на подписите върху частни документи и договори, които не подлежат на вписване, на подписите и съдържанието на пълномощни по чл. 37 по Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от книжа и документи. Така ли е и до къде ще доведе  промяната на закона? 

Когато става дума за публични удостоверителни функции, каквито изпълнява нотариусът в сферата на нотариалните производства /които Законът определя като „охранителни“/, думата монопол е несъвместима. Въпросът е в специфичната разлика, която в този законопрект умишлено се изпуска, а именно, че нотариусът, макар и свободна професия, е натоварен с част от държавния суверенитет, представляващ държавно-удостоверителната функция. Функция, която преди 16 години, т.е., преди да се създаде свободния нотариат в България, се упражняваше от съда и която не е присъща за другите свободни професии. Упражняването на държавната власт под нейните различни форми не може да се разтяга до безкрай,  като се преотстъпва на неограничен кръг носители - обстоятелство, до което би се стигнало, ако повече от 12 000 български и неизвестно какъв брой адвокати от Европейския съюз започнат да упражняват нотариални функции на територията на Република България. Затова да се говори за монопол в нотариалните функции е същото, като да се говори за монопол в упражняването на правораздавателната функция от съда. Колкото можем да обвиним съда в монополизъм, толкова и нотариуса. Крайъгълният камък, от който трябва да тръгнем, когато говорим за дейността на нотариуса и за дейността на адвоката е принципа на безпристрастност. По Закон /ЗННД/ нотариусът е безпристрастен, независим от страните /т.е. от клиентите/ и се подчинява само на Закона, задължен да пази еднакво добре интересите и на двете явяващи се пред него страни. В противовес на него, съгласно Закона, адвокатът е длъжен да защитава интересите на своя клиент. Ето защо към днешна дата ГПК е дал определени удостоверителни правомощия на адвокатите, но много точно, прецизирано и дозирано с оглед на тяхната роля на защитник на една от спорещите страни, а именно - да заверяват с подписа си верността на преписи от документи, но не на всички, а само на тези, които представят пред съда по висящо дело в защита на интересите на своя клиент, като при оспорване от насрещната страна са длъжни да представят оригинала. И това не е случайно. Законодателят е ограничил до тук тези правомощия, защото е съобразил пределът на техните права с тяхната конституционно закрепена роля на пристрастен защитник на едната от двете спорещи страни. Новото, което предвижда проектът е вече адвокатите да придобият изцяло чисто нотариални компетенции, изброени в главата „Нотариални производства” на ГПК като удостоверяване на подписи на всякакви документи извън подлежащите на вписване, в което се включват всякакви едностранни волеизявления – пълномощни, включително за разпореждане с имоти, декларации, всякакви видове договори - наем, заем, залог, лизинг, както и на преписи от документи. Разликата е съществена, защото удостоверяването на препис по реда на нотариалните производства му придава силата на оригинал, който после може да бъде използван за всякакви цели, без да е нужно последващо представяне на оригинала – ето това вече е  притеснително. В проектозакона не се споменава нищо за архив на нотариално заверените документи, контрол върху тази неприсъща за адвоката дейност, достъп до този архив, работно време за правене на ежедневните справки и проверки и въобще, нито дума за целия този сложен механизъм, разработен в Закона за нотариусите и нотариалната дейност и подзаконовите актове по неговото приложение, за да гарантира реда и сигурността на нотариалните заверки. Последиците за правната сигурност на гражданските правоотношения ще бъдат непредвидими. Помислете за имотните измами. През 2009г., след много съвместни усилия на нотариусите, МВР, Прокуратурата, Съюза на юристите и други органи бяха преодолени пречки от всякакво естество, като беше създадена Единна информационна система към Нотариалната камара за пълномощни за имоти, оттеглени такива и завещания, както и получихме достъп до определени масиви на МВР и Национална база данни „Население“. Благодарение на този комплекс от мерки, спокойно можем да кажем, че имотните измами изчезнаха. Тази Единна информационна система е създадена и се поддържа само и единствено със средства на Нотариалната камара и всеки един нотариус по силата на ЗННД е длъжен да направи съответните проверки в нея, преди да изповяда сделка, по която някоя от страните се явява с пълномощно. Какво ще стане, когато неограничен брой лица от страната и чужбина започнат да заверяват пълномощни за имоти? Как ще се установи кои са действителни и кои фалшиви? А договори за заем, записи на заповеди, декларации за извеждане на деца в чужбина, цесии, договори за МПС и др.?  Наема ли се някой да прогнозира, какво ще е качеството на тези удостоверявания, при положение, че дори в мотивите към проекта се сочи, че в последните години в адвокатурата са влезли юристи с недобра професионална подготовка. Важно е да обърнем внимание и на факта, че по думите на адв. Негенцова адвокатурата, като независима, сама се контролира и „прочиства“, т.е., тя подлежи само на „вътрешноведомствен“ контрол. Това е напълно понятно с оглед на нейното призвание – да се подчинява само и единствено на интересите на клиента. Когато обаче говорим за предоставяне на част от държавните правомощия, т.е. удостоверителна власт, тогава контролът не може да е само в сферата на колегиалните проверки. За разлика от самостоятелната адвокатура, дейността на нотариуса подлежи на контрол освен от страна на Камарата, но така също и от министъра на правосъдието, с чиято заповед се придобива правоспособност след спечелен конкурс. Поради тази причина и не Нотариалната камара е тази, която решава дали да има конкурс за нотариуси и кой да стане нотариус, а това става с конкурс, определен от държавата, в лицето на министъра на правосъдието. Десетките хиляди нови лица с нови публични функции ще бъдат трудно контролирани и проверявани и това не е по силите на никой досегашен орган. А как на практика ще бъдат проверявани адвокатите от ЕС, извършващи по свое желание нотариални удостоверявания на територията на нашата страна? Това са все въпроси, които са риторични – отговорът е, че не могат да бъдат контролирани, че няма гаранции за тяхната безпристрастност като орган на охранителното производство, че не могат да внесат стабилност в гражданския оборот, а напротив, резултатът е застрашителен – съдебната система може да се окаже задръстена от лавина дела срещу недействителни удостоверявания и по този начин блокирана.

Застрашена ли е наистина националната сигурност, според г-жа Негенцова и сега адвокатите имат право на достъп до база данни на населението, макар и той да е опосредствен? 

Ако сега адвокатите имат достъп, то той е ограничен и опосредствен - след съответна санкция на съда и по конкретно дело. И тук законът е бил мъдър – не е разрешил свободен достъп, а опосредстван,  само дотам, докъдето се налага за нуждите на защитата на правата на доверителя по конкретно дело. Защо е така? Отговорът е ясен – защото адвокатът е защитник не на цялото общество, априори, а на определен граждански субект, който смята, че има нарушено субективно право. Когато има две спорещи страни, правата на едната изключват тези на другата, това са конкуриращи се претенции за едно и също благо, което съдът следва да прецени на кого да предостави и коя страна да лиши от него. Затова адвокатът, защитникът на една от страните, не може да има свободен достъп до тази чувствителна лична информация, която се съдържа в Национална база данни „Население“, защото неговото качество на защитник може да го изкуши той да използва неправомерно личната информация, до която се е добрал в ущърб на насрещната страна. Истинският адвокат живее с проблемите и казуса на доверителя, дори и да се старае да гледа само професионално, той неминуемо съпреживява заедно с него, влага емоции и чувства и това е нормална, човешка реакция. Затова искането за този достъп, който цели сега адвокатурата, не само до Национална база данни „Население“, но и до масивите на МВР относно друга чувствителна лична информация – личните документи, е непремерено. Няма да съм честен ако кажа, че гражданите могат да бъдат спокойни за своите данни от актовете по гражданско състояние, които се съдържат в Национална база данни „Население“, при положение, че над 12 000 лица могат да имат достъп, ако пожелаят. Личните данни са въпрос на националната сигурност на една държава, а когато чужди граждани имат достъп до тях – това вече означава изтичане на суверенитет. Ако сега е известен броят на юристите, практикуващи адвокатска професия в България, то на този етап е напълно неизвестен броя на онези адвокати от Европейския съюз, които съгласно общностното  законодателство имат право и могат да решат да практикуват в България. Колко са те на брой, може всеки да се ориентира приблизително като вземе за база населението на Европейския съюз и го съпостави с това на България. Упражнявайки разрешената им адвокатска дейност на територията на Република България, чуждестранните адвокати биха имали равнопоставен с българските си колеги достъп до всички лични данни на българските граждани, съдържащи се в актовете за гражданско състояние и документите за самоличност, с което ние, българските  граждани също не можем да се съгласим.

Приведен бе и аргумента от Висшия адвокатски съвет, че законодателството ни трябвало да бъде в синхрон с европейското, смятате ли, че законодателството ни не е синхронизирано? 

Законодателстовото ни непрекъснато се синхронизира, всяко министерство си има специален отдел нормативна дейност, чиято функция е да следи всички източници на общностното право и своевременно да  подготвя нужните промени във  вътрешното. Само че, това не се отнася за конкретния законопроект. Той е авторска разработка на група адвокати и не е извървял обичайния път – да се формира междуведомствена работна група, да се привлекат в нея всички заинтересовани и засегнати страни, да се излезе с проект от водещото министерство, би трябвало да е на правосъдието, да протече съгласувателната процедура според ЗНА и чак след това да се внесе в парламента. Начинът, по който се „роди” тази разработка е будещ съмнение - тя е готова в този си вид много отдавна, още в края на 2013г., но нещо е въздържало колегите адвокати да я внесат в 42-то НС, като за причините за това забавяне можем само да гадаем, но едно е сигурно - нито е обсъждана, нито е съгласувана с другите професионални общности, които пряко касае. Като се започне от квалифицирането като „адвокатски дейности” на един широк кръг форми на правно съдействие и се стигне до тази нова, непозната в българската история форма на административно-наказателна отговорност – излъчени от една частна, съсловна организация лица да упражняват административно-установителна и наказателна юрисдикция спрямо външни за организацията лица, а приходите да отиват не в държавата, а в нея. През есента на 2014 г. разработката е била входирана в Парламента, където престоя известно време  докато се убедят няколко депутати да бъдат нейни вносители. По време на предното правителство, а и сега, веднага след като встъпи настоящето, в Министерство на правосъдието са били формирани две работни групи, за да подготвят нужните промени във вътрешното законодателство, необходими за транспониране на новите директиви и синхронизиране с три регламента, но  нужда от промяна в Закона за адвокатурата не е имало и такава не е коментирана. Споменавам този генезис, защото той илюстрира, че проектът е изцяло плод на тясно професионалните виждания не на всички адвокати, а на част от адвокатските среди, които търсят нови форми за разширяване на своята компетентност по този непрецизен начин.
От друга страна ще кажа, че действащият Закон за нотариусите и нотариалната дейност стана основата за извършване на най-успешната реформа в българската съдебна система. Като казвам „най-успешната” имам предвид не само личното си мнение, а становището изразено през годините от множество изтъкнати юристи. В този смисъл ние – нотариусите, винаги сме работили в унисон с критериите и изискванията на ЕС. Самият факт, че Съюзът на нотариатите от ЕС излезе с нарочна Резолюция на своето пленарно заседание от 2014 год. в подкрепа на достиженията на българския нотариат и за недопустимостта на това нотариални действия да се извършват от адвокати, е достатъчно доказателство за това къде се намира българския нотариат на картата на Европейския съюз. В Резолюцията се казва, че  „Така предложените промени пораждат сериозно безпокойство в Съюза на нотариатите от ЕС /CNUE/, защото създават условия за липса на контрол, на безпристрастност и на качество при осъществяването на посочените удостоверявания от лица, които не са нотариуси и за които не съществува задължението да спазват строгите правила на нотариалната професия, а така също създават и условия за злоупотреби.” Проявяваме разбиране към колегите адвокати, които все още, по тяхните думи, работят не в синхрон с всички изисквания на европейското законодателство, но отстраняването на тези техни пропуски не би могло да бъде за сметка на разбиването на една много добре структурирана и работеща система, каквато е нотариалната.

С приемането на промените в закона за адвокатурата, ще трябва ли да бъдат направени промени и в ГПК и Конституцията?

Въобще не допускаме, че в този му вид законът може да бъде приет. Независимо, че като вносители на законопроекта, са се подписали и двама адвокати, в момента народни представители, които коректно след подписа си са отбелязали резервата за евентуален конфликт на интереси,  Нотариалната камара на Република България е убедена, че винаги, когато става дума за защита на правната стабилност и национална сигурност, българските депутати са приемали своите законодателни решения ръководени от държавническо мислене и чувство на отговорност, които няма да им позволят да пренебрегнат тези основни принципи на парламентаризма. За промени в Конституцията на РБ и ГПК не може да става дума, защото определени части са в открито противоречие с основни постулати на правовата държава и като несъвместими с Конституцията на РБ те не могат да бъдат приети. Основният проблем на проектозакона е неговата противоконституционност, която не може да остане незабелязана.
          

Адвокатурата твърди, че всичко, което прави ще е в интерес на гражданите и то е за тяхно улеснение, как смятате?

Звучи ми демагогски. Основно правило от теорията на правото е, че за да има нормативно уреждане на определени обществени отношения, то те трябва да са претърпели някакви промени, те трябва да са вече възникнали, а ролята на правната норма е да ги формулира и закрепи по задължителен за всички начин и ги гарантира с принудителната сила на държавата при евентуалното последващо отклонение от тях. Какво се промени в обществените отношения в последните 10 години, когато е приет Закона за адвокатурата в този му вид. Нищо не налага всички юридически дейности, които не са свързани с процесуално представителство да се упражняват само от лица, вписани в адвокатска колегия, няма обяснение защо молбите за вписване в регистър -  НАП, Търговски регистър, Имотен регистър, да не могат да бъдат изготвени от компетентни правни специалисти, които не са вписани в адвокатурата или от счетоводители, за които е изрично предвидено в ЗТР, че могат да бъдат вносители на заявление за обявяване на ГФО (Годишни финансови отчети). Няма никаква обществена необходимост, освен ако не се брои вътрешно-съсловната, за подобни промени. А че гражданите няма да бъдат улеснени е сигурно, напротив, в крайна сметка ще бъдат затормозени. Никъде не прочитаме в законопроекта, че удостоверяванията от адвокати ще бъдат при условията на единна тарифа, определена от Министерски съвет, така както е при нотариусите.
        

Готови ли сте на среща с адвокатите и бихте ли обсъдили заедно промените?

Винаги сме насреща, стига някой да поиска нашата експертиза поне в сферите, в които е нашата задълбочена, професионална квалификация. Лошото е, че в процеса на това вътрешноведомствено нормотворчество нито сме питани, нито сме канени за мнение. Ние сме отговорни хора, защото това е иманентно присъщо на публичните функции, които изпълняваме и следващите от тях ангажименти и отговорност, които са ни вменени към държавата. Не е важно дали някой има желание да упражнява нотариални функции, бихме с удоволствие го подкрепили, стига това да беше в интерес на правната сигурност, които сме призвани да отстояваме. Но както всички бързо се убеждават, след като анализират частите от проекта, които коментираме, тези промени ще доведат до обратното. 

Не  е ли вид оценка на промените, че и счетоводители и КНСБ и БСК и частни съдебни изпълнители и юристконсулти са против тези промени?

Достатъчно ясна и категорично негативна. Този проект произволно квалифицира почти всички останали форми на правно съдействие извън процесуалното представителство като адвокатска дейност, след което непремерено забранява на всички други квалифицирани магистри по право, правни съветници, консултант юристи, счетоводители и одитори да прилагат своите знания и умения в сферите, за които са се готвили в университетите в България и чужбина, а и в практиката, освен ако не са адвокати. Може ли всички да станат адвокати, за да имат досег с действащото право извън съда и досъдебното производство и нужно ли е това. Разбираема е реакцията на всички изброени професионални общности и на КНСБ като защитник на застрашените трудови права.