Има ли лек за мизерията на ромите?

Ромските етноси в България и Румъния без съмнение са двете най-бедни общности в Европейския съюз. Но докато в Румъния и други страни на Балканите и в Централна Европа има, макар и слабо, подобрение на жизненото равнище на ромите, то обявената преди 10 години в 11 страни от региона Десетилетие на ромското включване не е успяло да промени с нищо положението на българските роми. Това сочат данните от нов доклад на Икономическата комисия за Европа при ООН, посветен на ромската бедност и нейното отражение върху развитието на България.

Авторите на изследването изтъкват, че от бедност в България са застрашени 87% от ромите и 49% от българите. Около 85 на сто от хората на възраст 16 и повече години, които се самоидентифицират като роми, твърдят, че са напълно неграмотни. По-бедни от българските роми в Европа са само тези в Румъния. Там обаче жизненото равнище на най-мизерстващата част от малцинството през последното десетилетие все пак се е повишило с близо 12 на сто. За същия период в България липсва какъвто и да е прогрес, особено в групата на най-тежко засегнатите от бедност и лишения хора. Безработицата сред ромите е два пъти по-висока в сравнение с тази сред турците и надвишава четири пъти съответния показател за българите. Делът на българските роми, които живеят без елементарни битови удобства (тоалетна, баня, течаща вода) надвишава от 7 до 10 пъти дела на изпадналите в крайна нужда и лишения българи и турци, отчита докладът на ООН

Парите за ромите – митове и реалност

Д-р Боян Захариев от „Отворено общество“ посочва, че бедността е дълбоко вкоренена в преобладаващата част от ромския етнос. Ромската мизерия не се основава единствено на липса на пари и сносен стандарт на живот, но и на липса на здраве, работа, образование и защита от дискриминация. „Около една пета от българските роми са бедни по всички критерии за бедност, което, като феномен, се среща само в Румъния. При това сравненията са направени на база различията между роми и техните съседи българи и турци, които живеят в същите бедни квартали“, коментира д-р Захариев изводите от доклада на ООН.

Той е категоричен, че данните в изследването развенчават много от митовете за ромското „благополучие“. Така например пенсиите формират едва 27% от бюджета на едно средностатистическо ромско домакинство, докато при съседите им българи те са половината от доходите. Това е така, защото дори работещите на трудов договор роми много рядко доживяват до дълбоки старини, за да помагат по-дълго време на близките си с отпуснатите им пенсии. Демографската статистика сочи, че средната продължителност на живота сред ромите е 58-59 години, докато при българите е 75-76 години.

„Мит е и твърдението, че ромите живеели от отпусканите им социални помощи, които запълват средно едва 8% от ромските бюджети. Този показател почти се изравнява с относителния дял на сумите, които ромите в чужбина изпращат на своите близки. А те съставляват 6% от средствата, с които разполагат ромските домакинства в България. При българите този дял е едва 1%“, казва Захариев. Той оборва и легендата, че ромите живеели главно от раждането на деца. „Детските надбавки представляват само 15 % от бюджета на многолюдните ромски домакинства. При българите те са 3%. Но направените сравнения в доклада на ООН сочат, че делът на детските надбавки в бюджетите на ромите от Унгария, Словакия и Чехия е около 25%. Даже в Румъния този дял е 19 %, което е повече от показателя за България“, обобщава д-р Боян Захариев информацията от доклада.

Проклятието на гетото

Социоложката доцент Петя Кабакчиева от Софийския университет смята, че, макар и взаимосвързани, ромската бедност и ромското изключване водят до различни последствия. „Мизерията сред значителна част от ромите е една от причините за нарастването на престъпността сред общността. Заедно с бедните роми обаче има и богати, които обаче също са изключени от обществото – то не ги приема и е склонно да ги дискриминира. В резултат на това ромите се маргинализират, а гетата им се самовъзпроизвеждат“, твърди доц. Кабакчиева.

Латентното напрежение между ромските гета и българските квартали може лесно да премине в искри и пожари. „В основата на случилото се в Гърмен и Орландовци няма някакво тежко престъпление – и двата конфликта започват със забележки заради високо пусната музика. Но тлеещите от десетилетия скрити напрежения лесно ескалират в открита вражда. Несъмнен принос за тази вражда имат и наслоените предразсъдъци и митове за ромите като някаква привилегирована каста“, посочва доц. Кабакчиева. Според нея, данните за бюджетите на ромските домакинства категорично отхвърлят хипотезата, че ромите източвали обществени ресурси и дестабилизирали социалната и пенсионната система.

За две кофи джанки

„Ромската интеграция трябва да започва още от детската градина", твърди Кабакчиева. Точно там, според неприетия и до днес проектозакон за началното образование, трябва да бъдат създадени условия за социализация на малките деца. А посетителите на детските градини много по-лесно трябва да възприемат „другостта“ и равноправието между малки и големи, посочва социоложката.

От изключително значение за бъдещето, според нея, е борбата с ранното отпадане на ромските деца от училище и адекватното противодействие на ромската безработица. Това може да се постигне с усилия, насочени към повсеместна професионална квалификация на младите роми. "Наскоро прочетох, че млад ром е бил убит заради две кофи с джанки. Това ли е цената на живота в България?“, риторично пита Петя Кабакчиева.