Турция превръща ЕС в свой заложник

„Турция се опита по някакъв начин да използва темата бежанци, за да стигне до изпълнения на определени свои интереси през ЕС. Виждаме, че въпросите, които бяха поставени вчера нямат нищо общо с бежанците. Анкара иска чрез натиска, който упражнява, да не бъде забравяна като основен играч при решаването на конфликта в Сирия. Аз се съмнявам, че Турция ще се опита да помага за бежанската криза в Гърция.“

Това заяви Мохамед ал Бакари, кореспондент на Би Би Си за Балканите, пред Факти.бг.

Как ще коментирате договореностите между ЕС и Турция за овладяване на бежанската криза?

От една страна имаме искането за повече пари. От друга страна имаме искане за правото на турските граждани за посещение на ЕС без виза, както и отварянето на още глави по преговорите за присъединяване на страната към Съюза. Така чрез темата за бежанците се упражнява натиск над страните от Европейския Съюз. Тези страни може и да глезят Турция в момента, като така смятат, че спасяват своите граници от нов поток от бежанци. Това идва срещу допълнителни 3 млрд. евро, което една огромна сума. Ако наблюдаваме хората, които излизат от Турция като бежанци, само през последните 3-4 месеца, ще видим, че това са около 40% от хората, които са били в страната. Може да кажем дори, че властите в Турция помагат тези хора да излизат от страната им, за да ги използват като карта за натиск срещу ЕС.

Не се ли превръща ЕС в заложник на Анкара и настроенията на турското правителство?

Точно това искам да кажа. Това е една игра между двете страни и въпросът е кой може да я спечели? Анкара има една голяма цел и тя е да стане основен играч в Близкия Изток. Особено след засилването на ролята на Иран в региона със съгласието на ЕС. Анкара иска чрез натиска, който упражнява, да не бъде забравяна като основен играч при решаването на конфликта в Сирия. Турция има определени точки, които иска да постигне. Говоря за забраняването на нова кюрдска държава. Не само държава, а дори и самостоятелен регион по примера на Косово на времето, преди да стане държава. Преди няколко дни посредникът за решаването на проблема в Сирия Стефан де Мистура, заедно с външния министър Сергей Лавров, предложиха в Сирия да бъде формирана национална федерация. Турция абсолютно отказа. От там заявиха, че биха се съгласили, само ако няма части на кюрдите.

Другото е, че от 3 години Турция иска на 30 км. в територията на Сирия да има свободна от оръжие зона. Така ще се защитят турските интереси, спрямо кюрдите. Да не забравяме, че един от решаващите фактори за войната в Сирия беше този газов канал, който трябваше да премине през Сирия, а не през Турция. Сега Анкара настоява, че ако има политическо решение на кризата в Сирия, този тръбопровод да преминава през турска територия.

След тези споразумения можем ли да очакваме скоро Турция да стане член на ЕС?

Не. Има много страни в Европейския съюз, които в момента правят компромис, заради въпроса с бежанците. Те обаче са убедени, че не могат да приемат Турция като член, поради много причини. От една страна е броят на населението в Турция и самата политическа система в страната. Помним как през миналата година самият президент Реджеп Ердоган заяви, че настоява да върне Османската империя по съвременен начин. Тогава и Германия, и Франция и Брюксел се обявиха против това изявление. Има неща, заради които е абсурдно Турция да бъде приета като член на ЕС.

Може ли това споразумение да окаже ефективно влияние върху ограничението на бежанския поток, като се има в предвид, че според една от клаузите Турция ще прибира нелегалните имигранти от Гърция, но в замяна ще разселва сирийски такива в Европа?

Аз се съмнявам, че Турция ще се опита да помага за бежанската криза в Гърция. Това е един стар враг, върху който за тях е добре по един недиректен начин да налагат натиск. Аз мисля, че ако ЕС се съгласи да плати исканата нова сума, ние ще видим временна промяна в потока на бежанци. Той ще бъде намален до някъде. Аз мисля, че връщането на имигрантите, които излизат от Турция към нея, ще е един много сложен процес, който самите страни от ЕС няма да могат да изпълняват.

Трябва ли при едно евентуално блокиране на Балканския маршрут за имигранти България да се притеснява от бежанска вълна към своята територия?

Ако гледаме от хуманитарна гледна точка ние не трябва да гледаме как да спрем този поток, а да видим как можем да разрешим кризата на тези хора. Ние не можем да вдигаме лозунги за защита на човешките права и в същото време да караме тези хора да живеят в калта. Не можем да позволим живот в такава мизерия и смърт на деца. Всеки ден чуваме за нови лодки или кораби, които потъват с нова група от бежанци. Трябва да бъдем сериозни при решаването на самия процес, след като самите страни от ЕС и Турция бяха една от причините за тази криза в Сирия. Ние помним как кризата стартира и каква роля и до днес играе Турция при преминаването на въоръжените сили на Ислямска държава в Сирия. Преди дни руската страна излъчи видео на този поток, който преминава от Турция в Сирия. Ако ЕС сериозно иска да реши този проблем, той трябва да наложи ембарго над Турция за тези действия. Ако ЕС и САЩ имат намерение да ликвидират Ислямска държава, те ще го направят. През последната една година, според Пентагона, са извършени 24 000 самолетни удари срещу ДАЕШ, а групировката не се свива. Това е подигравка с мозъците на хората, които наблюдават кризата.

Според вас принуден ли е Европейският съюз да си затваря очите за някои нередности, които извършва турското правителство, като атаките срещу свободата на медиите?

Това се случва. В събота, в Турция един вестник беше затворен, а на следващия ден Ахмет Давутоглу беше приет с усмивки и прегръдки. Въпросът от срам беше повдигнат само на една пресконференция. Никой обаче не каза как въпросът може да бъде разрешен. Ние говорим за правата на човека и свободата на словото, когато трябва. Когато не трябва, обаче не говорим, за това.