Как Европа да се спаси от самата себе си

Старият свят е в беда.

Продължителният икономически спад, дълговата криза, безпокойството от хуманитарна криза, породена от вълните бежанци от Близкия Изток и Северна Африка, които търсят убежище, както и привидната неспособност на службите за сигурност  да осигурят безопасността на гражданите - заедно разкриха колко безпомощни и увредени са институциите на ЕС. Европейците са по-зависими от всякога, но тяхната система на управление не е в състояние да се справи със сблъсъка на няколко кризи наведнъж. Грандиозният половинвековен експеримент на интеграция виси на косъм от тотален провал.

Това е лошо за всички. Немощта и несигурността на Европа

е обвързана със слабостта и нестабилността в свободния взаимозависим свят. Като най-голямата икономика в света, Европа е двигател на световното богатство. Тя е основен фронт в борбата срещу тероризма. Тя е основната надежда за първите жертви на тероризма - бежанците. Тъй като просперитетът, сигурността и човечността са застрашени, слабостта на Европа отслабва всички останали. Ето защо в интерес на света е да се разбере как и защо интеграцията отива към провал и как да си я върнем обратно.

Така започват своя анализ за списанието "Форейн полиси" френският професор по икономика Тома Пикети, историкът Джереми Аделман, който преподава в Принстън и изследователката на икономиката Ан-Лор Делат.

За последните шест десетилетия, страните от Стария континент следват модел на интеграция, който е увенчан с удивителен успех: мир, благоденствие и социален напредък. Този модел обаче вече е изчерпан.

След 1945 г. големите европейски лидери се съгласиха,

че трайният мир изисква повече от обикновено съжителство между съперничещи си държави. Съвместното съществуване е залегнало в основата на европейската дипломация след Виенския конгрес през 1815 г.; разрушено през 1914 и тотално потъпкано през 1939 г. Ето защо, тези нови федералисти се обединяват около идеята, че европейските държави трябва да прегърнат своята взаимозависимост и да забравят за старите вражди. Това, което следва е системното събаряне на националния суверенитет на континента.

Съвсем скоро, малко по малко, една по една, страните от Европа започват да се обединяват и да формират ядрото на съюз от относително еднородни демократични социални държави, изграден върху индустриалните общества, които споделят обща идентичност и общи ценности, всички свързани със споделянето на общи ресурси.

Този съюз до някъде е сформиран благодарение на Студената война,

която създава общ враг на Запада и техните обединени демократични, капиталистически общества. Падането на Берлинската стена премахва заплахата от този общ враг и поставя въпроса дали при липсата на общ враг ще изчезне и общата идентичност, която сплотява Европа.

Всичко, което е останало е една икономика, която, за известно време, изглеждаше като мощна обвързваща сила. Наистина, разрастването на изток, към Полша и други страни от бившия Варшавски блок, е част от по-широките усилия за създаване на лесна пазарна икономика. Но с течение на времето тази основа става все по нестабилна. Въвеждането на обща валута също се оказва проблем. След въвеждането на еврото през 1999 г. се получава финансов дисбаланс между страните кредиторки и страните длъжници.

Изминалото десетилетие разкри почти всички основни слабости на Европа, като се започне с нейните икономически дефекти.

Големите капиталови потоци на територията на целия континент не са проблем,

стига парите да продължават да текат от по-богатите страни към по-бедните, от спестителите към разпоредителите, от старите страни-членки към новоприетите. Но капиталовите потоци внезапно спират през 2010 г., заради срива на Уолстрийт. Структурите на съюза са смазани от тежестта на кризата. 

Приоритетите на двете държави основателки вече са сменени. Днес Германия е кредитор и Франция длъжник, а позициите им, относно управлението на този низ от финансови кризи, се различава коренно.  Всичко, което е останало от този съюз е безкраен низ от строги икономии, липса на доверие в държавните институции и една Европа - по-разединена от всякога след падането на Берлинската стена.

И изведнъж, в този труден момент, Европа се изправя пред бежанска криза,

която, може би е по-страшна от финансовата, тъй като показа неспособността на Съюза да взема решения. Размириците в Близкия изток и части от Африка изпратиха повече от един милион бежанци към Европа. Опитите на европейските институции да разпределят хуманитарната тежест между своите страни-членки се провалиха и задълбочиха различията. Стана ясно, че Европа не може да действа заедно и управлението на кризи се сведе до национално ниво. Страни като Германия и Швеция отвориха вратите си за бежанците, за ужас на много от своите съседи. Полша и Унгария отказаха да приемат бежанци. Огради бяха издигнати на Балканите. Един от стълбовете на европейската интеграция - Шенген, е на път да се разпадне.

Поредицата терористични нападения в Париж и Брюксел само окуражиха критиките

срещу европейските институции, които бяха определи като неспособни да опазят гражданите си. Мащабните антитерористични операции, които последваха, само доведоха до още критики, свързани с неспособността на властите да проследят и открият терористите.

Изброените кризи доведоха и до политическа криза, произтичаща от нарастващата липса на доверие в управляващите класи. Гражданите на Европейския съюз се вдигнаха на бунт срещу управляващите, които бяха обвинени, че не могат да защитят и опазят основните идеологии и ценности.

Европа отчаяно се нуждае от рестарт. Заплахите от последните няколко години показаха, че липсата на граници прави Европа уязвима. Представителните институции вече не работят. Те не изразяват многообразието на Европа в една функционираща демократична полиархия (съвременната представителна демокрация с всеобщо избирателно право). Управлението на извънредни ситуации засенчи демократичното вземане на решения.

Панически, националните лидери започнаха да организират спешни срещи на високо равнище, за да предотвратят бедствие, което не са направили и да засилят доверието в основните структури на Съюза.

Звучи зловещо? Така и трябва. Но не всичко е загубено,

има начин нещата да бъдат поправени. 

Европейският съюз има една основна слабост и тя е двукамарната му система -  Европейски парламент и Съвета на Европейския съюз. Парламентът има за цел да се грижи за интересите на целия регион. Но мащабите и хетерогенността му го правят голям и тромав. Междувременно, Съветът на ЕС се е превърнал във важен инструмент за вземане на решения. Но тъй като в него всяка държава има само по един представител, който се грижи за своите вътрешни интереси и често обвинява съюза за проблемите, съветът е принуден често да прави компромиси, които не са в интерес на общото благо.

Намирането на път напред изисква две неща. Първото е, че за всяко решение, свързано с кризи в Европа, лидерите трябва да се допитват до своите граждани (чрез референдуми), а второто -  че европейците трябва да погледнат отвъд националния си суверенитет. 

Националните лидери са станали много нерешителни и се страхуват да прехвърлят властта към далечния Европейски парламент, а в същото време Европа се нуждае от координиран представител, който да взема решения, за да може да функционира отново. Европа се нуждае от лидери, които да служат на общоевропейските интереси, а не просто да бъдат защитници на националните си интереси. 

Ето защо авторите на анализа в списание „Форейн полиси“ са на мнение, че ЕС трябва да започне своето съществуване от нулата, като изгради нови структури и институции, които да обръщат повече внимание на общото добруване.

Създаването на нови управленски институции не е лесна задача.

Но алтернативата е ужасяваща. Сегашната безизходица, пред която Европа е изправена и надигащата се вълна от евроскептицизъм са превърнали ЕС в злопаметен и дисфункционален капан. От една страна държавите-членки не могат да напуснат по своя воля, защото ще бъдат санкционирани, а от друга - не могат да бъдат изгонени, тъй като са потънали в дългове.

За да просъществува ЕС, той трябва да преоткрие ценностите, върху които изначално е бил изграден - мир, благоденствие и социален напредък.

Една силна Европа дава основата на силна световна икономика. Една силна Европа е по-способна да се бори с по-мащабни проблеми като международната сигурност и влошаващата се хуманитарна криза в Близкия изток. Една силна Европа е контрапункт на традиционализма и изолацията.