ЕС не може да си позволи грешки в планирането за Либия

Коментарът на Виланд Шнайдер е публикуван във вестник „Ди Пресе“, Австрия

ЕС не може повече да си позволи грешка в планирането за Либия, защото всичко, което се случва в Средиземно море има въздействие върху Европа, пише австрийският в. „Ди Пресе“. „Беше изненадващо признание , което добронамереният телевизионен канал Fox не очакваше от президента на САЩ. „Беше правилно през 2011 г. да действаме на страната на бунтовниците. Същевременно най-голямата грешка на моето президентство беше, че не изработихме план за времето след свалянето на либийския диктатор Муамар Кадафи“, каза Барак Обама.

Неговото изказване в излъченото преди няколко дни интервю, идва във време, в което Либия отново е във фокуса на европейската политика. Външните министри на Италия, Германия и Франция посетиха либийското правителство на единството в столицата Триполи. А министрите на отбраната се съвещаваха във вторник за положението в северноафриканската страна. Засиленият интерес към Либия идва твърде късно, коментира Виланд Шнайдер.  

Пет години след интервенцията на НАТО  през март 2011 г. страната е в хаос. Либия както и преди е дълбоко разделена. Регионалните центрове на властта със своите милиции се опитват да разширят влиянието си за сметка на другите. При това Либия стана място за операции на джихадистки организации. Най-опасната от тях е т.нар. Ислямска държава, която контролира  част от бреговете около Сирт, родният град на Кадафи.

Съществува страх от растящото присъствие на екстремистите от Ислямска държава от другата страна на Средиземно море, както и загриженост от ренесанс на стария път на бежанците, които карат европейците да направят план. Либия е непосредствен съсед на Европа. От Триполи до италианския остров Лампедуза са около 300 км по въздух. Всичко, което се случва в Либия рано или късно ще има последствия за Европа.

Признанието на Обама за неговия грешен или даже липсващ план за времето след Кадафи може да изглежда впечатляващо. Същото прозрение трябва да има и европейската политика. Не само защото последиците от лошото развитие в Либия ще се усетят най-вече от съседните на ЕС страни, но и защото войната срещу Кадафи на първо място беше европейска война. Най-настоятелен през 2011 г. за атака беше тогавашният френски президент Никола Саркози. Той призна бързо Националния преходен съвет на либийската опозиция като единственият легитимен представител на либийския народ. В преходния съвет стояха и паднали министри от правителството на Кадафи.  Очевидно Париж се надяваше, че техният бивш шеф, ексцентричният, често непредвидим и брутален диктатор, скоро ще бъде история.

След като европейците форсираха военната операция би трябвало европейските усилия да превърнат нехомогенния съюз на въстаниците в трайно следвоенно решение. Фирми от Италия, Франция и Великобритания бяха в първата редица, когато ставаше дума за икономически интереси в Либия. Но тези усилия бяха половинчати. Борбата за власт между новите господари в Либия се изостряше докато страната отново се въвлече през 2014 г. в спиралата от насилие.  

Още по времето след свалянето на Кадафи бе трудна за изпълнение мисията на ЕС да балансира многото интереси между Либия и съседните й арабски актьори. Това днес не помага. Днес ситуацията е още по-объркана отколкото тогава. Стабилизирането на Либия е сериозна проверка за европейската външна политика, защото Европа директно ще усети новите грешки в планирането.