Гражданският конфликт е възможен сценарий за Македония

Граждански конфликт е възможен сценарий за Македония. Това заяви пред Факти.бг Владимир Лазаревик, според когото страната е изправена пред исторически кръстопът.

Лазаревик заяви, че за разлика от предишни конфликти, в които основна роля е играло етническото разделение, то сега в западната ни съседка зее пропаст между политическия елит и гражданите.

През последните седмици Македония се превърна в сцена на ожесточени протести. Демонстрантите призоваха да се сложи край на корупцията и злоупотребите на високо равнище и поискаха оставки.

Едно от основните искания на протестиращите бе свалянето на президента Георге Иванов и анулирането на решението му да се спрат всички наказателни разследвания срещу политици от високи рангове в корупция и злоупотреби.

Владимир Лазаревик е лидер на гражданското движение „Има бъдеще" в Македония. Той е част от вътрешната опозиция срещу правителството на премиера Никола Груевски в управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ. Между 2004-2006 година Лазаревик е съветник на Груевски, а от 2006 до 2008 г. е зам.-министър на здравеопазването.

Г-н Лазаревик, Македония беше разтърсена от грандиозен скандал. Зее ли пропаст между политически елит и гражданите? Възможно ли е да се стигне до граждански конфликт в страната?

Македония се намира в най-трудния период от своята модерна история. През последните 25 години страната изпадаше в тежки моменти, но винаги до този момент те бяха в резултат на етнически сблъсъци. Демократическата консолидация на страната винаги беше поставяна под въпрос – дали ще се намери начин, по който албанците ще се интегрират. Най-голямата криза бе през 2001 година, когато имаше конфликт с албанските бунтовници. Но тогава имахме президент, който имаше подход и кризата бе преодоляна с подписване на Охридското споразумение.

Днес проблемите в Македония не са по етническа линия. Те, обаче, са много по-трудни за преодоляване, защото са между македонския блок от политически партии и гражданския сектор. Сега демократическата консолидация става още по-сложна и трудна и тъкмо това поражда опасност от граждански конфликт. Голяма част от гражданите не вярват в политическата и правна система. Политическият елит, който управлява страната, злоупотреби с правдата. Според мен ако не се намери бързо решение, гражданският конфликт е възможен сценарий за Македония.

Ще бъдат ли отложени парламентарните избори, или ще се проведат на 5 юни? Какви са изгледите?

Правителството, Груевски и президентът подготвят терена за избори на 5 юни. Те ще направят всичко възможно вотът да се проведе тогава, дори той да бъде бойкотиран от опозицията. Целта на правителството е да покаже, че ще получи подкрепа от гражданите, които са изманипулирани, живеят е медиен мрак, и са подложени на голям натиск. Можем със сигурност да кажем, че на тези избори няма да участва опозицията. За провеждането на изборите е важно и дали в тях ще се появи Демократичния съюз за интеграция (б.ред. партията на етническите албанци), и какъв ще бъде натиска на международната общност в лицето на ЕС и САЩ. Те ясно заявиха, че избори без опозиция са нелегитимни и че не са създадени условия за провеждането на честни и демократични избори в Македония.

Политическият елит бе призован от ЕС да проведе консултации във Виена, но те се провалиха. Изпадна ли Македония в международна изолация?

Ние най-много се страхувахме, че в резултат на проваления политически диалог страната може да стане жертва на международна изолация. Изолацията и санкциите, които бяха наложени от международната общност, трябва да са насочени към отделни хора, а не към цялата страна. Изолацията на страната всъщност е искана само от режима на Груевски, защото по този начин те ще засилят антиевропейската и антинатовска реторика, и ще се върнат към антиквизацията (термин, означаващ опит за обединение на мултиетническа Македония около общи, антични корени, която ни докара дотук.

Тежкият политически климат и скандали идват на фона на мигрантската криза, която не подмина и Македония. Стигна се и до сблъсъци между полиция и бежанци. Застрашават ли мигрантите политическия и обществен живот на страната?

Македония е една от страните от балканския маршрут на бежанците, през която преминаха повече от 800 000 мигранти за по-малко от осем месеца. Страната ни има опит от миналото с бежански кризи – тази от Косово. Сегашната мигрантска криза не е проблем на Македония. Тя е най-вече проблем на Европа. Сблъсъците на границата станаха в резултат на голямото напрежение и натиск, на който са подложени тези хора, които се намират в трудно положение. Те искат да преминат през Македония по пътя си към Германия, но не и да останат в страната ни. Ние не можем да допуснем това, защото така е разрешено от ЕС. Не е правилно решение да допуснем бежанците и да прехвърлим проблема на друго ниво. Македонците оказаха голяма подкрепа и разбиране към бежанците и помогнаха с храна, вода, облекла и обувки. Македонският народ показа, че е хуманен и чувствителен към страданието на бежанците.

Вашата позиция е, че бъдещето на Македония е европейско. Може ли, обаче, да говорим за подобно нещо при сегашната ситуация?

Македония отново се намира на исторически кръстопът. Ще преминем ли кризата, или ще се върнем назад? Много е трудно да се отговори на този въпрос. Аз съм от групата хора, които вярват, че бъдещето на Македония е свързано единствено с Европейския съюз. Но преди да стигнем дотам трябва да се върне гражданския диалог, който сега липсва. Липсата на диалог, на разумен и отговорен политически елит поставя страната в нестабилно състояние. Международната общност иска да ни помогне, но преди това ние самите трябва да си помогнем. Мисля, че в тази историческа битка ще успеем. Ще бъде много трудно, но ще успеем.