Да открием отново Европа

Йошка Фишер, Project Syndicate, САЩ

Йошка Фишер е германски политик, бивш вицеканцлер и външен министър на Германия (1998 – 2005), както и председател на Съвета на Европейския съюз от 1 януари 1999 до 30 юни 1999 г.

Изглежда след 2009 г., когато тръгналата от Америка финансова криза разтърси из основи еврозоната, антикризисното управление стана реалност в Европа, защото след нея следват криза след криза а нищо не показва, че това в скоро време ще се промени.

Финансова криза, гръцка криза, окупация и отделяне на Крим от Русия с военно насилие

и последвалата война в Източна Украйна, възродена конфронтация между Запада и Русия. Накратко казано криза на сигурността, а от късното лято на 2015 г. и бежанска криза. А на 23 юни във Великобритания референдум ще реши дали една от най-важните в икономическо и военно отношение страни-членки на ЕС ще го напусне и дали ще се стигне до Брекзит (бел.прев.:Brexit - обозначава хипотетично излизане на Великобритания от Европейския съюз).

Действително в повечето страни-членки на ЕС се разви мащабна криза на доверието към Европа и нейните институции, която намира израз в подхранването на националистическите партии и идеи в някои страни-членки, както и в отслабването на европейската солидарност. Ренационализацията на Европа набира все повече скорост и тази криза е най-опасната, защото заплашва да разложи Европа отвътре и да разруши душата на общия европейски проект.

След финансовата криза политическите лидери на ЕС, държавните и правителствени ръководители на страните-членки, а така също и лидерите на Европейския съвет и Европейската комисия, се довериха на антикризисното управление и заради това се отказаха да управляват стратегически Европа. Да се управлява стратегически Европа би трябвало първо да означава да се създаде стратегия и визия каква Европа всъщност искаме и как да я постигнем и второ, да се направят необходимите компромиси, които биха довели до вътрешни политически рискове във всички страни-членки.

Вместо това отговорът бе по-добре да не се рискува политически,

а да се допусне да действа реалността на различните кризи, т.е. да се оставиш на силата на обстоятелствата. Но тази очевидно коварен подход , роден от политически страх, има своята цена, защото един Европейски съюз, който действа в състояние на криза, създава в гражданите впечатление за ужасна и некомпетентна картина и по този начин води до сериозна криза на доверието.

За много граждани ЕС вече не е решението за проблемите на Стария континент, а по-скоро е част от проблема и заради това все повече се натъква на отрицание. Европа преди всичко е една идея! Досега след почти шест десетилетия на успешна европейска интеграция тя е политическа, институциална и правна реалност, както и всекидневие за икономиката и обществото. Бъдещето на тази Европа ще се реши от енергията на нейната идея и нейната душа. Ако тя умре за гражданите и народите от Съюза, тогава целият проект ще загине и това няма да стане с трясък, а в бавна и мъчителна немощ.

Така не може да продължава, защото залогът е голям.

Най-важният проект на европейците, шестдесет години успешна европейска интеграция в мир, свобода и въз основа на правото, е поставен на карта, а с това и бъдещето на нашия континент в един бързо променящ се свят.

Политиката на малките крачки вече не е достатъчна! Без обновена визия за тази Европа и ефективна политика за преодоляване на кризи новите(и старите) националисти ще стават все по-силни и ще застрашат общия проект отвътре.

Британският референдум на 23 юни ще даде насока и при това не само за Обединеното кралство, а за целия ЕС.

След него или силно ще си отдъхнем (за което аз силно се надявам), или голяма криза ще разтърси ЕС, и ще доведе Великобритания до голяма беда. Но както и да решат британците след 23 юни трябва да се заемем с решаването на много кризи.

Финансовата криза изобщо не е свършила, тя просто е в нови политически дрехи:

Португалия, Испания и Ирландия показаха, че демократичното мнозинство не е готово дълго да търпи политиката на жестоки икономии. А и гръцката криза се завръща.

Ако погледнем към еврозоната, трябва да установим, че въпреки открояващото се икономическо възстановяване, пропастта между Германия и повечето страни-членки става все по-голяма. За конвергенция в еврозоната отдавна не се говори. При това е ясно, че ако еврото се провали ще се провали и общият европейски проект, че еврото няма да е стабилно само с техническите подобрения на отминалите кризисни години и без обновен голям компромис между Германия и страните от еврозоната. Фактически е необходимо ново изграждане на еврозоната с дълбока политическа интеграция и това е всичко друго, но не и подробност.

Същото важи за общата сигурност на ЕС, за защитата на външните граници и за новата европейска политика за бежанците. Следователно е необходима политика, европейска политика, в която да има обновена визия за Европа и нейните ценности през 21 век като цяло и за това, което Европа може и трябва да е, и как това да се направи, с какви институции и власт.

Не трябва да се страхуваме от кризите.

Те създават движение,същевременно са шанс за Европа да се придвижи напред и да бъде по-силна със смелост и без страх от съпровождащите политически рискове.

След като Великобритания си каже думата в края на юни Европа трябва да отговори смело, визионерски и концептуално. Национализмът няма отговори за бъдещето на нашия континент през XXI век. Те трябва да бъдат дадени от европейците.

Превод: Венци Михайлов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.