Brexit в контекст

Анализът е от Майкъл Спенс за „Project Syndicate“.

Майкъл Спенс е американски икономист, нобелов лауреат по икономика. Той е бил председател на независимата Комисия за растеж и развитие – международен орган, който от 2006 до 2010 година анализира възможностите за глобален икономически растеж.

Не вярвам, че чужденците допринасят по ползотворен начин, изказвайки силни мнения за това какво решение трябва да вземат гражданите на дадена страна – или тези от по-големи съюзи като Европейския съюз – когато са изправени пред важен политически избор. Нашите идеи, базирани на международния опит, понякога могат да бъдат полезни. Но никога не трябва да има неяснота относно асиметрията на роли.

Това е особено вярно за британския референдум за това трябва ли Великобритания да остане в ЕС. Малко преди вота изглежда, че резултатите за и против са близки и има голям брой хора, които не са решили как ще гласуват. Но с политическата и социална фрагментация – простираща се отвъд Европа – външните лица са в състояние да хвърлят светлина върху това, което наистина е проблем.

На първо място, не е изненадващ фактът, че от гледна точна на разпределение на дохода, благосъстоянието, разходите, и ползите от принудителна структурна промяна, моделите на растежа в повечето развити страни в световен мащаб са били проблематични за последните 20 години. Знаем, че глобализацията и някои аспекти на дигиталната технология (особено тези, свързани с автоматизацията и посредничеството) допринесоха за поляризацията на работата и доходите, поставяйки незатихващ натиск върху средната класа във всяка една страна.

На второ място, продължаващата криза в Европа (която е по-скоро хронично състояние) е задържала растежа на твърде ниски нива, а безработицата – особено младежката – е неприемливо висока. И Европа не е сама. В Съединените американски щати докато официалното ниво на безработицата е паднало, то са налице широкомащабни провали по отношение на приобщаването. Те подхраниха разочарованието – както в ляво, така и в дясно – относно политиките и моделите за растеж, които изглежда облагодетелстват тези на върха на непропорционалното деление.

Имайки предвид магнитуда на скорошните икономически сътресения, гражданите на развитите страни са още по-нещастни. В контекста на Европа са нужни мултинационални усилия. В развития свят липсват ефективни отговори. Централните банки до голяма степен са оставени сами със задачи, които надхвърлят техния капацитет и инструментариум. В същото време елементи на елита изчакват шанс да обвинят политиците, занимаващи се с икономика, за слабото икономическо представяне.

На фона на политиката извън икономиката отговорите са свързани с магнитуда на предизвикателствата, пред които сме изправени. Естественият отговор в демокрацията е взимащите решения хора да бъдат заменени и да се опита нещо различно. В края на краищата демокрацията е система от експерименти, както и изразяване волята на гражданите. Разбира се, „новото“ може да не е по-добро и може да е по-лошо – дори може да е значително по-лошо.

На трето място ЕС се сблъска – в много по-тежка форма – с проблем, срещан в развития свят. Мощните сили действат извън контрола на официални лица, избрани от гражданите да оформят тяхното битие. По този начин ги оставят да се чувстват безсилни. Но докато всички страни трябва да се справят с предизвикателствата на глобализацията и технологичната промяна, важни елементи от управлението на ЕС са извън обсега на демократичните институции. Поне тези, които хората разбират и към които се обръщат.

Това не означава, че местното управление няма проблеми. То има. Корупцията, специалните интереси и некомпетентността са често срещани проблеми. Но демократичното управление е поправимо, и съществуват институционални защити и контрамерки.

Ситуацията в еврозоната е нестабилна вследствие на растящото отчуждение на гражданите от далечния технократски елит; от липсата на конвенционални механизми за икономическо приспособяване (валутни курсове, инфлация, публични инвестиции и т.н.); и ограниченията за фискални трансфери, което изпраща ясни сигнали за реалните граници на кохезията.

Brexit е част от една по-голяма драма. Тя е преди всичко управленска, не икономическа. От чисто икономическа гледна точка рисковете за Обединеното кралство и останалата част от ЕС са изцяло в негативна посока. Но ако само това бе въпросът, то резултатът щеше да е предрешен в полза на оставането в общността.

Истинският въпрос не е никак лесен за разрешаване, защото сили като подривната технология не признават граници. В частност, британците гласуват за това дали техният капацитет да се движат в бурни води е повишен или намален от членството в Европейския съюз. Но по-фундаментален е въпросът да политическата идентичност – точно както беше на референдума през 2014 година за независимостта на Шотландия.

Някои британци (може би по-голямата част) и много други граждани на ЕС искат бъдещите поколения да се определят като европейци (макар и с горд британски, немски или испански корен), и са готови за още един изстрел по отношение реформиране управленските структури. И те са прави да мислят, че светът ще е по-добро място с обединена, демократична Европа като главна сила са стабилност и промяна.

Това е моята надежда, въпреки че граници с моите желания. Независимо от резултата на референдума (като много други аз се надявам британците да гласуват за оставане в ЕС), британският вот трябва да доведе до мащабно преосмисляне на европейските управленски структури и институционалната уредба. Целта трябва да е възстановяване чувството за контрол и отговорност пред избирателите.

Това би бил добър резултат в дългия маратон. Ще изисква лидерство от всички ъгли на Европа – включително правителства, бизнес и гражданско общество; както и подновен ангажимент за интеграция, отговорност и великодушие. Това е трудна задача, но не и невъзможна.

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.