Смъртта на ОПЕК

Анализ от Анас Алхаджи за Project Syndicate

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) е мъртва. Саудитска Арабия я уби. Сега, ОПЕК е просто беззъбо зомби, привличащо внимание, но без да има въздействие върху живите.

Малцина са забелязали смъртта на ОПЕК поради една проста причина: тя на практика никога не е имала въздействието, което й беше приписвано да има.  Тя никога не е била картел, притежаващ монополна пазарна сила. Всеки, който мислеше по друг начин, погрешно приписваше пазарна сила на Саудитска Арабия.

И силата на Саудитска Арабия се разширяваше. Тя остава водещ производител на световния пазар на петрол и нейните политически и икономически решения оформят глобалната енергийна икономика. Нейното влияние ще се засили, ако Кралството възкреси „лекият суров петрол” като основен световен сорт за нефта.

Разбира се новите участници в енергийния пазар евентуално могат да отправят удар по Саудитска Арабия. Но, досега Кралството успява да избегне сериозни щети.

Шистовата революция в САЩ, например, имаше много по-дълбок международен отзвук, отколкото се очакваше. Районът на Атлантическия океан беше залят от свръхпроизводство на петрол – произвежда се повече, отколкото се консумира – и това е факт за първи път от половин столетие, докато районът на Пасифика стана основно консуматор. Повишаването на вътрешното производство на американски шистов петрол струваше на членовете на ОПЕК Алжир, Ангола и Нигерия загуба на значителен пазарен дял в САЩ.

Все пак тази революция имаше малко влияние в Саудитска Арабия, Ирак или Ирак. Алжир, Ангола и Нигерия изнасяха за САЩ вид лек суров петров, който беше подобен на добивания шистов такъв. Все още много американски рафинерии работят с по-тежък и с повече сяра нефт, подобен на този, който страната внася от Близкия изток. В резултат на това пазарният дял на Саудитска Арабия в САЩ изглежда относително сигурен.

Това не предполага, че Саудитска Арабия е непобедима. Напротив, тя загуби пазарен дял в най-големите вносители в Азия, които поеха излишните в Америка количества западноафрикански петрол.

Вероятно най-болезнено е, че Кралството загуби своя основен пазарен дял в Китай за сметка на Русия.

Руското проникване на китайския пазар беше провокирано от наложените от Запада санкции след като Русия нахлу в Украйна и анексира Крим през 2014 г. Китай се възползва максимално от отчаянието на Кремъл, осигурявайки си ниски цени за руските енергийни ресурси. Междувременно след като вратата към Азия беше отворена, руските компании сграбчиха възможността да влязат на следващите пазари от веригата като Индия и Индонезия – двете страни са твърде важни са собствената стратегия на саудитците.

През последните две години Саудитска Арабия кристално ясно посочи, че тя няма лесно да сдаде този свой пазарен дял – на никого. Това беше последвано от кампания за възстановяванена позициите си не само в петрола, но и в петролните продукти, течния природен газ и нефтопродукти. За финал се разгоря и ценова война, подпомогната от увеличаване на производството с надеждата да се изхвърлят по-слабите конкуренти.

Първоначално Саудитска Арабия се прицели в шистовата индустрия. Но нейната стратегия за затвърждаването й на нейното превъзходство над световните енергийни пазари еволюира през времето, нагаждайки се към новата икономическа информация и политическите обстоятелства. Ултимативно Саудитска Арабия хвърли всички от ОПЕК в ценова война. Страните повишиха тяхното производство, колкото се може по-дълго, предизвиквайки естествено падането на цените. Когато производството се увеличи, то пазарът удари дъното, защото всички от ОПЕК бяха принудени да влязат в пряко ценово съревнование един с друг.

Постоянните вътрешни раздори за произведените количества, станаха болезнено очевидни по време на срещата на ОПЕК през април в Доха, където сделката за замразяване на продукцията се разпадна. Саудитска Арабия отказа да намали производството, освен ако Иран не направи същото. Но Иран - които, подобно на Русия, бе загубил значителен пазарен дял в резултат на западните санкции - отказа да намали производството. Нито един от двамата производителите, които са загубили пазарен дял в САЩ, няма да намали производството.

Но сега Саудитската Арабия признава, че ниските цени на нефта, няма изцяло да възстановят нейните позиции на пазарите в Азия и Европа. Но вече се видя, че това не може повече да се използва за ОПЕК, една организация, която беше наложена на света с първото арабско ембарго през 1973 г. и оттогава беше използвана за щит за нейната петролна политика. С шистовата революция в САЩ се разкри безполезността на ОПЕК, Саудитска Арабия вече реши, че тази креатура не си струва да се запазва жива.

Но това не означава, че няма надежда за енергийно сътрудничество. В наши дни Саудитска Арабия преследва голяма промяна в своята външна, икономическа и енергийни политики, показани в предстоящата приватизация на част от Aramco, нейната национална петролна компания, а това ще повиши нейния капацитет на рафиниране.

Всичко това предполага, че тази надпревара на енергийните пазари може да доведе до промяна от суровия петрол до преработени продукти. Това би създало нови възможности за сътрудничество: производители с големи рафинерии и складове биха купували нефт от производителите, които нямат подобни мощности.

Промяна от състезание в суровия петрол в състезание в петролните продукти ще има дълбок ефект върху световните пазари на нефт и свързаните с тях индустрии като корабоплаването.

В крайна сметка, това най-вероятно ще повиши цялостната ефективност на пазара на петрол и ще укрепи капацитета на производителите при нестабилни пазари. Производителите и рафинериите с най-усъвършенстваните технологии ще господстват - започвайки от Саудитска Арабия.

Превод: Венци Михайлов

Анас Алхаджи е енергиен икономист и бивш главен икономист на NGP Energy Capital Management.

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.