Битката за буркините

Анализ от Иън Бурума за Project Syndicate

Иън Бурума е професор по демокрация, човешки права и журналистика в Бард Колидж и автор на книгата „Нулева година: Историята на 1945“ (Year Zero: A History of 1945).

Напоследък се вдигна много шум за шепата мюсюлмански жени, които са избрали да се къпят на френските плажове, носейки специална дреха, която покрива главата (не лицето) и голяма част от тялото им. Тази дреха — така наречените буркини - е изобретена през 2004 г. от една жена от австралийско-ливански произход на име Ахеда Занети, с цел да даде възможност дори на най-ортодоксалните мюсюлманки да плуват или спортуват на обществени места. Занети изобщо не е предполагала, че нейното творение ще създаде граждански полемики.

Бъркотията започна, когато кметове, в няколко южни френски крайморски града, забраниха носенето на буркини на плажовете. Съвсем скоро, във вестниците по цял свят, се появи и гротескна снимка на трима френски полицаи - единият, от които с картечница преметна през рамо – които принуждават една жена да се съблече на плажа в Ница. Макар забраната да бе анулирана от Върховния съд на Франция, тя все още се изпълнява в няколко морски курорта.

И наистина, полемиката далеч не е приключила. Бившият френски президент Никола Саркози, който в момента се напъва за нов мандат, наскоро нарече буркините "провокация" и знак за "ширещата се ислямизация." Също толкова възмутен премиерът Манюел Валс нарече голите гърди - символ на френската републиканска свобода. В края на краищата, той стигна до заключението, че Мариана – национален символ на френската република е рисувана с разголена гръд.

Няма съмнение, че противопоставянето на Саркози към буркините е напълно опортюнистично. Спорът представлява още една възможност за подклаждане на предразсъдъците срещу непопулярното малцинство, с надеждата да придърпа гласоподаватели на крайнодясната партия на Марин Льо Пен - Национален фронт, в изборите през 2017 г. Но, като част от една традиция, обхващаща векове на Европейски мисионерски стремежи, опортюнизъм му е забулен с морални термини: "Ние не държим жените в плен зад парче плат."

Саркози иска да повярваме, че забраната за буркини всъщност е опит да се освободят мюсюлманските жени от примитивните ограничения, наложени от авторитарните мюсюлмански мъже, точно както британските колониални владетели някога са спасявали индийските индуски вдовици от съдбата им да бъдат изгорени живи, за да придружат своите съпрузи в смъртта. Това се дължи на по-широка тенденция, която набира скорост още в края на миналия век и цели да внедри антимюсюлманската реторика в езика на правата на човека, тъй като, макар и с равни права, жените и гейовете, още от древността, за разглеждани от Запада като обект, който трябва да бъде защитаван от чуждоземния религиозен фанатизъм.

Във версия на Валс за историята, обществената голота е заветната френска традиция и знак за свобода. Така че, за да влязат напълно в образа на френската жена, жените очевидно трябва гордо да извадят гърдите си, също като Мариана.

И все пак, през 19-ти век, когато Мариана се превърна в символ на Френската република, голотата е приемлива единствено в идеализиран вид, в картини или скулптури на гръцки божества и други митични героини. Не е имало проблем да се вгледате в разголената гръд на една нарисувана Мариана или изваяна от камък Венера, но ако истинската, жива жена покаже дори част от глезена си се е считало за изключително непристойно.

Разбира се, в днешно време, подобни схващания рядко се срещат в западния свят. Така че, макар версията на Валс за историята да е изкривена, може да се твърди, че европейските мюсюлмани, които настояват жените от тяхната вяра да покриват телата си, имат различни виждания за нещата от европейците - особено предвид факта, че понякога жените нямат право на избор.

Наистина, в някои имигрантски зони, мюсюлманките се чувстват задължени да покриват главите си, тъй като мъжете от тяхната религия ги виждат като проститутки, които могат да бъдат насилвани безнаказано. Но това невинаги е така. Някои мюсюлманки всъщност сами избират да носят хиджаб и в редки случаи – буркини.

Въпросът тук е дали държавата трябва да определя какво трябва и какво не трябва да обличат гражданите ѝ. Отговорът на Френската република е, че хората могат да носят каквото си искат, когато са сами, но трябва да отговарят на светските правила, когато се намират на обществено място.
През последните години обаче, тези правила бяха прилагани по-строго към мюсюлманите, отколкото към членовете на всяка друга религиозна общност. Аз не съм чувал за случай, в който полицаи принуждават ортодоксални еврейки да покажат косата си, дърпайки перуките, които носят.

Е, все пак някои хора могат да кажат, че ортодоксалните евреи не извършват масови убийства в името на своята религия. И това е вярно. Но предположението, че всички жените с буркини са потенциални терористи, е пресилено. Една жена, която лежи на плажа с бански костюм, покриващ тялото ѝ, може би е най-малко вероятният човек, който да извърши атентат.

Що се отнася до аргумента, че мюсюлманките се нуждаят от държавата, за да ги освободи от мюсюлманските мъже, които ги принуждават да прикриват главите си с шалове или да покриват телата си с дълги дрехи, въпросът е дали това „освобождаване“ няма да лиши други жени от техния личен избор да се появят на публични места, облечени по този начин.

Аз съм склонен да се съмнявам в това. Най-добрият начин да се помогне на жените да избягат от вътрешния авторитаризъм е те да бъдат насърчени да водят обществения живот, да посещават училища, офиси и плажове. По-добре е за една жена да се обучава в забрадка, отколкото да не се обучава въобще.

Разбира се има публични служби, за които е нормално да се иска хората да показват лицата си. Някои професии идват с определено облекло. Частните компании могат да настояват за свои собствени правила; не е необходимо национално законодателство. Прекомерното налагане на конформизъм от страна на държавата, всъщност може да има обратен ефект. Принуждавайки хората да се придържат към една обща идентичност насърчава бунтове, които да настояват за разнообразие.

Не е хубаво да казвате на хора, кръстени Фатима или Мохамед, че са французи и трябва да се придържат към нормите, установени от Саркози или Валс, ако към тях не се отнасяте по същия начин както към някой с името Никола или Мариан. Носенето на забрадка, брада или буркини може би е безобиден начин за хората, които са унижавани, да защитят своята гордост. Вземете им гордостта и техният начин за защита може и да не е толкова безобиден.

Превод: Милена Трачева

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.