ЕС: Маратон от срещи на върха

 

"Когато ЕС обяви среща на върха, акциите на борсите се покачват. Нека тогава да организираме възможно най-много срещи на върха за кратко време". С тази шега близък сътрудник на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой се опитва да прикрие ширещата се в Брюксел безпомощност. На отложената от 17 за 23 октомври среща на върха трябва да бъдат направени предложения за решаване на дълговата криза. Окончателното решение би трябвало да бъде взето на втора среща на върха идната сряда. План-графикът на маратона от срещи на върха беше договорен между Ангела Меркел, Никола Саркози и Херман ван Ромпой.

Европа се нуждае от ласки...

Двете срещи на върха нямат нищо общо със спора между Германия и Франция, заяви Ангела Меркел по време на извънредно заседание на фракциите на ХДС/ХСС в Берлин. Проблемите били от техническо естество. Тя отрече да е заявявала след разговорите си с Никола Саркози, че Франция не е помръднала и на йота от становището си. Меркел и Саркози проведоха видеоконференция с американския президент Обама. Барак Обама призова европейците бързо да намерят общ език за решаването на проблемите. По този повод Меркел и Саркози се срещат днес, ден преди официалната среща на върха. Освен това среща имат и министрите на финансите на всичките 27 страни членки.

Втората среща на върха следващата седмица също е необходима, защото най-малко финансовата комисия на Бундестага трябва да гласува всички решения на правителството. Председателят на Еврогрупата и премиер на Люксембург Жан Клод Юнкер заяви за телевизия АРД, че германско-френският двигател на ЕС в момента буксува. "Без Германия и Франция и тяхната "интимна" връзка в Европа много неща не вървят. Но 27-те не могат да живеят само от ласките на Германия и Франция", каза той.

Сложни механизми

В спора между Германия и Франция, който трябва да бъде разрешен по време срещите на върха, става дума за три основни въпроса. Най-същественият от тях в момента е свързан с европейския спасителен фонд. Той трябва да бъде разширен така, че да могат Испания и Италия да продължат да продават държавни облигации с поносими лихви. Финансовите средства във фонда трябва да бъдат увеличени с финансово-технически "лостове" до един или два билиона евро. По този начин може да се изгради нещо като защита срещу покачващите се лихви.

Германия фаворизира един вид застраховка за купувачите на държавни облигации, която позволява при евентуални загуби да им бъдат възстановени средства в рамките на 20 до 30 процента. Този механизъм е много сложен в техническо отношение и според опозицията в Германия ще увеличи рисковете за германските данъкоплатци. Франция настоява за участието на Европейската Централна Банка, която да отпуска кредити на спасителния фонд. ЕЦБ обаче категорично отхвърля такава опция.

Спорът около гръцкия дълг

На Гърция трябва да бъде опростена част от огромните дългове. През юли държавните и правителствени ръководители на 27-те страни членки се споразумяха с частни кредитори и банки за доброволно опрощаване на 21 процента от гръцките дългове. Германия прави още една стъпка, като настоява за опрощаване на дълговете до 50 - 60 на сто. Франция и частните кредитори обаче отстояват позицията си за максимум 30 процента.

ЕЦБ също гледа скептично на опрощаването на гръцките дългове. Банката разполага с държавни гръцки облигации, които трябва да отпише. Застрашава я загуба до 50 милиарда евро. Освен това финансовите министри от Еврозоната трябва да освободят следващия транш в размер на 8 милиарда евро, за да може Гърция да преживее финансово следващите седмици.

Какъв е изходът?

За много банки ства все по-сложно да си осигурят свежи пари в кратък срок заради очакваното опрощаване на гръцките дългове. Ето защо ЕЦБ се включва в играта със свеж капитал. Ако се стигна да опрощаване на гръцки дългове в широк диапазон, повечето банки - предимно испански, италиански, гръцки и френски, ще имат нужда от повече собствен капитал, за да избегнат банкрут.

Франция настоява европейският спасителен фонд да подкрепи банките, за да не се отрази кризата на френския държавен бюджет. Германия би могла да си представи и принудително рекапитализиране. Германските банки и преди всичко Дойче Банк са против принудително участие на държавите. Принудителното повишаване на основния капитал би могло да доведе до това, банките да отпускат по-малко кредити на предприятията, което от своя страна би застрашило финансирането на реалната икономика.