Пряката демокрация нанася своя нов удар

Нина Л. Хрушчова е автор на "Представяйки си Набоков: Русия между изкуството и политиката и на "Изгубеният Хрушчов: Пътуване в Гулага на руския ум". Професор е по межународни отношения в "Ню скуул фор соушъл рисърч" и е старши сътрудник към Института за световна политика.

Още веднъж, референдум обърна една страна с главата надолу. През юни, британските избиратели решиха да гласуват тяхната страна да излезе от Европейския съюз; Сега, мнозинството от колумбийци отхвърли мирното споразумение с Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК). Страната поема сериозен риск, който може би ще я върне обратно във времената, изпълнени с насилие и отварящи бездната на безкрайната война.

Популистите навсякъде без съмнение отбелязват изхода от това гласуване като още един ясен упрек към елита, който преследва собствени цели и "настроива" правителствата си срещу хората. И хората, казват те, трябва да имат пряко право на глас във важните решения, които засягат живота им - очевидно дори решения, касаещи войната и мира.

Но ако наистина има "демократичен дефицит", както популисти твърдят, нарасналото използване на референдуми не е правилният лек за него. Напротив, референдумите имат склонността само да влошават нещата, че дори и да подкопават самата демокрация. Това е стара история: Наполеон III, например, използва такова гласуване, за да се възстанови по време на своето президентство императорската титла на чичо си Наполеон Бонапарт.

След възхода на фашизма и по време на Студената война, световните демокрации признават, че референдумите и плебисцитите са основно в служба на автократите, които търсят концентрирането на власт в една точка. Адолф Хитлер използва плебисцит в Судетите и Австрия, за да се консолидира Третия райх. И, след това по подобие на Хитлер, Сталин използва референдуми, за да включи Източна Европа в съветския блок.

Съвсем наскоро, руският президент Владимир Путин организира предсрочен референдум в Крим, който предполагаемо оправдава анексирането на територията. В духа на Наполеон III, Хитлер и Сталин, той използва силата на пряката демокрация, за да постига диктаторски цели.

Бъдете сигурни, че не всички скорошни референдуми са инструменти на диктаторска власт. Но лъжливост и измама, достойна за диктаторите от 1930 г. със сигутрнос можем да открием и в кампанията на Обединеното кралство за излизането от ЕС. Подобни може да доловим и в опозицията на холандски референдум през април, която имаше за цел да одобри свободната търговия между ЕС и Украйна.

Във Великобритания, Борис Джонсън цинично подпомогна Брекзита, гледайки с едното око към разклащането на поста и потенциалната замяна на премиер Дейвид Камерън. Но, когато Камерън подаде оставка през юли, колегите на Джонсън го предадоха и той трябваше да се задоволи с това да стане външен министър в новото правителство на Тереза Мей.

В холандския случай, евроскептиците, които се стремяха да изострят отношенията между Холандия и ЕС, експлоатираха трагедията на полет 17 на малайзийските авиолинии през на 2014 , който излетя от Амстердам и бе свален над Украйна от сепаратисти в подкрепа на Русия, оставяйки дълбока рана в холандската обществена психика.

Британският, холандският, и колумбийският референдуми всички изискваха сложните въпроси да бъдат радикално опростени, което се оказа в полза на силните популистки лидери. В Холандия, избирателите бяха помолени да одобрят или отхвърлят споразумение с повече от 2000 страници, които със сигурност само шепа от избирателите действително са прочели. Вместо това, повечето гласуваха, разчитайки на думите и акцентите, който популисткия лидер Геерт Вилдерс изтъкна, предоставяйки малко и крайно недостатъчно изчерпателни и откровени аспекти на проблема.

По същия начин, референдумът по Brexit-а постави куп въпроси с толкова много разклонения, които едва ли обикновените избирател биха могли да обхванат цялостно. И в колумбийския плебисцит, за гласувалите беше необходимо да притежават много по-задълбочени познания относно процеса за истина и помирение в далечна Южна Африка и историята на страната след Апартейда, за да може да се оцени споразумението за мир правилно.

Представително правителството бе създадено с цел да се справя именно с подобни сложни въпроси. Ние гласуваме за представители - самостоятелно или като част от политическа партия с относително предвидими платформа - да се застъпват за публични политики, които ние подкрепяме. Но, както Едмънд Бърк посочва, "Вашият представител ви е длъжник, не само чрез своята индустрия, но и с преценката си, а той ви предава, вместо да ви служи, ако я пожертва за сметка на вашето мнение."

Популистките кампании в големите референдуми през тази година обаче все пак се различават в някои ключови отношения. Например, колумбийските противници на споразумението за мир се обърнаха към универсалните норми на правосъдие, касаещи военните престъпления, извършени от военните и ФАРК, а не към националната обособеност, както стана във Великобритания и Холандия. Въпреки това, те всички са били мотивирани от желанието си да провалят самите правителства и институциите, на които те се противопоставят. И всички те са били готови да следват пътя на диктатора и да прибягват когато е необходимо до компромати, изкривявания на истинските факти и измислици.

В реалния свят, сбърканите компромиси са неоспорим факт от демократичния живот; и единственото нещо по-сбъркано от договорения мир е самата война. Докато компромиси не нарушават правата на личността, гражданите в демократичните общества ги приемат, дотолкова доколкото е необходимо за целите на функциониращото управление. Когато свеждаме мирно споразумение, търговска спогодба, или самото членство в ЕС до едно просто изречение или рефрен, истинският демократичен дебат дава път на политическия шум на безразличие, размяната на услуги и страничните сделки.

Това е може би възможно най-необмисленото време за провеждане на референдуми, защото демократичното неразположение обзе много страни от началото на финансовата криза през 2008 г. В рамките на ЕС, основните политици трябва да приемат част от отговорността, а не да бързат и да обвинява "Брюксел" за всеки възникнал проблем. Основните политически лидери, до известна степен, сами подготвиха сцената за популистките демагози, които сега прехвърлят мотивирания спор с гневни, местни жалби.

Управление чрез плебисцити има малко позитиви, за да бъде препоръчвано. В десетилетията след кати в Калифорния бяха въведени "избирателните инициативи" - които могат да бъдат предлагани от всеки един избирател и изискват просто имат нужда от мнозинство - държавата става практически неуправляема. Сегашният губернатор на щата Джери Браун е прекарал последните си осем години в опит за прочистване на фискалната бъркотия, която гласоподавателите , създадават още през далечната1978 г., когато се приема Предложение 13, което понижава имуществените данъци с 57%.

Европа съвсем скоро може да стане не по-малко дисфункционална в сравнение с Калифорния. Този месец, все по-автократичен премиер на Унгария, Виктор Орбан, инициира провеждането на референдум, които цели противопоставяне на общата миграционна политика на ЕС. Ако повече страни от ЕС прибягват до подобни инициативи, европейската интеграция може да бъде запратена в точно обратна посока. Човек трябва само да се заслуша внимателно в политиците, които постоянно призовават за референдуми, и ще осъзнае докъде пряката демокрация може да доведе.

Превод: Теодор Николов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.