Политическата "Дядо вади ряпа"

В прочутата детска приказка „Дядо вади ряпа“ всеки се хващаше за предния в колоната и всички дружно дърпаха и опъваха, за да изпълнят заветната цел. В родната политическа реалност всеки се е хванал и стиска по-силния край него или някоя изскочила възможност в гонитба на собствените си цели. Най-вече оцеляването. ГЕРБ са се хванали за извелия ги от властта Борисов и не щат дори да се издума да участват в кабинет, ако той не му е премиер. Спецификата на тази партия сочи, че подобна позиция е напълно нормална за ръководството и съвсем приемлива за почитателите й. Реформаторите са се хванали за ГЕРБ и твърдят, че ако сега ще участват в някакво правителство, то ще е само с ГЕРБ. Мощният стокхолмски синдром не им позволява да осъзнаят, че двете години в кабинета ги вкараха в ролята на прелъстени и изоставени – обезличиха се и осеяха дясното пространство с политически трупове, а и министри пред вратата на прокуратурата.

Радан Кънев се усети пръв, хвана се за раничката и опита да се изъкне с по-леки наранявания. По същия начин Радан се врътна с раничката и напусна дебата за решенията от референдума. Очаквал дебат, но получил шоу, пък и без друго не подкрепял решенията. Румен Петков и АБВ пък приемали поканата от Сиромахов и останалите инициатори като призовка. Какво да го правиш – бивш МВР-шеф.

Военният министър Николай Ненчев се хвана за Кънев, който да го брани от прокурорското разследване. И така се успокои в компанията му, че обвинението му се стори не просто несериозно, но и чак смешно. И как да не е – та нали според прокуратурата е ощетил руска фирма с неизпълнение на подписани договори. Щом сме ощетили геополитическия противник – що за престъпление е това. Странно как още не са прозвучали тържествени топовни залпове в негова чест. Прокурорката със строгото изражение, която ни навестява от балотажа насам по телевизията, май е на друго мнение, че и второ обвинение стовари върху Ненчев – за униформи – с нанесена щета само за около половин милион.

Друг подгонен от прокуратурата министър – здравният Москов – заяви, че политическата сила към която принадлежи, е обречена винаги да бъде малцинство. Ако щем, по демографски причини. Спорно е коя е тази политическа сила, но сега това е най-малкият проблем на Москов покрай обвинението за ваксините. Ако Ненчев е прецакал руснаците, Москов пък зарадвал турците с голям келепир от врътката.

В Харманли жандармерията се хвана за водното оръдие, за да респектира бунтуващите се чужденци в лагера. Оръдието се оказа с проблеми с простатата и чак по тъмно успя малко да повдигне самолета. Като не използваш често инструмента, той сам се похабява. Така разправят старите майстори. Равносметката от първия ден на размириците – 10% от обитателите на бежанския център бяха арестувани, а 24 полицаи се нуждаеха от лекарска помощ. Проблемът на тези „самотни млади мъже“, както бяха наречени чужденците, пристигнали без семействата си у нас, далеч не бил крастата или затварянето им в без друго разградения двор на лагера. Искали да ги пуснем в Сърбия, та да продължат пътя си на Запад. Е, това да не им е мандра, както се изразяват в научните среди. После как ще пълним „Арена Армеец“, ако ни се разсърдят Цеца Кукавицата, Весна Змиянац и Миле Китич. Народна пара е давана за тази зала.

Патриотите пък се хванаха за възможността да получат мандат от Плевнелиев за съставяне на правителство в рамките на сегашния парламент. И като нищо ще го приемат, без значение, че идеята се одобрява единствено от бутиковата парламентарна група на БДЦ. И че шансовете за гласуване на такъв кабинет са по-ниски от тези за титла на „Скала“-Зверино от Шампионската лига. Една седмица ще се политиканства с националноотговорна реторика, докато на таблото не светнат неизбежните резултати. И не защото е толкова страшно да има подобен кабинет, който да продължи оттам, където ГЕРБ спря. Просто големите играчи вече са с нагласата за предсрочни избори в края на март-началото на април и реално не са прекратявали предизборната си кампания от президентския вот.

Георги Първанов не успя за два мандата да реализира приписваната му мечта за голям шлем в енергетиката, но Плевнелиев може да го постигне, като сформира трети служебен кабинет – рекордно постижение и то за един мандат. Въпреки всичко, животът продължава. Потвърждават го ароматизираните на кисело зеле панелки, виещите бензинови резачки за дърва и черните петъци с огромните намаления. Някой призова от екрана да пазаруваме разумно, а не емоционално. Съветът е съвсем на място и при нагласата ни за гласуване, но и в двата случая е обречен на пренебрежение. Слагането на зимнината изразява както вярата на човека, че ще има утре, така и опасенията му от това. Сега, на финала на мандата му, иде моментът Плевнелиев да даде своя принос за обединение на разделената ни нация, като призове всички да празнуваме Коледа точно на 25 декември. Дали ще измъкнем ряпата, после ще го мислим. Важно е да има „три дни яли, пили и се веселили“…