Скандалът със СРС-тата е част от политическата игра зад завесата

Скандалът с подслушванията толкова бързо набира скорост, че за обикновенния човек става невъзможно следенето на хронологията. Не само скоростта е проблем, логиката също започва да избледнява, а на места дори се губи. Първо лъсна истината за Цецо и неговите големи уши, после стана ясно, че и неговите хора се подслушват така, както те го правят последните 4 години. Следователно механизма на тази дейност не е само в ръцете на Цветанов, дори не е под негов едноличен контрол. А може би е, и затова няма нито един запис с негово участие. Но ако последното е вярно, то каква ще е причината, той да убива собствената си партия?!

Логиката, както казах, е твърде противоречива и именно в тази противоречивост е разковничето.  В такъв сложен скандал с висши политици и прокурори  логиката на действията може да отсъства само тогава, когато тя не се определя от тях, а от някого другиго. Кой може да е този друг при положение, че всичките тези записи идват от службите? Та нали тези служби дирижираха целия преход и доказаха, че огромният агентурен апарат от офицери се е запазил и след 89-та година. Сега ни напомня не само за себе си, но и показва колко пошла е демокрацията у нас и как ние си мислим, че боравим с нея. Звучи доста силно, но е факт.

Каква демокрация може да има в държава, в която 10 дена преди изборите основният начин за спечелването на борбата се оказват СРС- та. Това показва, че играта не е на политическата сцена, а зад нея, зад завесата, където всичко е позволено, а ние гледаме и дори нямаме представа какво виждаме, но продължаваме да гледаме и да си представяме какво ли не. А най-интересното е, че в тези записи на практика се побира целият преход с всичките му задкулисни игри. Сега вече не са толкова задкулисни, ако, разбира се, разгадаем какви са истинските послания от записите.

Първото е, че в България няма разделение на властите, такова има за пред хората и ЕС. Проблемите се решават на маса, без излишни формалности. Каква демокрация ? Изобщо има ли такава. Къде е гаранцията, че най-важните политически ходове у нас не са решавани по същия начин.

Колкото до реакцията на  Борисов, тя си беше подобаващо неадекватна. Той продължава да си гради образът на страдалеца, на когото, видиш ли, му подслушват къщата. Една дума не казва за същината на скандала, за това как бивш премиер прави схеми с вече бивш прокурор, за спасителния сал на бивш министър, затънал до ушите в корупция. Но и журналистите като че ли не се отнесоха с присъщата си настойчивост при задаването на въпросите. Стояха и го слушаха как невинно се оправдава. И всичко това се разиграва на фона на строителни площадки, все едно този човек все още е на власт. Аман вече!

Колкото до Найденов, въпреки опита да отклони вниманието от себе си, не мисля, че ще се измъкне от съдебната отговорност. Въпреки, че за награда от добре свършената работа, може и да получи едно тихо потулване на делата срещу него.

В действие влезе и познатата вече система на пренасочването. В случая пренасочването беше отново към БСП, които, според Борисов, са скалъпили скандалите в навечерието на изборите. Това, разбира се, би било  най-логичният вариант, но не и в България. Защото тук и ГЕРБ и БСП  са просто кукли на конци. Те са продукт на механизма за контролиране на посткомунистическото ни развитие, за което тези дни стана ясно, че не е никак „пост”.

Въпросът, кой да е на власт, се решава от това, кога ще се извадят записите, а ние, отвратени от чутото, гласуваме за другите, без дори да осъзнаваме, че утре ще извадят и за тях някой запис и тогава ще трябва да гласуваме отново за предходните. Така нещата се въртят, а ние мислим, че въртим демокрацията на малкият си пръст и наказваме виновниците, а истинското наказание идва от кукловодите, ние само се съгласяваме с присъдата. Ако трябва да се погледне по аналитично на случващото се, то има и положителен ефект. Рейтингът на ГЕРБ се засилва надолу, този на БСП не вярвам да се изкачи най-вече поради факта, че десният избирател никога няма да гласува за лява партия. Следователно от това ще спечелят малките десни, които трябва да използват по подобаващ начин идващата към тях електорална вълна. Безспорно оставащото време до изборите ще е изпълнено с подобни ситуации на манипулиране. Въпросът е обществото да покаже, че е поумняло и опитът от тези 23 години да го накара този път да вземе по-правилното решение. Все нещо трябва да сме научили за това какво е демокрация и как гражданинът е нейната висша форма на проявление.

Свилен Андреев е от Троян. Завършил е политология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализирал  магистратура по дипломация и национална сигурност.  Занимавал се е с онлайн публицистика и в частност с блогърство. Като политолог се изкушава да анализира случващото се на родната политическа сцена. Най-младият е в листата на България на гражданите за Ловешка област.