На кого ни оставяш, Генерале...

Пожарът на бунта в Харманли гореше, а Румен Радев заведе жена си на опера. По същото време Росен Плевнелиев откриваше бюст на Дякона във Военната академия, а после се прибра и наплюнчи молива, за да съчинява последното си новогодишно обръщение.

Пак тогава Методи Андреев буквално уби Фидел Кастро с разгромната си реч срещу комунизма в Народното събрание. Ден след лидера на кубинската революция ни напусна и дългогодишният водач на българските антифашисти Велко Вълканов. Но в онзи смутен ден народът очакваше своя спасител. И той се появи – даже два пъти за 24 часа отиде до сърцето на конфликта. Обикновеният мъж се мръщи, ако го накарат два пъти за ден да иде за хляб, но той го направи с Харманли.

Кой ли? Кой, ако не той. Под капчука на водните оръдия успокои настръхналите харманлийци, че положението е под контрол. Размирният лагер ставал от семеен тип, а за самостоятелните елементи се въвежда нещо като ергенски данък – ще ги настаняват в стари казарми и застави край граничната бразда. Да са се женили. Нека после някои разкрепостени обясняват, че не вярват в брака като институция. Какво мислят бабите от селата край оградата – никой не знае. Бързо можело да се организира пригаждането на изкорубените сгради за нормален живот. Даже се намерила законова форма – нещо, което заслужава особени адмирации.

Този специален момент, в който емоциите взеха връх, нямаше как да се стигне до ескалация на чувствата. Народът изтръпна озадачен. Оказа се, че най-видните му закрилници, Динко и Перата, имат коренно различно отношение към премиера. Бургазлията, който изкара месеци под домашен арест заради свинските опашки, го нападна с грозни хули, които ямболлията спираше с гърди. „Не се карайте“, успокои бащински родолюбците главният арбитър. Народът го изпрати с овации. Остана загадката, как допуснахме след длъжността му да стои странното и някак нелогично допълнение „в оставка“.

„Това е последният ми подарък за софиянци…“, заяви драматично и окончателно, като в турски сериал, Борисов при откриването на разширения участък от бул.“Черни връх“ в столицата. Но не вярвал, че хората помнят, каква козя пътека било там преди, пък и целият град бил едно село, докато не се явил той. Каквото било – било. Както би се изразил Валери Божинов, животът се дели на две – преди сега и после. Това, което предстои, е после. На първо време да се сформира служебен кабинет, а напролет – избори. Дано да са за добро, би казала съпругата на Али Ръза. През това време планът на Борисов изглежда включва създаване на тягостна атмосфера и посяване на мъчително усещане у населението, че е било несправедливо към него. Че нивото, на което е, не му позволява да проумее и оцени „видимите резултати“.

Дали насаждането на вина е печеливша стратегия, предстои да разберем. Че е особен подход – безспорно. Но кой би могъл да каже, ще бъде ли успешно. Та дори учените от БАН озадачиха всички, когато поискаха повече пари за наука в деня на оставката на кабинета. Те ли ще ни кажат? При социалистите положението е мамата си джаса. Това все пак го казва авторитет като Ламбо на партиен пленум. Така си я джасала, че на Позитано даже чакали дебелия, каквото и да означава това. Там по навик, каквото имат да решават, го правят на конгрес. Така осуетеха завръщането на Първанов след десетте години в президентството. Така се разделиха и с последните си лидери. Засега анонсират единствено сериозни кадрови промени в името на новите лица. Но всичко това – през февруари.

А сега иде седмица за връчване и върщане на мандати. Бившият конституционен съдия Георги Марков призова открито Борисов да преглътне честолюбието си и да вземе мандата, за да състави нов кабинет. От ГЕРБ категорично отхвърлят такава възможност, но ние знаем, че Марков е сред най-информираните люде у нас. Той единствен прогнозира, че „един фин и възпитан господин от чужбина“ ще бъде новият собственик на футболния „Левски“. Признаваме му, че позна. Позабравеният бизнесиграч Спас Русев взе акциите на „отбора на народа“. Друг въпрос е, дали ще остане фин и възпитан в реалността на родната футболна джунгла.

Но Бойко засега се опъва за мандата. Предпочита до пролетта него да жалеят земя и небо, звяр и природа, а най-вече електоратът, който да пее: На кого ни оставяш, Генерале…