Турците - в плен на страха

Турция е на път да се превърне в купчина развалини - кръвопролития при терористичните нападения в големите градове, кръвопролития в окопната война срещу кюрдите в Източна Турция. Към всичко това трябва да прибавим бушуващата в съседна Сирия война, опита за преврат от това лято и последвалите го събития.

Казано накратко: Турция се намира в перманентно извънредно положение, а заради новините за все нови и нови атентати жителите на страната са изнервени до краен предел - въпреки непрестанните уверения на правителството, че ще сложи край на терора.

Планина от проблеми

При това турците се страхуват не само заради смъртоносния терор, но и заради фактическата отмяна на демокрацията. След неуспешния опит за преврат хиляди турци бяха арестувани или загубиха работата си. И далеч не само привържениците на Гюлен са на мушката на управляващата партия - всеки, който по една или друга причина ѝ изглежда опасен, бързо може да се превърне в мишена.

Със своята тактика срещу прокюрдската Народна демократическа партия (HDP) правителството още повече разединява страната. Мнозина от хората, които сега лежат в затвора, доскоро търсеха решение на кюрдския конфликт заедно с управляващата партия. Още по-обезпокоително е състоянието на турската преса - вече почти няма свободни, критични към правителството медии.

А с оглед на почти четирите милиона бежанци, които понастоящем се намират в Турция, положението става още по-сложно. Избягалите сирийци са обезверени до краен предел, защото не съзират никакви перспективи за себе си в Турция.

След боевете в Алепо се очаква нова бежанска вълна, която ще изостри още повече социалните напрежения. А фактът, че сделката за бежанците с ЕС постоянно се поставя под въпрос, усложнява ситуацията още повече.

На фона на планината от проблеми турският президент продължава да преследва неотклонно заветната си цел: промяна на конституцията, в резултат от което Турция да бъде превърната в президентска република. Но терористичните атентати от последните дни показват съвсем недвусмислено, че има много по-важни задачи: правителството спешно трябва да намери решение срещу терористичната заплаха.

"Национална мобилизация срещу терора"

В речта си, която държа в сряда пред градоначалниците, президентът Ердоган призова към национална мобилизация срещу терора. Турците трябвало да са единни. И техните врагове трябвало да знаят, че Турция ще отвърне на ударите.

Съвсем между другото Ердоган призова градоначалниците да следят за подозрителни дейности в техните общини. Защото никой друг не знаел по-добре от тях какво става в турските домакинства. Само че този апел стои в пълно противоречие с призива за единство на нацията. Не само защото означава атака срещу личната сфера на турците, а и защото усилва още повече страха им от доноси. Така ли се умиротворява и сплотява едно и бездруго травматизирано общество?