Лицемерието на САЩ към Русия

Анализът е на Нина Хрушчова за „Project Syndicate“

Нина Хрушчова е професор по международни отношения и декан по учебната работа в частния изследователски университет The New School в Ню Йорк и старши сътрудник в Института за световна политика

Никак не обичам да се съгласявам с Владимир Путин, ама изобщо. Президентът на Русия дърпа страната си, държавата в която съм родена, назад и лъжливо твърди, че нарушаването на международния закон е добро за руснаците. Но истеричната реакция на американците към предполагаемите усилия на Кремъл да повлияе на президентските избори в САЩ ме накара да погледна нещата от неговата гледна точка.

Твърденията на американските разузнавателни служби, че Русия разпространява фалшиви новини и хакнати имейли, за да намали шансовете на Хилари Клинтън срещу Доналд Тръмп, не са безпочвени. Определено в характера на Путин е заложено да краде тайни и да дава подвеждаща информация, все пак е работил в КГБ.

Подобно на това, обвиненията, че Путин има досие с компроматни материали срещу Тръмп изглеждат верни, макар и непотвърдени. Няма много смисъл в това Русия да щади Тръмп от схемите си. И освен Тръмп, лидерите в Републиканската партия трябва да са наясно, че ако Русия е хакнала демократите, техните сървъри също са „ударени“.

И дори сензационните истини в предполагаемото досие да не са верни, има шансове Русия да държи поне някакви бизнес архиви или пък данъчните декларации на Тръмп – информация, която той много трудно е опазил скрита от публичността в Америка. Ако Тръмп създава проблеми и не застава на страната на Русия по въпроси за НАТО и Украйна, тайните му ще „лъснат“, също както тези на Клинтън.

Отговорът на САЩ по този въпрос е краен. Тези, които са твърдо в лагера на Тръмп, са готови да се отдадат на неговото приятелство с Путин, въпреки очевидната уязвимост към експлоатация и от двете страни. Други, сред които някои висши републиканци, цитират наскоро публикувания доклад на американското разузнаване относно съмненията за вмешателство на Русия в изборите и настояват за строги мерки срещу правителството на Путин, независимо от факта, че нова Студена война не е в ничий интерес.

Моята гледна точка е, че разузнавателният доклад бе в основата на проблема. Пълен с догадки и пристрастия, докладът се базираше на аргумента, че Путин трябва да е враг, защото не споделя ценностите на Запада. Но как би могъл? Русия никога не е била добре дошла в световния ред на Западния свят и със силно ограничени възможности да участва в него като член с равни права. Ето защо Путин се опита да създаде свой собствен международен ред.

Всъщност в ранния етап на своето президентство, Путин искаше Русия да е част от Европа. Той обаче бе възпрян моментално от разширението на НАТО в прибалтийски страни. През 2006 година, когато администрацията на тогавашния президент Джордж Буш-младши обяви плановете си да изгради ракетен щит в Източна Европа, за да предпази западните си съюзнци срещу междуконтиненталните ракети на Иран. Русия съзря подобен проект като директна заплаха и сигнализира, че подобни сигнали трябва да се вземат под внимание.

САЩ подкрепя „анти-Путин“ властта от 2008-а насам, но през 2011-а засили тези си убеждения още повече, когато Путин, тогавашен министър-председател, се подготви отново да стане президент. През 2013-а САЩ прие с одобрителни възгласи протестите в Украйна, свалили от власт проруския президент Виктор Янукович. И докато Янукович несъмнено е мошеник, САЩ подкрепя много такива. Опитите на Америка да откаже Русия или която и да била друга сила да притежава подобно противно „момче за всичко“ си е чисто лицемерие.

Подобна двуличност се е просмукала във външната политика на САЩ. Войната на Буш-младши в Ирак бе започната заради грешка на разузнаването. Обама пък от своя страна подкрепи Арабската пролет, но не предложи продемократична стратегия – подход, който доведе Либия до фалит, засили диктаторския режим в Египет и предизвика кошмарен и продължителен конфликт в Сирия. Междувременно, от Агенцията за национална сигурност в САЩ шпионираха всеки, независимо дали е приятел или враг.

Докладът на американското разузнаване гласи, че Путин се стреми да подкопае либералната демокрация. Ясно се вижда обаче, че по-наложащата му цел е да изобличи двойните стандарти на Запада, чупейки западните бариери в преследване на руските интереси. Ако САЩ могат да се държат толкова лошо, без да се извинят, си мисли Путин, защо пък Русия да ограничи кръга си на влияние, като Украйна, например?

В този ред на мисли – защо пък Путин да не се е опитал да помогне на Тръмп? Украинците агитираха за Клинтън, вярвайки че тя ще работи в техен интерес. Напълно логично е Путин да подкрепи Тръмп, който неведнъж е изразявал възхищението си от лидерството му, вместо Клинтън, която го сравни с Адолф Хитлер.

Не ме разбирайте погрешно: въпреки недостатъците си, САЩ остават позитивна сила в света. Всъщност може да са и единствената, наред с Европейския съюз, който също трябва да спре вътрешните си препирни и да започне да ограничава мегаломани и нелиберални лидери като заслепения от Путин унгарски министър-председател Виктор Орбан.

Американците трябва обаче да се плашат от перспективата, че новият им президент е в джоба на Путин. Политиката на Запада спрямо Русия пък не бива да е непременно лоша - икономически санкции или военни учения в погранични държави като Полша. Лошото е, че подобни притеснения и политики са водени главно от гняв към национализма на Путин, вместо от внимателна дипломатическа и стратегическа преценка.

Ако САЩ си позволят да бъдат хванати в съмнения и догадки относно евентуална руска намеса в скорошните избори, е по-вероятно да попаднат в още по-разрушителна конфронтация с Путин. Вместо това, САЩ трябва да измислят солиден, внимателен и премерен подход към Русия. Подход, призоваващ към ценности, в които не е заложена пропаганда, а в чиито основи стои по-прямата и надеждна външна политика.

Превод: Константин Карагьозов

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.