Кой уби Денис Вороненков?

На 23-ти март руският политик Денис Вороненков се присъедини към списъка на убитите на оживени улици в Киев. Той е част от новата серия от убити привърженици на опозицията, част от която са журналиста Ана Политковская, адвокатът Станислав Маркелов, политикът Борис Немцов и шпионинът Александър Литвиненко.

Това пишат в свой анализ Алексей Шахин и Пер Ландер. Той е публикуван в Jacobin.

Както и в предишни случаи, има много версии, за това кой е извършил убийството. За съжаление преобладават мненията на хората, подхранващи пропагандата между Русия и Запада, вместо на тези с трезва преценка.

Украинският президент Петро Порошенко бързо обвини Русия за случилото се, отправяйки атаки още преди да е започнало, каквото и да е следствие. Русия отхвърли обвиненията като „абсурдни“.

Лидерът на Руската комунистическа партия Гернадий Зюганов, заяви, че смята, че украинската служба за сигурност или дори ЦРУ стоят зад убийството. Вороненков беше избран за член в руската Дума през 2011 г. като член на Комунистическата партия. Неговата кариера беше помрачена от корупционни скандали. Неговата съпруга е оперната певица Марая Максакова, която е част от екипа на Единна Русия. С нея той беше част от елитните и културните среди на Русия. Заедно притежаваха и няколко луксозни апартамента и скъпи коли. Въпреки, че беше член на Комунистическата партия, той не се открояваше нито като ляв, нито кат опозиционен лидер. Той дори подкрепяше политиките на руския президент Владимир Путин, включително и анексирането на Крим.

През миналата година обаче Вороненков беше обвинен в икономически престъпления и застрашен от затвор. Той предпочете да избяга в Украйна и , където получи украинско гражданство. Вороненков даде няколко пресконференции, в които правеше разкрития за Путин и се вричаше във вярност на своята родина. Много украински десни екстремисти обаче все още виждаха в негово лице комуниста и представителя на руския елит. Той получи много заплахи от десни радикали, включително и в социалните мрежи.

Когато убиецът на Вороненков беше идентифициран се оказа, че той наистина е десен радикал. Той е бил член на Украинската национална гвардия и е участвал в батальон, който се е борил със сепаратистите в Източна Украйна.

Все пак украинските власти продължават да обвиняват Русия за убийството, твърдейки че извършителят е руски агент, проникнал сред украинските военни. Порошенко обеща, че руснаците ще платят скъпо за престъплението. Той дори се закани да скъса дипломатическите преговори с Русия, което ще направи разговорите за мир много по-трудни.

Вороненков се появи в сложни времена и практическа война в Източна Украйна. От януари тежките боеве между украинските военни и сепаратистите бяха подновени, а много живилни попаднаха в кръстосан огън. Организацията за сътрудничество в Европа обвини и двете страни в нарушаване на примирието.

В края на януари ултранационалистични доброволчески отряди установиха незаконна блокада върху два от отцепническите региони в източната част на Украйна, Донецк и Луганск. Първоначално Порошенко осъди обсадата и настоя националистите да се оттеглят. Националистите обаче отхвърлиха исканията и заплашиха, че ще разформироват парламента. Така украинските власти нямаха друг избор, освен да приемат обсадата.

Ако Порошенко не приемеше една по-националистическа риторика можеше да ескалира военната конфронтация между разцепените републики, той рискуваше политическа криза и дори преврат. В същото време все повече европейски партньори оставаха все по-недоволни от Киев. Франция и Германия протестираха срещу това, че Порошенко нарушава мирния процес. МВФ пък отказа да отпусне спешен заем, виждайки колко фрагментирана е страната.

Убийството на Вороненков още повече изостри това напрежение, което прави деескалацията на територията на страната нагледно непреодолима.

Има малко шансове за в бъдеще да се намери този, който е бил зад убийството. За някои е очевидно, че за това са отговорни украинските радикали. Други обвиняват руски агент.

Покушението над Вороненков стана нещо повече от опора във войната на думи между Русия и Запада. В този разгорещен конфликт рационалността е една от първите жертви.