Противопоставянето на Синода на Българската прославна църква срещу отварянето на досиета на клира предизвика разнопосочни реакции в обществото. Какви мотиви движат тези страсти в навечерието на Рождество Христово. За това разговаряме с основателя на сайта за Държавна сигурност (http://desebg.com/ ) известния журналист Христо Христов
Г-н Христов, защо Българската православна църква не иска да се отварят досиета на нейните служители?
Може би, защото голяма част от висшия клир ще се окаже с принадлежност към Държавна сигурност. Една такава реакция се обяснява с минали зависимости. Това е най-точното обяснение.
Проверката на Комисията по досиета ще покаже кой от клира е бил кадрови служител, щатен или нещатен служител.
Обществото трябва да се информира кой кой е не само в държавата ни, но и в православното ни духовенство.
Проблемът ни е, че ние много късно ще разберем за тези неща, защото и предишните закони за досиетата не засягаха висшия клир. Проблемът е сериозен, защото това е свързано с вярата, с най-голямото вероизповедание в България и би трябвали ние да знаем дали висшите духовници са били свързани с репресивната система на тоталитарната държава.
Тези зависимости трябва да се проследят. Прочитът на досиетата ще ни покаже каква роля са играли висшите духовници по време на комунистическата държава.
Затова беше създаден и този закон. Ако някой е бил притискан с картонче или компромати, че ще му извадят досието, то сега, когато се обявят тези данни, то тези хора няма да са повече рекетирани. Това е пътят за пресичане на тази зависимост.
Вече се чуха гласове в защита на духовенството. То сътрудничило на Държавна сигурност, за да може да пътува в чужбина и да защитава наши църкви от поругаване.
Това е една защитна реакция и показва, че мисленето на тези хора е останало в бившата тоталитарна комунистическа държава.
Държа да подчертая, че и в други вероизповедания може би ще излязат хора с принадлежност към ДС. Прави впечатление, че единствено Българската православна църква претендира, че проверката е незаконна. Обществото не трябва да забравя, че тази проверка се извършва на един безпрецедентен законодателен акт и консенсус през 2006 г. между Тройната коалиция и тогавашната опозиция. Идеята за тази проверка е следствие на политическо решение, което обединява всички парламентарно представени сили.
Реакцията на Българската православна църква показва нейния страх. Ако при другите институции има морален проблем, то при църквата той е двойно по-силен, защото това са личностите, които са свързани с човешката вяра и морала. Когато говориш за покаяние и прошка, ти първи, като духовник, трябва да си се покаял и да поискаш прошка.
Реакцията на църквата ни за решението на Комисията по досиетата ще даде ясна представа дали висшият клир си дава ясна представа какъв е техният дълг пред обществото. От документите, с които съм работил, става ясно, че Държавна сигурност се е опитвала да намали влиянието на църквата сред българското общество и отварянето на архивите ще покаже как е ставало това и доколко тази политика е била подкрепяна от клира тогава.
Ние, българите, май нямаме желание да прочетем тези досиета?
Прочит има, но той е много труден и бавен. Първо има много ясен регламент за достъп до тези досиета. Преди, когато нямаше достъп, хората казваха: „няма достъп, как да чета?!“.
Лично аз смятам, че от миналата година, когато тръгна скандала с посланиците с досиетата, има ясно изразена политическа воля. Това е огромна крачка напред, ако погледнем политиката на предишните мнозинства в парламента, които са провеждали политика на назначаване на тези кадри с досиета във всички държавни институции. Тази политика се провеждаше дори и по време на правителството на СДС.
В последните месеци има положителна тенденция, дори с практиката на предварителните проверки.
Има работеща комисия, предаване на архива на Държавна сигурност в един централизиран архив, за който отговаря комисията по досиетата. Аз лично почти приключих с публикуването на досиетата на посланиците.
Изискал съм и предстои да получа досиета на Ахмед Доган. Моето мнение се различава от общоприетото, че няма кой да чете или да се интересува.
Все пак на местните избори изскочиха доста кандидати за кметове с картончета?
В сравнение с предишния вот те са със 170 по-малко. Това никак не е малко. ГЕРБ и ДСБ продължиха да правят тези предварителни проверки. Друг факт е, че нито БСП нито друга от парламентарно представените сили не издигна кандидат за съветник в София, над който да тегне сянката на ДС. Единственото изключение е Владимир Каролев от НДСВ. Виждаме, че дори и Социалистическата партия в големите градове избягва да издига кандидатури, свързани с репресивния режим на бившия режим. Изключенията са за кметове на малки населени места.
Благодарение на работата на комисията аз успях за първи път от 22 години да публикувам онлайн преди избори досиетата на кандидатите за президенти. Това е успех, защото чрез интернет хората могат да четат и сами да си правят изводите.
Достъпът вече е на ниво и в много отношения изпреварваме Чехия и Полша, където не публикуват онлайн подобни документи.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА