Марешки забогатял от лихварство

Заместник-председателят на парламента и лидер на партия „Воля“ Веселин Марешки се е изявявал в миналото като незаконен лихвар, дейност от която е спечелил стотици хиляди в наличност и в имоти. Това пише Биволъ.

Заемите, които Марешки е раздавал чрез семейната си фирма “Варнафарма Холдинг” на физически лица са с лихви от 7% до 12%, но в договорите има и скрити лихви чрез изкуствено завишаване на главницата и месечни начисления за неустойки.

Това представлява административно нарушение по Закона за кредитните институции, но има и съмнения, че Марешки е извършвал незаконно лихварство по Чл. 252 от НК, за което се полага затвор и конфискация на имущество. Стои също така въпросът дали Марешки не е укривал от данъчните доходите, получавани от скрити лихви.

Биволъ направи опит да се свърже за коментар с Марешки през пресслужбата на неговата партия „Воля“, която регулярно разпраща прессъобщения до медиите, но оттам не се получи отговор.

Десетки кредити за 1,7 милиона лв.

Биволъ събра значителен обем информация – договори и нотариални актове за обезпечения с ипотеки, които доказват по безспорен начин тази незаконна дейност.

До кредитните услуги на Марешки обикновено са прибягвали хора и фирми с финансови затруднения. Като обезпечение те ипотекират скъпоструващи имоти. В няколко случая има данни за изпълнителни дела, заведени от фирмите на Марешки, за да бъдат удовлетворени непогасени заеми с ипотекираните имоти, които са на стойност многократно по-висока от самия заем.

Биволъ изследва стотици страници договори и нотариални актове, доказващи безспорно незаконна лихварска дейност. Кликнете на картинката, за да се увеличи.

За периода от 2003 до 2015 г. Фирмите “ВарнаФарма Холдинг” ООД (сега “ВарнаФарма М” ООД) и “Диджител” ООД са сключили 25 договорни и законни ипотеки за имоти на 32 физически и юридически лица във връзка с отпуснати заеми, показа проверката ни в Агенцията по вписванията.

През този период собствеността на “ВарнаФарма М” е поделена между Веселин Марешки, съпругата му Светлана и майката му Веска. В “Диджител” мажоритарен собственик е Марешки, съпругата му Светлана има 45% и 5% се държат от Цветелина Тънмазова, която по-късно стана зам. председателка на партията на Марешки.

Лихварската дейност не е инцидентна, а системна и това става ясно както от големия брой отпуснати заеми, така и от някои специфични термини в договорите, като “Заемодателят има право да променя лихвената политика в съответствие с измененията и условията на кредитния пазар”.

Така на практика се признава, че става дума за постоянна лихварска дейност. Фирмите на Марешки обаче никога не са имали лиценз за кредитни институции. На практика имаме незаконна лихварска дейност, от която е настъпила значителна материална облага за собствениците на фирмите – Марешки и неговото семейство.

800 000 лв. печалба от явни и скрити лихви

Кредитите, които е раздал Марешки могат да се категоризират като такива с посочени лихви и неустойки за кредитиране и втора група кредити без посочена лихва.

В първата група са отпуснати над 500 000 лв. Получени са над 300 000 лв. печалби от лихви и неустойки (над 60% от главницата). Общо са кредитирани 10 физически и 3 юридически лица, като са ипотекирани 13 имота. Образувани са 4 изпълнителни дела и 3 имота са продадени на безценица.

Втората група заеми без посочени лихви са обезпечени с 15 договорни и законни ипотеки на 18 физически лица и една фирма. При две от ипотеките са ипотекирани собствени имоти на кредитополучателите, а другите 13 са прикрити като безлихвени кредити на купувачи в новопостроени сгради от фирмите на Марешки.

Сумата на кредитите от втората група е над 1,2 милиона лева, със срокове на изплащане от няколко месеца до 10 години, като е съвсем очевидно, че няма как те да са безлихвени, както е на хартия. Ако се приеме, че и в тях има скрита лихва, съпоставима с тази от първата група кредити, то печалбата на семейство Марешки от незаконното лихварство достига 800 000 лв.

Ще има ли санкция за Марешки?

Наказанието за незаконно лихварство по Чл. 252 от Наказателния кодекс е от 3 до 5 години затвор и конфискация на половината от имуществото, но само ако то се извършва от физическо лице.

Това престъпление се свързва обикновено с циганските барони в махалите, но миналата година разследване на бТВ уличи в незаконно лихварство и бившия финансов министър Стоян Александров. Тогава прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за което не се знае как се движи.

Ако кредитодателят е юридическо лице – фирма, наказанието за банкова дейност без лиценз е само административно – глоба от БНБ.

В случая с Марешки и съпругата му имаме формално оформени заеми от фирми, които обаче те пряко контролират като съсобственици. Съпругата на Марешки пък е управител и на двете фирми, отпускали заемите.

Има и конкретни данни и документи за действията на Веселин Марешки свързани с незаконното лихварство. Един от заемополучателите свидетелства в писмено изложение до Биволъ, че е преговарял за заем лично с Марешки. За да получи заема той е трябвало да подпише договор и ипотека за 100 300 евро, а е получил по банков само 85 000 евро.

Освен това Веселин Марешки поискал и обезпечение в лично качество, за което му бил прехвърлено правото на строеж върху двустаен апартамент. Той обещал да го върне след като заемът се изплати.

Тези действия на аптекарския бос заслужават разследване както за прикрито лихварство в лично качество, така и за укриване на данъци от получените скрити лихви.

Историята на този заемополучател приключва с финансов крах за семейството му. След временни затруднения с изплащане на вноските по заема, фирмата на Марешки продава ипотекираното му имущество и го лишава от добре работещ хотелиерски бизнес на стойност няколко милиона лева. Жалбите на пострадалия до прокуратурата във Варна са отхвърлени с постановление, че няма данни за престъпна дейност.

Практика на прокуратурата обаче е да разследва и повдига обвинения за незаконно лихварство на лица, които са раздали голям брой кредити чрез свои фирми, какъвто е случаят с Марешки и съпругата му. Пример за това е обвинението внесено миналото лято от Окръжна прокуратура в Бургас срещу 74 годишен датчанин, който чрез три свои фирми раздавал кредити и спечелил близо 400 000 лв.