Сделката "Гинка-ЧЕЗ" - Непримиримо съперничество на корпоративни интереси

Внезапна „електрическа буря” се разрази в българската енергетика и българското общество, след като на 22 февруари от ЧЕЗ съобщиха че стратегическият комитет към надзорният им съвет е одобрил сделката за закупуване на всички активи* на ЧЕЗ в България от „Инерком България” ЕАД. Фирмата е известна не толкова с опит и практика в менажиране и опериране на енергийни дружества, колкото с дългогодишните връзки на собственика й Гинка Върбакова с министъра на енергетиката Теменужка Петкова, с общия бизнес на съпругът на Гинка със знакови фигури от СИК и хазартния бизнес, както и с неуспешното му съдружие с един от първоначалните кандидат купувачи на ЧЕЗ – „Фючърс Енерджи”.

Изненадващо първата реакция дойде още рано сутринта на 23 февруари, не от кой да е, а от председателя на комисията по енергетика в НС Делян Добрев, който от студиото на Нова тв заяви: „Не мога да си представя как една фирма от Пазарджик, с 90 000 лв. активи и 11 хиляди лева загуби, ще купи най големия енергиен бизнес в България”. Въпреки, че само преди ден, под негово ръководство, оглавяваната от него комисия прие относително спокойно информацията за предстоящата сделка от министър Петкова. По късно през деня, излизайки от залата за парламентарен контрол, Петкова обяви, че ще депозира своята оставка и Бойко Борисов ще реши по нататъшната й съдба.

От всичко казано дотук се създава впечатление за „буря в чаша вода”, дължаща се на трудноприкриваните и отдавнашни противоречия между Делян Добрев и Теменужка Петкова. Една оставка и водата в чашата се успокоява...

Един по задълбочен прочит на събитията в енергетиката от последната една година обаче показва урагана, който бушува в нея и изкарва на повърхността непримиримото съперничество на корпоративни интереси, във и извън страната. Разкрива и слугинското поведение на властимащите в полза на една или друга от съперничещите си страни.

Някои от основните белези и проявления на това съперничество и слугинаж на властта към съперниците са:

- Фаворизирането на определени електрически централи при провеждането на търговете за „студен резерв” и провалът при активирането им на 10.01.2017, както и липсата на сериозни санкции и наказания за този провал.

- Сключването на договор със Световната банка за нов ценови модел в електроенергетиката на стойност един милион долара и цялостното му неглижиране, след като възнаграждението беше изплатено изцяло.

- Продължаващото повече от половин година забавяне на решениета за възобновяване на проекта „АЕЦ Белене” под претекст че не е достатъчно икономически обоснован, че не ядрено безопасен, че може да се строи и в Козлодуй или че няма заявен инвеститорски интерес.

- Скокът нагоре на цената на електрическата енергия в двустранните дългосрочни договори и в сделките „ден напред”, от който пострадаха българските производители. Скок, за който стана ясно, че е предизвикан от спекула и картел, които тепърва ще се разследват, а също и от неспазване на Регламента за интегритет и прозрачност при търговия с електрическа енергия и природен газ – REMIT.

- Нежеланието и на практика пълното бездействие на управляващите да проследят и да се заинтересоват от съдбата на жалбата от 2014 г. до Европейската Комисия на ДКЕВР за неправомерна държавна помощ в договорите за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия от така наречените „американски” централи - „Марица Изток” 1 и 3 с искане договорите да бъдат прекратени. Въпрос, поставян пред правителството многократно от българските граждани и българският бизнес.

- Нежеланието да се нотифицират пред ЕК нормативите, свързани с висосоефективното комбинирано производство на електрическа енергия и топлина и да се актуализират критериите за висока ефективност, вследствие на което цената на електрическата енергия остава висока заради високата такса задължение към обществото.

- Кадровите рокади на най високо ниво в ЕСО точно във времето, когато се решава строежът на няколко електропровода 400 Кв.

Ще успокои ли оставката на Теменужка Петкова ураганът на съперничеството и ще изчисти ли, макар и частично, проявленията на това съперничество?

Веднага след новината за оставката на Петкова в медии, свързани с властта, се появиха материали, разобличаващи Делян Добрев като човек, „симулиращ ускоряване на промени в закона за енергетиката”, и в които се припомня липсата на реформи и финансова стабилизация в сектора по времето на неговото министерстване.

Дали и Делян Добрев няма да стане жертва на собствената си активност и разговорливост по сделката „Гинка-ЧЕЗ”?

Ще съумее ли Бойко Борисов да запази така обичаната от него роля на арбитър и „бащица” в успокояването на ураганът от съперничество или ще бъде повлечен заедно с цялото правителство към политическа криза?

Отговорът на тези въпроси предстои да научим съвсем скоро.

Коментарът е на Еленко Божков и е публикуван в "Гласове".