Да губиш и печелиш

Никога не знаеш, когато печелиш какво губиш...

Така и консервативното испанското правителство. То сигурно е гръмнало шампанското след ареста в Германия на Карлес Пучдемон - бивш министър - председател на Каталуния, но тепърва ще трябва да изпие не една и две горчиви чаши... Защото противно на мантрата му, че бъдещето на Каталуния е "вътрешно - испанска работа", каталунският въпрос се институционализира именно с този арест.

Това пише в профила си във „Фейсбук“ Иво Инджов.

И с някои други случки. Германия, моторът на ЕС, вече е страна в конфликта за Каталуния. Независимо какво ще реши ресорният регионален съд по казуса "Пучдемон". Всъщност, възможно е той да не екстрадира каталунския политик, защото аналогичното обвинение в германския НК за "метеж", за който Мадрид преследва Пучдемон в Германия, е "държавна измяна"... Само че, такава се доказва, ако има насилие или призиви към насилие.

А мирният референдум и мирните протести в Каталуния преди намесата на испанското правителство нямат нищо общо с насилието. Освен това в Шотланидия също трябва да решават съдбата на бивша министърка от кабинета на Пучдемон с аналогично обвинение като неговото...

На всичкото отгоре Комитетът по правата на човека на ООН вече призова Мадрид да уважи политическите права на друг известен каталунец - Жорди Санчес, бивш лидер на влиятелна НПО.

Като следствен, намиращ се в затвора заради ангажирането му с каталунската независимост, на него не му беше позволено да се яви в регионалния парламент, за да се кандидатира за шеф на правителството... Въобще, Мадрид се озова в капана на международната публичност, от който трудно ще се измъкне. Освен ако не гарантира поне широка автономия на Каталуния и освобождаване на политическите затворници.