Археология на пътя

Магистрала "Струма", въпреки редицата абсурди около пускането на отделните лотове, дефектите и предизвикателствата, е един от най-големите инфраструктурни проекти в страната, който, за разлика от много други, следва относително стриктно и адекватно своите темпове на строеж. Сега обаче магистралата е под въпрос, тъй като новооткрито римско селище край село Покровник замрази работата по новоизграждащия се лот.

Местните са категорични, че искат разкопките да се запазят, а трасето на магистралата да бъде преместено. Властта е в патова ситуация, тъй като правителството на Борисов не смее да отхвърли категорично този вариант във все по-наближаващото предизборно време, но паралелно с това е наясно, че изместване на маршрута би оскъпило строителството с десетки милиони левове и би забавило проекта с години. А от гледна точка на еврофинансирането на "Струма" това може да се окаже огромен риск. Вариантът на протестиращите е повече от спорен. Освен, че би оскъпил неимоверно магистралата, гаранцията за краен успех е никаква. Това не са първите археологически находки по "Струма". Няма и да са последните.

Районът е такъв, че историческият потенциал е голям. Никой от привържениците на изместването на трасето не отговаря на въпроса какво ще стане, ако по новия маршрут отново се открие нещо. За което шансът е голям. В интерес на истината, при подобни мащабни инфраструктурни проекти европейската практика НЕ Е в полза на преместването на маршрута. България не е първата попаднала в такава ситуация и в повечето случаи чуждият опит при подобни казуси сочи, че обикновено държавата полага всички усилия за консервиране и изместване на находките, но маршрутите на трасетата остават в общи линии непроменени.

Във Великобритания например археологически находки "изскачат" при строителството на магистралите А1, М3, А14, М62 и др. И никъде властта дори не повдига въпроса за изместване на маршрута. От миналата година даже е в ход процедура по строеж на транспортен тунел под Стоунхендж - решение, което среща яростната съпротива на местни, историци и археолози. Въпреки това, отговорните институции са решени да реализират трасето. Особено известен става казусът с ирландската магистрала М3, която минава през историческата местност Тара - ключов обект с историческа и културна стойност за страната.

Строителството на магистралата е съпроводено с протести от самото начало, като в спора се намесва дори ЮНЕСКО. Въпреки исканията за преместване на маршрута, ирландското правителство отказва да промени проекта. Сравнително скорошен подобен пример има и от съседна Гърция, която също като България може да се похвали с богато културноисторическо наследство. При строежа на Йонийската магистрала - Магистрала 5, археологически разкопки се налагат на няколко места. Властта естествено полага усилия да запази и премести находките, но строежът на магистралата продължава.

Така че България в никакъв случай не би била прецедент в решението толкова милиони и години труд да не бъдат рискувани. Някои по-умерени гласове вече предложиха компромисния вариант над разкопките да бъде изграден виадукт. Така трасето ще се запази, а селището ще бъде съхранено. Естествено, колоните трябва да бъдат издигнати, но това решение в най-голяма частност би удовлетворило и двете страни. Похвално е, че не гледаме на историята си лековерно, но е важно да правим същото и с бъдещето.

Изместването на "Струма" е рисков вариант във всяко едно отношение, а последиците ще бъдат от национален мащаб. Ето защо е добре Борисов и експертите да проявят повече разум и решителност, така че да мислят по-малко за предстоящите местни избори и повече за националната си отговорност.

Автор: Десислава Любомирова