Месецът на суетата

Преди дни в медийното пространство се завъртяха първите сметки за тазгодишния сезон на абитуриентските балове, които са, меко казано, стряскащи. По изчисления балът на един зрелостник тази година ще струва средно между 3000 и 5000 лв. Средно!

В държава, в която според официалната статистика на финансовия министър над половината от населението има месечен доход до 600 лв., това е абсурдно.

И напук на всякаква логика, скъпият цирк на пайетите и броката се повтаря всяка година.

Затънали в непробиваемата философия, че на децата не трябва да им липсва нищо, на всяка цена, хиляди родители са готови да се влачат по корем, за да изстрадат огромния заем от банката, но в края на май детето им да е най-красивото, най-обгриженото, да излезе пред родата и да отиде при съучениците си със самочувствие, защото това е "една от най-важните и запомнящи се вечери в живота".

Естествено, същите тези родители са наясно, че това е лъжа. В живота има безброй други по-важни и по-запомнящи се вечери, но мисълта за тях просто не е на дневен ред. На дневен ред е каква ще е роклята, какъв ще е гримът, прическата, колата...

Обществото ни толкова се е оплело в колективната лудост, наречена абитуриентски бал, че не осъзнава как една такава наглед невинна концепция за важните неща може да стане основополагаща за цяла изкривена житейска философия.

Ако на 18 години едни пълнолетни млади хора, които имат право да гласуват, да работят, да вършат подвизи или престъпления и да носят отговорност за тях, считат, че скъпата кола, скъпият часовник, скъпата екскурзия или бижута са от значение, значи имаме проблем. Самочувствието няма нищо общо с роклята, чантата и обувките и ако утрешното бъдеще на България не го осъзнава, последиците може да са катастрофални.

Суетата е естествен човешки рефлекс, но загубата на връзка с реалността е патология. И за този проблем вина имат колкото младежите, толкова и техните родители.

Изтъкани от комплекси, несигурност и некомпетентност те възпитават поколение, което счита за по-важно "да изглеждаш", отколкото "да бъдеш". Ето защо баловете са все по-бомбастични и мащабни всяка година, а само няколко дни след това - кандидатстудентските изпити - все по-трагични като резултати. Защото на малцина им хрумва, че балът е една рядко скъпа глупост, чийто първоначален приемлив замисъл се е изродил до гротескни високи, подплатени с ударни дози комплекси, неадекватност, повърхностност и кич. А всъщност важното започва след това - на студентската банка (ако изобщо се стигне до там), която е единствената относителна гаранция за шанс за нещо по-добро.

Така че, скъпи родители, въпреки че сте водени от обич, правите ужасна услуга на децата си, ако сте им внушили, че балът е една от най-важните им вечери и в нейна чест всички жертви и усилия си струват. Ясно е, че ценностите не са на мода. Още по-ясно е обаче, че без тях, нищо чудно, балът наистина да остане най-важната вечер в живота на детето ви.