Дълбоки мисли за късмета

Коментар на Любослава Русева за сайта „Редута“

Когато попитаха Дълбоката мисъл какъв е смисълът на живота, най-умният компютър във Вселената дълго умува, но най-накрая стигна до отговора и тържествено го обяви: 42! От което лесно можем да заключим, че причината за срива на Търговския регистър е 14, макар прокуратурата и ДАНС все още да спорят дали е 57, 89 или 136. Това пък обяснява защо те мълчат по въпроса каква точно проверка извършват и извършват ли я изобщо, така че шансовете да разберем манипулиран ли е ТР в полза на конкретни фирми са равни на 0.

Но нищо, важното е, че Търговският регистър ще заработи „до края на седмицата“, както увери премиерът във вторник, след като в неделя беше сигурен, че ще заработи „до сряда“. Най-хубавото обаче е, че докато срядата и краят на седмицата са все разтегливи понятия, поне получихме яснота как ще се случи това. „Ако имаме късмет, ще имаме и Търговски регистър“, уточни министър-председателят, каращ трети мандат, т.е. ще разчитаме на волята на Началника. Ако нямаме късмет, значи пък ще караме без регистър, което за Борисов е „неприятно“ и „неудобство“, но си има и положителните страни. „Дойде ни една добра обица на ухото и мисля, че всички сме си взели поуки“, рече той ден след „подаденото“ му от патриотите лице в лицето на новата шефка на Агенцията по вписванията, която, оказа се, не познава, но мислел, че ще се справи…

Разбира се, човек може да се справи с всичко, стига да има късмет, разсъждаваше и президентът на имперското галактическо правителство Зейфод Бийбълброкс. Описан като „един фигурант, чиято служба не се състои в това да упражнява власт, а да отклонява вниманието от нея“, той разчиташе единствено на щастливата случайност. Това го правеше една степен по-умен от кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал („едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш, и то не може да те види“), но и Зейфод невинаги се осланяше на късмета си. Хайде, веднъж, два пъти, дори три пъти късметът ще проработи, ама през останалото време са необходими и немалко усилия. Например за придобиването на компетентност в дадена област не е достатъчно да си откъснеш четирилистна детелина, нито конската подкова ще свърши работа, ако не си се научил да носиш отговорност.

За разлика от Зейфод Бийбълброкс обаче, нашият премиер се е научил на нещо по-хитро – хем да упражнява власт, хем да отклонява вниманието от нея. Не може да не се признае, че това е рядко умение, особено като се вземе предвид и рядкото съчетание от невежество, нахалство и пълен непукизъм за държавата. В крайна сметка резултатът е едно много рядко… хъм, нещо, и то далеч по-отвратително от онова, за което може би сте си помислили. И за което няма да сте прави, защото в никакъв случай не става дума за безхаберие, а за злонамереност и безочливост в безхаберието, основаващи се на нагла самонадеяност.

Какъв е смисълът от съществуването на такава държава ли? 94…

Шегувам се, защото всички знаем, че няма. Няма държава, за да се търси какъвто и да е смисъл – констатация, която е правена 1345678 пъти, тоест банална, а оттам и сама по себе си безсмислена. „Диск е, скапал се, паднал“, обяснява ни премиерът, което с пълна сила важи за абсолютно всичко, с изключение на източването на обществен ресурс. А дали и Бойко Борисов няма скоро да се окаже „скапал се, паднал“, вече няма значение. Когато скапаното е разкапано, а дъното е продънено, да грабваме хавлиите и да се спасяваме!

Апропо, с хавлията не само можеш да се загърнеш, за да се топлиш, нито само да я опънеш на плажа. „Ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.“

Запомнихте ли? Махате и махате, докато Дълбоката мисъл най-сетне се сети, че сте в беда. И никога не го питайте кой ни е виновен за бедата, защото ще погледне хавлиите и веднага ще забележи, че въпросът е реторичен. А може и да се бъгне, да зацикли в чудене галактически стопаджии ли сте или обикновени идиоти, които оцеляват въпреки всичко. Наистина на чист късмет.

Коментар на Любослава Русева за сайта „Редута“