Жертва на домашно насилие: Повече жени трябва да излязат с лицата си

Диана Николова е жена, чиято история е необикновена, но води началото си от кошмара, в който живеят много българки. Диана е жертва на домашно насилие. Тя обаче отказва да остане анонимна, отказва да пази в тайна престъпленията срещу себе си.

На 39 години тя започва кариера на модел. Отвъд вдъхновението, че никога не е прекалено късно да следваме мечтите си, тя иска да постигне нещо още по-важно, а именно - да започне да се говори у нас за домашното насилие като първа стъпка към справянето с този проблем.

Ето какво сподели Диана за ФАКТИ:

Как решихте да разкажете вашата история?

Провокира ме статия за жена, която е убила мъжа си с чук след много години психически и физически тормоз.

Кога разпознахте насилник у човека, когото обичате?

Насилникът трудно се разпознава в началото… започва се с нещо рутинно и малко като хващане за китката или стискане на ръката, когато не си на същото мнение. Първия път, когато изобщо имаше подобна ситуация беше, когато излизахме заедно и аз реших да си тръгна от заведението.

Остави ме да тръгна, но ме догони отвън, за да ме стисне за раменете, да ме раздруса и да ми каже, че не може да го ИЗЛАГАМ пред всички, какво щели да си помислят хората. Малко след това се извини и каза, че е реагирал бурно, но да не правя повече така, понеже го излагам. После нещата бяха чудесни и помислих, че съм сбъркала и наистина съм го изложила тогава, затова и такава е била неговата реакция.

Защо остава една жена в условията на тормоз?

Жените, които са подложени на това имат психологически проблем и емоционален, често са били третирани зле в детството и вярват, че това заслужават. Обикновено нещата ескалират с годините неусетно. Преминава единия скандал и после следва затишие, което може да продължи и месец или два, след което следва нова порция поднесена изненадващо и неочаквано.

Бившият ми беше доста убедителен в думите си. Убедена бях, че не струвам нищо и че никой няма да ме обича такава, каквато съм.. Че не мога да бъда майка, жена и изобщо не си заслужава да опитвам да търся нещо различно, защото без него съм НУЛА и никой не би искал "Кравата с Телето!", както обичаше да казва. Емоционалните травми, които нанасят такива хора са непоправими! Белезите от побой минават, но емоционалното и психическо насилие е трудно доказуемо и оставя белези и рани за цял живот, от които няма възстановяване.

Коя е точката на пречупване, какво предизвиква промяната от примирението до бягството?

Точката на пречупване за мен беше когато осъзнах, че този човек не ме обича, не обича и детето и никога никой не би могъл да обича. Тогава осъзнаваш, че си просто едно парче месо, което някой ръфа за своя забава. Детето беше поставено в ситуация, в която изпадна в истерия и ужас. До този момент не се беше случвало такова нещо. Това ми отвори очите! Подлагах себе си на тормоз, но не осъзнавах, че тормозя и сина си! Освен това, осъзнах, че връщане назад този път няма да има и че, ако оцелея, трябва да се боря да запазя и малкото си самочувствие като жена и да се боря с всички сили да живея нормално без стрес и насилие.

Имаше ли по време на живота ви в тормоз някой, който можеше да помогне, но не го направи?

За околните е трудно колкото и за мен! Понякога хората помагат и след това се обезверяват, когато го приема отново в дома си. Не разбират, че това е психологическо повече, отколкото друго. Помагал ми е моят баща, няколко пъти го е гонил от дома ми, но след месец или повече аз го прибирах.

Обикновено ми ставаше жал, успяваше да насади чувство за вина, че заради другите хора са ни се развалили нещата. Че сега той - беден и нещастен - толкова ме обича, а аз така да го изхвърля, той правил всичко за мен и т.н. Започва да играе роля на жертва, да плаче, всеки ден да ме чака пред входа, да носи цветя, да се старае да ми се хареса с всичко, което знае, че харесвам.

Това е моментът, когато съм отстъпвала след известно време и съм го прибирала, говорим за период от 3-4 месеца в които няма даже повишен тон. Тогава започваш да вярваш, че нещата може би са само в твоята глава и се съмняваш в преценката си. Хората около мен бяха вече без надежда, че ще го махна. На улицата обикновено хората не се месят в скандали или ако посегне, понеже си казват, че това е наша си работа.

Как реагира обществото ни на сцените на насилие срещу жени, какво трябва да се промени?

Обществото не е готово да се изправи пред проблема. Не само срещу жени, има и насилие срещу мъже, но при тях е още по-зле, понеже срама е по-голям и на всичкото отгоре има подигравки, травмиращо е. Трябва да има повече жени, които да излязат с лицата си, за да могат тези хора, които правят живота им невъзможен да бъдат разпознати в обществото!

Колкото повече показност има, толкова по-лесно ще се реши проблемът. Не мисля, че помага да се крие лицето на жената, защото е поредната история, но не се знае кой е човекът, който седи зад тормоза. Ако има повече гласност, проблемът ще бъде по-лесен за решаване.

Разбираемо е, че жените ги е страх, но както видяхме, това не помага. Ако насилникът е решил да отмъсти, ще го направи, независимо дали ще е скрито лицето или не. Срам, вина, страх всичко това смесено го изпитва всяка една, която е в такава връзка или дори след години, когато има успешен завършек. Смелост трябва да посочиш на всички човека, който те е тормозил, за да предпазиш и други жени от същото. Знаейки, че този човек е насилник нещата за него ще се променят! Смятам, че това ще накара останалите да се замислят.

Адекватно ли реагират на проблема органите на реда?

Адекватно… не винаги. В повечето случаи идват, предупреждават или го изкарват от жилището за една вечер. Но не могат да се намесят, за жалост. Семеен скандал се води и реално не могат да помогнат, а това ядосва повече насилника. Жената е повикала полиция и след това е страшно. Откровено има нужда от промяна в закона за насилието, за да могат и органите на реда да се намесят и да има бърза и адекватна реакция.

Специално за заповедта за защита тя се издава изключително бързо! - за 24 часа. Това е първата стъпка и съдът адекватно си върши работата. Трябва комуникация между съда и полицията, за да бъде всичко по-бързо и да има възможност да се реагира на момента.

Имах приятели в СОТ, те се намесиха една вечер, когато бившият посегна на моя приятелка. Нямат право да се месят, но го направиха понеже бяха запознати със ситуацията. Моята приятелка ги извика, след като успя да се отскубне.