Цветан Симеонов: Има важни стъпки преди намаляването на ДДС

"Преди да се стигне до намаляване на ДДС, трябва да се премахне солидарната отговорност и забавянето при възстановяването на данъчния кредит на фирмите", заяви пред БГНЕС председателят на БТПП Цветан Симеонов.

И тогава, ако се види, че има още капацитет и възможност за фиска да се лиши от средства, нека да се пристъпи към намаляване процента на ДДС, каза той. "Ако държавната администрация или НАП чувства, че може да се справи с акумулирането на по-малко средства от приходи, нека първо да се направят няколко важни стъпки, преди да се намали процентът на ДДС.

Първата стъпка е да се изплаща и да се възстановява данъчният кредит в срок, нещо, което не се случва.

Втората стъпка е - ако НАП има капацитет и годност да се справи със сивия сектор, нека да работи малко по-експедитивно и да се махне от закона т. нар. "солидарна отговорност", когато изрядните фирми по вериги, които са внесли ДДС не могат да ползват данъчен кредит, заради това, че данъчната администрация не е забелязала навреме някой във веригата, който прави данъчни измами", обясни той.

Председателят на БТПП коментира и възможностите за намаляване на банковите лихви по кредитите за бизнеса. "Ясно е, че с административни мерки лихви на частни банки не могат да се свалят. Това не е начинът в пазарната икономика.

Може при договорка с банките, част от разходите по банкови сделки и предоставянето на кредит могат да се поемат от бюджета и това може да поевтини кредита.

Той може да бъде поевтинен и тогава, когато през държавни или европейски финансови източници се предостави евтин паричен ресурс. Има такива шансове това да се случи през Джереми и другите средства за рискови фондове и иновации, при което частта, която се дава с бюджетни или европейски средства да бъде на много нисък или нулев лихвен процент и това събрано с дела, който банките трябва да отделят от собствените си средства, би могло значително да намали лихвения процент, даже при определени условия и наполовина може да падне, което ще бъде голям шанс за бизнеса. Повече от 70 % от фирмите имат взаимно неизплатени задължения и по тази причина всички имат недостиг на кешов ресурс", каза той.

"Държавата ще трябва отново да се напрегне да ограничи своите разходи, да намали разходите на фирмите по задоволяването на всички прищевки на администрацията,

която продължава да се съпротивлява на опростяването на режимите, продължава да измисля нови административни тежести. В тази посока има много какво да се направи", смята Цветан Симеонов.

"Имаме един прекрасен Закон за ограничаване на административната тежест, който обаче продължава да не се изпълнява. Един от големите проблеми, които ясно бяха изведени на преден план от фирмите като пречка за правене на бизнес в България, е много често променящото се законодателство. Даже актове, които се променят днес, в рамките на 1-2 месеца пак се променят. Всичко това е свързано с разходи за фирмите за съобразяването с новите разпоредби.

Продължава да се пропуска важната и неотменна стъпка за предварителна оценка на въздействието, на която и да е промяна или се прави формално.

Нещата трябва да се подготвят отдалече и да се дадат достатъчно възможности и на тези, които поддържат промените и на тези, които не ги поддържат да имат своите аргументи и да се вземе едно балансирано решение. Ясно е, че трябва да има правила, но това не трябва да става кампанийно и с остарели методи", допълни той.

Симеонов е убеден, че нищо сериозно не се случва с електронното правителство "Продължава публичната администрация да прави наредбите така, че да има нужда от личното явяване на представители на бизнеса. Електронно правителство ще има тогава, когато ние нямаме досег с администрацията и всичко се извършва по електронен път, а защо не и по обществените поръчки, оценката да се прави от компютър по ясни критерии. Напоследък забелязваме, че има известен повишен интерес към получаването на електронен подпис от фирмите, което е някакъв положителен сигнал, че те започват да разчитат, че за част от административната дейност ще могат да използват електронния подпис. Освен лозунгите за грижа за малките и средните предприятие, делата имат съвсем друго изражение. Продължава данъкът за ЕТ да бъде 15 %, а корпоративният данък върху акционерните дружества и тези с ограничена отговорност е 10 %. Виждаме и какво става с европейските фондове –същата административна тежест, забавено възстановяване на средства и поставяне на високи прагове от по 300 -600 000 лева годишен оборот, което на практика лишава малките и нововъзникналите предприятия от възможността да кандидатстват", заяви председателят на търговската палата.

Той коментира и това как по-високите цени на горивата и предстоящото увеличаване на цената на природния газ, на топлофикационната услуга, на електроенергия ще се отразят на цените на предлаганите от бизнеса стоки и услуги.

"При това движение на енергоносителите нагоре, не трябва никой да си прави илюзията, че няма да има поскъпване,

но от наша гледна точка това ще бъде допълнителен стимул за българските производителите и потребители да снижават потреблението на енергийни източници. Всичко това в един дългосрочен план ще има и положителен ефект върху българската икономика", каза той.

"Гледахме данните за това, че главните производители на зърно са имали доста сериозни количества предвидени за износ през миналата година, за това и цената на зърното не беше висока. Предвижданията на Русия за тази година са, че ще има сериозен износ на зърно, така че в тази посока аз не мисля, че може да се очаква цените на зърното да окажат сериозно влияние върху ръста на цените на хляба, но енергията и енергоносителите, природният газ, бензина и нафтата със своето поскъпване имат директно въздействие върху цените на хляба и другите хранителни продукти", допълни той.

"Проблемът за повишаването на цените е толкова сериозен заради това, че имаме висока безработица и ниски заплати. За едни хора с ниски доходи всяка стотинка поскъпване е много сериозен проблем", каза още Цветан Симеонов.