Спрете този проектозакон

Как се казва тази църква - попитах любезните домакини в Любимец.
Бяха ни поканили с брат ми Али Дини да споделим Божието Слово с тях и сега му беше дошло времето.
- Това е църква "Фургона" - със смях отговориха нашите любезни домакини в Любимец.
Фургон с импровизиран кръст върху него. Кръст като антена.
- Хващате ли телевизия с тая антена - попитах напълно сериозно.
Домакините ни обаче веднага усетиха, че се закачам с тях и пак избухнаха в смях. Не са вчерашни - с народния усет на хора, здраво стъпили на земята. И все пак, искрено търсещи небето.
Влязохме с Али вътре в този фургон-църква.
Каква църква е един фургон, ще каже някой.
Бихме могли да поспорим, ако имаше за какво - защото църква означава общност от хора. Означава Тялото Христово, на което Самият Христос е глава.

А новозаветният храм е самият човек.

Та влязохме с Али вътре. Беше пълно с хора - над 20 души, един до друг. Печката беше запалена, беше топло. Миришеше на сапун и на изпрани дрехи, на изкъпани хора. Всеки един - мъж или жена - беше дошъл като в храм. Беше дошъл не при хора, беше дошъл при Бога-Слово. Корави мъже и жени. Сдържани, мълчаливи, с дълбок респект към гостите в наше лице.
Бяха разбрали, че Али проповядва в бежанския лагер в Любимец и плахо го бяха поканили да проповядва и при тях. А тогава пътувахме двамата, и ето ни - проповедници в църквата-фургон:-)

Проповедници без дипломи - според новия проектозакон за вероизповеданията - напълно нелегални. Просто за затвора:-)

След проповедта излязохме отвън първи и застанахме пред отворената врата - и стиснахме ръката на всеки излизащ отвътре, и ги благословихме.
Всяка една ръка, която стиснах беше груба ръка, трудова ръка. Ръка на работник. Бяха тичали от работа, бяха се изкъпали и подготвили, бяха дошли облечени в чисти дрехи.
Респект и почит - това се излъчваше от тях. Христовото Слово бе повлияло дълбоко, дълбоко в живота им.
Къде бяха слушали Библията тези хора?

Там, в тази църква-фургон.

Такива има много в циганските махали и квартали - духовно променящи социални интегратори - това са тези импровизирани църквички. Бил съм в много такива. Ама много!

Всички те, които вършат такава ценна работа за Бог и обществото според новия проектозакон за вероизповеданията ще бъдат незаконни - защото не са построени и одобрени за църковни сгради.

Да, не са.
И катакомбите на ранните християни не бяха одобрени, напротив - бяха строго забранени. Но дори и най-силната империя на света - Римската - не успя да спре вярващите християни. Напротив - предаде се пред тяхната вяра и жертвоготовност.

За първи път слушах поучения върху Библията точно в такава една барака-църква:-) в родното ми Брацигово, беше лятото на 1990 г. Там започна това дълго пътуване в моя живот, на което дълго се съпротивлявах:-), защото разбирах, че това не е шега. А съдба.

Тази барака-църква не беше специално построена за храм и нямаше 300 души - както се изисква по този прословут вече нов проектозакон.
Замислих се тези дни - докато правя според силите си каквото мога, за да не се стигне до гласуването на този проектозакон в този му вид.

Замислих се, ако бъдат приети тези рестриктивни текстове какво бих правил?

Бих ли отишъл отново да проповядвам в тази църква-фургон, при тези прекрасни хора, които останаха в сърцето ми?

Христовата ли заповед да следвам:
"И така, идете и правете ученици всичките народи".
Това казва Христос - "идете и правете ученици".
Не съм срещал добавка - "в случай, че няма законови рестрикции".
Не, няма такава добавка.

Тогава какво да прави един християнин - Христовата заповед ли да следва, или противоречащата й човешка заповед /ако се стигне дотам/?
Какво правеха ранните християни в Римската империя - Христовата заповед ли следваха, или забраната на императора?

Покорството към Божието Слово има своята цена. И тази цена е на всяка цена.

Затова са се жертвали и са умирали хора в историята. Жертват се и умират и днес - само към Египет да погледнем - стига.

Затова като гражданин на България, като писател и християнин се обръщам публично към всички вносители на този проектозакон - не го правете!

Знам, че тези мои думи ще бъдат чути.

И точно затова го казвам - не го правете!
Спрете го и го разгледайте внимателно, и не формално да пращате хабери - "дайте бързо писмени становища"!

Защо бързо, кое налага да се бърза? След като и католици, и православни, и протестанти имат ясно изразено несъгласие с голям брой водещи текстове в този проектозакон?

Вярвам, че този проектозакон няма да бъде приет в този му вид.
Работя за това да не бъде приет в този му вид.
Който трябва - знае това, който не трябва - няма и да узнае:-)

Но не това е важното.
Защото истинските награди се раздават не от хора под това небе.
Истинските награди се раздават от Бог над това небе.

Това е моята позиция - моята позиция е срещу проектозакона в този му вид.

Да живее България!
Бог е с нас!

Автор: Александър Урумов, Facebook