България иска и с Русия, и с НАТО, но това е невъзможно

В статия, озаглавена „На два стола: България иска и с Русия, и с НАТО - но това не е възможно“,руският обществено-политически ежедневник „Новые известия“ анализира посещението на ръководителя на кабинета в Москва Дмитрий Медведев в София и привежда откъси от доклад на Euronews за живота на обикновения българин - работник или пенсионер.

Преди два дни руският премиер Дмитрий Медведев направи официално посещение в България. Очакваше се той да реши със София въпроса за разклонението на газопровода „Турски поток” през България, изграждането на балканския газов център и възобновяването на строителството на АЕЦ „Белене”.

Но всичко се обърка.

Първо, Медведев категорично заяви, че транзитът на газ през България до Европа ще стане възможен, когато Москва получи гаранции не от България, а от Европейската комисия, че този проект няма да срещне никакви пречки в бъдеще.

Второ, изпълнителният директор на „Газпром" Алексей Милер, който придружи Медведев, заяви, че неговата компания не планира да участва в проекта за газовия хъб „Балкан“.

И трето, по отношение на АЕЦ „Белене" Медведев заяви, че възобновяването на строителството няма да се случи, преди София да вземе решения, свързани с финансово-икономическия модел на проекта и възможните форми на неговата подкрепа.

Но, както съобщават българските медии, Медведев се шегува много по време на посещението си.По-специално той предложи на българите да обвържат валутата си с китайския юан вместо с еврото, тъй като китайската валута също е доста добра...

Всички тези странности ще станат ясни, ако си спомним, че само ден преди посещението на руския му колега българският премиер Бойко Борисов увери генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че страната му е верен съюзник, а не троянски кон на Русия в Алианса!

Освен това България не само прие Столтенберг, но и подписа декларация, която се отнася до заплахата от Русия и геополитическото значение на Кримския мост

Това събитие се проведе на срещата на върха на т.нар. Букурещка деветка, която включва посткомунистическите страни от Източна Европа - Румъния, България, Чешката република, Унгария, Словакия, Полша, Естония, Латвия и Литва. В този документ страните заявиха значението на присъствието на НАТО в района от Балтийско до Черно море.

„Северноатлантическият съюз трябва да бъде готов да продължи да реагира на всички заплахи и предизвикателства, където и да се появят”, се казва в документа. В тази връзка страните са поели съвместен ангажимент да спазват стандартите на НАТО и да изразходват поне два процента от БВП за отбрана.

Всичките девет страни одобриха военно присъствие в Европа на САЩ и Канада. Лидерите на страните изразиха особена загриженост във връзка с положението в Украйна и напрежението в района на Азовско море:

„Това е още една проява на неспазване от страна на Русия на международното право, на нейния модел на конфронтационно поведение и използването на военни и невоенни действия, като изграждането на мост, за постигане на геополитическите си цели. Всичко това изисква по-последователен и стратегически подход от страна на Алианса”.

Затова няма нищо странно във факта, че посещението на Медведев бе слабо отразено от местните медии. Бившият кандидат за президент на страната Пламен Пасков, заяви пред журналистите:

„Срещата на Медведев с президента Румен Радев бе показана в материал с дължина от около шест минути, повече от пет бяха заети от приветствената реч на Радев и една минута - изненадващо тромав превод на думите на руския премиер. Пресконференцията след среща с ръководителя на правителството Бойко Борисов бе показана в официалните медии за около двадесет минути, почти 100% от които бяха за речта на Борисов. И крайна сметка за това, което Дмитрий Медведев е искал да каже или направи в България, може само да се предполага. И, разбира се, българските институции бяха принудени да моделират думите и поведението си в зависимост от тези силни външни фактори”, отбеляза Пасков, намеквайки за посещението на генералния секретар на НАТО.

Така България се опитва да седне на два стола и активно да участва в НАТО, като в същото време разчита на руския газ и туристи: основният туристически поток към страната идва тъкмо от Русия.Вярно е, че през последните години той започна да намалява, но по чисто руски причини, които не зависят от България - като спад в доходите на руските граждани.

Междувременно, докато страната балансира между бившия и сегашния си приятел, икономическата ситуация в нея е изключително трудна. И това въпреки членството в НАТО и перспективите за влизане в Шенгенската зона.

От друга страна, европейските бизнесмени използват българската работна сила, за да се конкурират с производителите на евтини продукти от Турция и от страни от Азия и Африка. Това се отнася за леката промишленост. Много международни марки са преместили продукцията си в Румъния и България, където трудът струва стотинки.

Докладът на Euronews разказва за една българска фабрика, в която се произвеждат продукти за световно известната марка Hugo Boss. Нейните служители са принудени да работят с невероятна скорост: за 5 секунди трябва да са завършили крачол на панталон! Изпълнение - около 12 хиляди дрехи на седмица. Работниците се оплакват от липсата на време: само единадесет от 1800 работници изпълняват нормата.

„Средно работниците могат да изпълнят навреме само около 60% от плана. В зависимост от трудовия стаж, средната нетна заплата варира от 320 до 350 евро”, разказват ръководителите на компанията.

„Българските закони са за хората? Или са направени за роботи? Работим непрекъснато: с такива правила нашият работодател легализира един вид система от почти принудителен труд…”, оплаква се един от служителите на компанията.

„Мисля, че нашите колеги в Западна Европа, когато чуят колко печелим, ще се смеят. Те просто няма да повярват, че това е възможно. И наистина, по-добре е да се смеете, отколкото да плачете… Но ние, второкласните европейски граждани? Лоши шивачки ли сме? Ядем ли по-малко от нашите колеги, живеещи в Западна Европа?”, коментира друг работник.

Следователно не е изненадващо, че българите се опитват да заминат за Европа. От 1990 г. насам около 1,5 милиона българи са напуснали страната си. Населението е намаляло значително. Сега в България живеят около седем милиона души, а миграцията продължава.

Последица от ниските заплати са ниските пенсии.

Една от героините на доклада на Euronews, наскоро навършила 80 години, разказва:

„Когато получавам пенсия - около 150 евро, отделям една трета, за да плащам сметки - електричество, лекарства. Това означава, че до края на месеца имам около 100 евро за ежедневни разходи. Когато гледам прозорците на магазините, виждам много неща, които не мога да си позволя. За щастие, децата ми помагат. Без тяхната подкрепа няма да мога да оцелея. Бедна съм като църковна мишка. Благодарение на децата, мога някак да отоплявам къщата, така че да не се разболея. Децата ми купуват дърва за огрев. С малката ми пенсия не мога дори да купя колбаси и месо. Наскоро се срещнах с приятели. Те и съпрузите им все още работят. Купиха ми месо и шунка. С моята пенсия не мога да си я позволя“.

Остава само да се добави, че в България все още е разпространено отопляването на печки, при това не само в селата, но и в градовете. Дървесината струва на местните жители много по-евтино от електричеството...

Източник: Агенция "Фокус"