Чии са българските мюсюлмани

Всички отричат за намеса на Турция преди поправките в българския Закон за вероизповеданията, вкл. премиерът Борисов. Но съмненията си остават - и не заради казаното от Чавушоглу, пише в анализа си Емилия Милчева.

В 01:10 ч след полунощ премиерът Бойко Борисов, след близо 5 часа разговори в Букурещ със заместника на турския президент Ердоган - Фуат Октай, излезе и обяви, че турската страна няма да се извини за изявлението на първия си дипломат. „Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени“. Тези думи на министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, изречени тази седмица пред организации на български изселници в Текирдаг, подпалиха нов фитил в България - след нестихналия все още „Апартаментгейт“.

Не било натиск

Октай и Борисов, заедно с делегациите, се уединиха веднага след края на Срещата на върха на лидерите на България, Румъния, Гърция и Сърбия. Турският вицепрезидент изслушал запис от изявлението на Чавушоглу, разговарял с него по телефона и не намерил основания за извинение.

„Не се разбрахме. Те твърдят обратното - не било натиск, било ситуация… Никой не ни е оказал каквото и да било въздействие, на мен никой не ми се е обаждал. Аз ги разбирам, че са в избори (на 31 март в Турция предстоят местни избори, бел.а.) - и ние сме в избори. Когато всички водят антитурска кампания, ние никога не сме си го позволили. А в България антитурската кампания носи плюс“, бяха думите на Борисов.

Какво ще последва - разговор с Ердоган или ще останат да тежат съмненията, че Анкара е оказала натиск? А основания за съмнения има, защото в крайна сметка приетите окончателно промени в Закона за вероизповеданията не спират външното финансиране за самите вероизповедания. И точно това е най-важното за Турция.

Шумът в България

Чавушоглу е обявил, че на два пъти се е свързвал с българските власти (без да назовава имена) по повод Закона за вероизповеданията. Първият път - защото промените са били „срещу всички видове основни права и свободи“, а вторият - заради опасения, че имоти на Главното мюфтийство са застрашени от продажба заради дългове. Избухването на скандала съвпадна с окончателно гласуваното от парламента вчера право на вероизповеданията да разсрочват до 10 години задълженията си. Разпоредбата ще облагодетелства предимно мюсюлманското вероизповедание, което е натрупало близо 8,2 милиона дългове от общо 8,4 милиона лева на всички регистрирани вероизповедания.

Разсрочването, предложено от председателите на парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, замести амнистията на дълговете - също тяхна идея, но ревизирана заради обвинения за сделка на тъмно между двете политически сили. Вчера и двамата отрекоха за намеса на Турция - първият не е чувал, вторият няма информация да е имало влияние. Министърът на външните работи Екатерина Захариева извика турския посланик Хасан Улусой в МВнР, за да му обясни, че приоритет на българската външна политика е да поддържа диалога и сътрудничеството със съседите, което включва спазването на принципите на взаимно уважение и ненамеса във вътрешните работи. Дипломатът уверил, че думите на Чавушоглу са извадени от контекста, и никой не е имал намерение да обижда България. БСП настоя главният прокурор Сотир Цацаров да разследва намесата на Турция във вътрешните работи на България.

Този скандал има всички атрибути, за да се превърне в пожар - съдържа три ключови думи, които за мнозина етнически българи са с негативна конотация: „Турция“, „мюсюлмани“ и „ислям“. И след гейта с евтините луксозни апартаменти за овластени, който ГЕРБ смяташе да обърне от минус в плюс до европейските избори на 26 май, сега се завихря антитурска кампания.

Защо на Турция ѝ е важно?

След като външното финансиране за вероизповеданията не е нито прекратено, нито ограничено, макар държавата да плаща заплатите на духовниците, то значи турският Комитет по религиозните въпроси (Дианет) ще продължи да финансира дейността на свои имами в България, да отпуска средства за ремонт на джамии, да спонсорира училища - така както го прави още от 1992 г. за Средното общообразователно духовно училище в Момчилград, а от 2002 г. редовно отпуска по няколко милиона годишно.

Всяка година Дианет изпраща и финансира между 500 и 1000 имами в джамиите в Европа. За Анкара Комитетът е това, което са за Москва газът и газопроводите - външнополитически инструмент за влияние. Турската държавна институция, която се занимава с ролята на исляма в страната и в чужбина, където има турско-мюсюлмански малцинства, съвсем не е обикновено институционално звено, каквато е българската Дирекция по вероизповеданията. За Дианет работят 117 000 души, а бюджетът му е пет пъти по-голям от този на турското разузнаване.

На фона на свития с 56% бюджет на турското Министерство на науката, индустрията и технологиите, държавната издръжка на Дианет беше увеличена с 34,4% за 2019 г. - от $1,3 милиарда на $2,1 милиарда. От победата на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Тайип Ердоган през 2002 г. тези средства непрекъснато се увеличават, а от 2006 насам са нараснали повече от четири пъти.

Мисията на Дианет

В изследването „Дианет като инструмент на турската външна политика: Доказателства от Нидерландия и България“ (Diyanet as a Turkish Foreign Policy Tool: Evidence from the Netherlands and Bulgaria), публикувано през септември 2018 г., Ахмет Йозтурк от Университета в Страсбург и Семиха Сьозери от Университета в Амстердам, на база интервюта с експерти, духовници, политици, заключават, че: първо, Дианет е основен инструмент на турската външна политика в страни със значително турско-мюсюлманско малцинство; второ, тази инструментализация дестабилизира проектите за секуларизация както в страната, така и в чужбина.

Преобладаващата част от мюсюлманите в България са етнически турци и помаци и влиянието на Дианет сред тях е значимо, предвид факта, че са и свързани с Турция чрез свои близки и роднини. Според изследването „...популяризирането на турския ислям... е част от мисията на Дианет. Целта е да се превърне в сериозен играч на международната сцена с цел изграждане и популяризиране на новата етно-религиозна идентичност на Турция”. Неслучайно и Чавушоглу казва в Текирдаг, че Турция „ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това е един от приоритетите на външната политика“.

Например, за контрол и регулиране на джамии и други религиозни дейности от името на Дианет - в Германия, където турската диаспора е най-многобройна (4 милиона мюсюлмани, вкл. 3 милиона от турски произход - бел.а.), през 1985 г. е основан Türkisch-Islamische Union der Anstalt für Religion e.V. (DITIB). Този съюз управлява 900 от 2400-те джамии в Германия, повечето имами се изпращат от Турция, служат на турски език и заплатите им се плащат от Анкара, припомни само преди седмица Financial Times (FT).

Но сега Берлин е решен да прекъсне финансовите и институционални връзки между мюсюлманските общности в Германия и турското правителство, като им помогне да практикуват своя версия на исляма. Пред FT Маркус Кербер, висш държавен служител в германското вътрешно министерство, посочва, че Берлин иска да накара германските мюсюлмани да си зададат въпроса „какъв ислям искаме тук?” Целта на проекта, бързащ заради бежанската криза, довела в Германия над 1 милион бежанци от Афганистан и Сирия, е да намали влиянието на Анкара върху мюсюлманската общност, и имамите, проповядващи в Германия, да се обучават в Германия.

Ако бяха приети промените

Това можеше да се случи и в България - ако бяха приети законовите промени, срещу които е възроптала Анкара. Освен ограниченията за външно финансиране и отчетност на даренията, в първия законопроект от май м.г. (на ГЕРБ, БСП и ДПС) се предлагаше и нещо радикално ново - само православното и мюсюлманското вероизповедания да могат да откриват духовни училища и висши учебни заведения, които да са на държавна издръжка. И ако за БПЦ това е факт, мюсюлманското вероизповедание отдавна чака позволение за свой ВУЗ, където да обучава кадри. Но тези идеи не стигнаха до финала.

Авторите на изследването за Дианет цитират експерта по етнически малцинства Михаил Иванов, според когото краят на 2013 г. е бил от решаващо значение за ролята на Дианет в отношенията Турция-България. Тогава започва острият конфликт между турската власт и организацията на проповедника Фетхуллах Гюлен. Доц. Иванов определя този период така: „Успяхме да избегнем радикалния ислям през 90-те години на миналия век, но сега не съм сигурен как ще предотвратим политическия ислям на Турция“.

В изследването е цитиран неназован висш служител на МВнР, който споделя, че от 2014 г. почти всеки месец са получавали оплаквания от местни политически елити „от турските имами и техния проердоганов дискурс предимно в Благоевград, Търговище и Разград, където турците и помаците са мнозинство”. Заключението е, че - както и в холандския случай - се прави опит за износ на вътрешни конфликти чрез Дианет.

През декември 2016 г. вестник „Хюриет“ съобщи, че Дианет е събирал разузнавателни данни чрез имамите си в 38 държави, сред които и България - за дейността на заподозрени за последователи на Гюлен. В същата тази година имаше няколко знакови случая, при които България послушно - и в нарушение на човешките права - предаваше на Турция „гюленисти“, един от които нашумя особено, тъй като бе определен от вътрешния министър като „заплаха за националната сигурност“ - Абдуллах Бююк.

Външната намеса не е от вчера

Дали президентът Румен Радев ще наложи вето на промените в Закона за вероизповеданията, след като няма нищо противозаконно в разсрочването на дългове? В действителност би следвало да го направи още при първите промени, разрешили държавната издръжка, но така и не забранили финансирането отвън - което щеше да засегне и протестантските деноминации, и Католическата църква в България. Все пак на две заседания на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), през 2017 г. и 2018 г., партиите и президентът се разбраха за „защита на традиционните български вероизповедания, ангажиране на държавата и недопускане на радикализация на религиозна основа“. И това да се осъществи чрез промени в нормативната уредба, за да не се допуска „външна намеса в българската политика“.

Тя обаче е допусната не сега, а още от кабинета на НДСВ-ДПС, продължи при Тройната коалиция и ГЕРБ - и ще продължава.

А някой в България ще си чака извинение от Анкара.