Четете Ленин

Материал от Поглед.инфо

Строфата „Ленин и днес е много жив” от стихотворението на Владимир Владимирович Маяковски, посветена на лидера на световния пролетариат, се помни от съветските деца от класовете по литература. Днес може би, с цялото ми уважение към поета, изглежда малко осатряла. И не само защото днешните деца не учат тази конкретна поема от Маяковски в класовете по литература, но и защото те могат чудесно да минават през историята на ХХ век и дори не знаят кой е Владимир Илич Улянов.

Затова нека ни се прости от „двамата Владимировци“, ако леко променим строфата на поета, ще получим тема за размисъл.

Ленин и днес

Какво означава Ленин за днешна Русия? Как изглеждат днес неговите идеи и постижения на партията, създател на която той става?

Като цяло, благодарение на победата в Гражданската война, Ленин и неговото обкръжение станаха основатели на нова истинска политическа сила в световен мащаб. Разбира се, преди това имаше социалдемократи, разпръснати из цяла Европа и Америка, имаше ги и ученията на Маркс и Енгелс. Но това не бяха партии, а партийки, които не засягат хода на световната история. В действителност, комунистите се превръщат в сила веднага след края на Първата световна война, накрая се оформят след Втората световна война. Но това тук е заслугата на Сталин, който, трябва да му се признае, винаги скромно подчертава, че той е само ученик на Ленин и „прост пропагандист от Баку“.

Днес към Ленин се появява голям интерес в обществото. След пенсионната реформа и безкрайното нарастване на цените и сметките, хората отново достигнаха до нашето минало. Това не е само значително увеличаване на популярността на Сталин, биеща рекордите, но и желание да се знае по-подробно кой е Ленин. Това, което той мисли, това, което той пише, това, което вижда е изхода от „безизходицата на капитализма“, която днес красиво се нарича „криза на световната икономика“.

И тук всичко се случва в съответствие с реалностите на XXI век с тяхната „Уикипедия“, видеоклипове с продължителност една минута, куп неразбираеми експерти и блогъри, които започват да влизат в главата на всеки, който пише в търсачка. В началото на ХХ век, за да станеш марксист, а след това и непоколебим болшевик, първо трябваше да прочетете Маркс, а после Ленин. Отнемаше години, за да може Ленин да стане близък и разбираем. Днес хората се опитват да направят всичко това в най-добрия случай за един час, най-много за една седмица.

В резултат на това, Ленин, и още повече, Маркс, днес ги познават единици. Стотици от тях четат оригинала, обсъждат хиляди от най-сложните идеологически теми, а милиони ги слушат. Странна ситуация, когато онези, които никога не са чели нито Ленин, нито Сталин, спорят за социализма.

Трябва да кажа, че в СССР проблемът беше подобен на днешния. Просто изглеждаше различно. Тогава по работата на Ленин, всички ние трябваше да си водим бележки от училище. Не разбирахме смисъла им, не познавахме контекста на неговите трудове в световната политика. Всичко това доведе до факта, че Ленин изглеждаше на всички нас скучен и напълно остарял.

След разпадането на СССР проблемът не изчезна, но отново се промени. Някои политически сили направиха Ленин политически бизнес, криейки се зад идеите му, за да улеснят получаването на депутатски мандат. В същото време познаваха Ленин слабо или изобщо не го познаваха. И не искаха да знаят, иначе как биха могли да номинират като кандидат-президент на великата страна от партията, носеща името комунистическа, човек, който има сметки в чужди банки, супер-богат „колхозник"? Сякаш Ленин да бе номинирал Сава Морозов, който е спонсорирал партията, но е бил самият той, макар и просветен, но „експлоататор“ и чужд елемент.

Едва днес, като зрял човек, седнах и започнах да чета Ленин. На рафта ми са всичките му събрани произведения. Открих го и както се казва, „се гмурнах“. Като имащ опит с четенето на събраните произведения на Сталин, мога да кажа следното.

Ленин е три или четири пъти по-голям от Сталин. Въпросът е, че Илич е писал и говорил несравнимо по-дълго и повече, а събраните произведения на Сталин „изненадващо” престанаха да се появяват веднага след смъртта му, спирайки едва на 13-ти том и за предвоенния период.

Ленин е много труден за разбиране от един прост човек. Илич пише сложно, той е истински философ и мислител. Не случайно философските трактати на Хегел или Платон не са справочници на милиони. Много малко ги четат. Ленин е такава литература.

В творбите на Ленин ясно се усеща духа и пулса на епохата, и това е една от трайните ценности в творбите му.

В томове, в които се описват думите на Ленин след поемането на власт, се появяват огромен брой статии и изказвания. Лидерът непрекъснато говори на митинги, конгреси и тържествени събирания. В резултат на това целият том “говори” за едно и също нещо, просто защото той търпеливо обясни позицията на партията пред масите. Любопитно е, че в същия том можете да откриете писмото на Ленин до другарите, в което той казва, че е неприемливо да се публикуват преписи от речи на неговите митинги. При запис те се изкривяват, губят смисъла си. И затова, пише Ленин, ги моли да не правят това, да не ги публикуват. А на следващата страница е публикувана нова реч и така до края на тома.

Ленин е сложен, Сталин е много по-прост. Ето защо първият е трудно да се прочете и разбере от неподготвения читател, а вторият е лесен и прост. Те говоря за дълбочината на мислите, за метода на представяне, начина на писане на материали и ораторските техники.

За да се разбере, човек трябва да чете. Не гледайте видеоклипове, не ги преглеждайте отново. Прочетете оригиналните източници! Трудно ли е? Да, трудно е. Отнема време. Но можете само да се съгласите и да се уверите, или, обратно, да не се съгласите, само когато го разбирате сами, чрез овладяване.

Днешните неомарксисти, които самите снимат клипчета, не са чели класиките на марксизма-ленинизма - това е продукт на интернет ерата и клиповото мисленето. Силни фрази, супер-революционни призиви. За такива самият Ленин пише някога работата „Левичарството – детската болест на комунизма“. Тогава за тези дейци дойде правилното име „троцкисти“. Те бяха и „левичари“, също и за революцията, с думите „за пролетариата“. За всичко комунистическо добро, за всичко капиталистическо лошо. Но другарят Сталин трябваше да се впусне с тях в смъртоносна битка не само в мащабите на СССР, но и извън неговите граници. Просто за да спаси Съветския съюз. По-късно, след 1945 година, Сталин в тесен кръг нарича подобни призиви и действия „комсомолски призиви“ и именно желанието да успокои подобни „леваци“ доведе в крайна сметка до разпада на СССР и на Югославия, където Тито под красивите думи за подкрепата на гръцката революция заплашваше да въвлече Съюза във война с притежаващите „бомбата“ англосаксонци.

Не всичко, което блести, е злато. И със сигурност не всички „дейци“ ще бъдат от полза за страната, дори ако красивите и ярки думи започнат да се материализират.

Не по-малко вредна е позицията на модерното „дясно”, условно „белогвардейците”, които изобщо не искат да чуват за Ленин и болшевиките и напълно отричат целия велик съветски период. Междувременно, да се отрежат и изхвърлят седемте десетилетия от неговата история не е просто пълна глупост, а огромна грешка във всеки смисъл. Днес в света милиарди хора изповядват леви възгледи благодарение на Ленин, те подкрепят политиката на Русия. В никакъв случай не е необходимо да се отказваме от това. Като пример, правилната позиция е на китайците. Китайските другари казват, че решенията на Мао Дзедун са 30% погрешни. Но в 70% от случаите той е прав! Така трябва да третираме и Ленин, и Сталин, а и Николай II ...

Ленин и днес и актуален. Само че не праволинейно. По-сложно е. Четейки Ленин, човек може да види как той е сбъркал, както и това, което той е мислил, но не се е материализирало. И във всеки случай Ленин е пример за политическа гъвкавост, като същевременно запазва целта, на която той ръководи партията и страната. Брестският мир, съдействието за революции в други страни, отстъпките пред капиталисти, национализацията, НЕП, военният комунизъм, злато-червенците, изтеглянето на злато - това са далеч от диаметрално противоположни мерки, които Илич реализира след около пет години!

Днешните неомарксисти обичат СССР. Ние също го обичаме. Но когато ни предлагат незабавно да се прехвърлим от 1916 до 1976 г., заобикаляйки двете ужасни войни, гражданската месомелачка, глада, тифа, разрушението, масовата емиграция от Русия, трябва да разберем, че това е или наивно и пълно незнание на Ленин или нещо много по-лошо от просто невежество.

Прочетете Ленин. До 22 април 2020 г., до 150-годишнината от неговото раждане, формирайте свое отношение към него. Той без съмнение е една от най-големите фигури в човешката история.

Автор: Николай Стариков

Превод: В. Сергеев

Източник: Поглед.инфо