ТАСС: Феноменът Грета Тунберг, или пет въпроса за децата в политиката

Истина ли е, че зад политически активните деца задължително стоят възрастни? И защо изобщо на децата им е интересна политиката? Отговор на тези и други въпроси търси руската информационна агенция TACC в материал, озаглавен „Феноменът Грета Тунберг, или пет въпроса за децата в политиката“.

Агенция „Фокус“ представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено позицията на автора.

На 20 септември 16-годишната шведска активистка Грета Тунберг започна глобални демонстрации в защита на климата. Съгласно думите ѝ, в периода от 20 до 27 септември „ще бъдат проведени 5225 акции в 156 държави на всички седем континента". На 23 септември тя говори в залата на Общото събрание на ООН и обвини държавните глави, че използват празните си обещания, за да ограбят от мечтите и детството ѝ. Активистката е обсъждана по-активно в социалните мрежи, дори президентът на САЩ Доналд Тръмп написа за нея в „Туитър“: „Тя изглежда като много щастливо момиче, което с нетърпение очаква светло и прекрасно бъдеще“. Мнозина не ѝ вярват и казват, че тя насърчава нечии интереси. „Има недоволство, че „звуча и пиша като възрастен ", казва тя. „И мога да кажа само това: мислите ли, че 16-годишна може да говори сама за себе си?"

Но без значение кой е свързан с Грета, тя е номинирана за Нобелова награда и списание Time я включи в стоте най-влиятелни хора в света (в същата категория като Доналд Тръмп и папата). Грета създаде движението „Петъци за бъдеще“, наричано още „Ударно училище за климата“. Всеки петък, вместо да ходи на училище, тя излиза с плакат. Целта ѝ е да привлече вниманието на политиците към проблема с изменението на климата.

Всъщност децата в политиката не са нещо ново. Саманта Смит беше на десет години, когато написа писмо до Юрий Андропов: „Много се притеснявам дали ще започне ядрена война между Русия и САЩ. Ще гласувате ли за началото на войната или не?" В отговор генералният секретар на ЦК на КПСС покани момичето в Съветския съюз. През 1983 г. Саманта посещава СССР, а две години по-късно загива при самолетна катастрофа. След това ответна „мирна мисия“ в САЩ направи съветската ученичка Катя Личева.

И дори непълнолетно момиче вече получи Нобеловата награда за мир - през 2014 г. отличието бе присъдено на пакистанската активистка за правата на човека Малала Юсуфзай (по това време тя беше на 17 години). Тя водеше блог за талибанския режим, подкрепи достъпа до образование за жени и почти загина от ръцете на терористите.

И все пак политически активните деца и юноши повдигат много въпроси. Откроихме поне пет.

Какво мислят родителите?

„Помолих майка ми да напише писмо до господин Андропов. В крайна сметка трябва да разберете защо светът е толкова неспокоен. А майка ми каза: „Защо не му пишеш сама? Така започна историята на Саманта Смит. Ако родителите ѝ не ѝ бяха помогнали да изпрати писмо и не бяха отделили 40 цента за пощенска марка, може би тази история нямаше да се случи. Родителите на Малала Юсуфзай също я подкрепиха: тя получи образование и започна да публикува дневници на уебсайта на BBC, до голяма степен благодарение на баща си. родителите на Грета Тунберг – съгласно думите ѝ, отначало реагирали хладнокръвно на нейните идеи. Но сега те заедно написаха книга за семейния живот, плащат за пътуванията на дъщерята и, според някои, се наслаждават на нейната слава.

Както обяснява проректорът от Висшето училище по икономика, ръководител на студентската олимпиада „Аз съм професионалист“ Валерия Касамара, отношението на родителите към политическата активност на децата зависи от нейния характер. „Ако млад мъж стане привърженик на някаква парламентарна партия, родителите едва ли ще видят нещо лошо в това“, казва тя. „Освен ако в семейството не е имало политически раздори (например родителите винаги са били привърженици на демократите, а детето е отишло при комунистите). Но ако детето ходи на неразрешени митинги, тогава има голям шанс родителите да разберат за това, едва когато детето има сблъсък с органите на реда“.

Възрастните често вярват, че такива деца са ангажирани с някой друг. Така ли е?

Тунберг често чува, че някой стои зад нея/платена /използвана. „Но зад мен няма никой освен мен“, казва тя.

Защо възрастните толкова често не вярват, че децата могат сами да се застъпват за някои политически идеи, без „намеците“ на възрастните? „Трудно им е да повярват, че едно дете може да разсъждава по този начин, че детето има достатъчно знания, интелигентност и способности", казва Григорий Добромелов, политолог и директор на Института за приложни политически изследвания. Той добавя: „Такива момчета са наистина рядкост… А тези възрастни, които вярват в искреността на такива деца, може би са се интересували от политика още от детството“.

Освен това много родители сами контролират децата си колкото е възможно повече и са сигурни, че всеки прави това. Ето защо им е трудно да повярват, че едно дете би могло да направи подобно нещо само. И накрая, такива деца често причиняват раздразнение у възрастни. Грубо казано, те се вбесяват, че някой „им се качва на главата“.

Разбира се, случва се възрастните да приписват действията на децата си като свои собствени. Мнозина помнят Таня, „момичето в розово“ от Волоколамск. Миналата година тя стана известна в социалните мрежи след митинг за закриването на депото в Ядрово. Таня посочи с пръст управителя на Московската област Андрей Воробьов и прокара ръка през гърлото си. Този жест се превърна в хит. Според Таня тя имала предвид само, че тренировъчната площадка убива местните жители, но в социалните мрежи тя бе определена като символ на протест.

И, разбира се, политическите възгледи на децата не идват от нищото. „Бях в началното училище, годината беше около 87-а", казва Марина, 40-годишна. „Имахме есе на свободна тема. И писах за заплахата от война, че светът е крехък и възрастните трябва да го защитават от ядрени оръжия. Всичко у нас беше „погълнато" от възрастните. Моите баби и дядовци винаги гледаха програмата „Време" и плясках с ръце, когато показвах партийни конгреси по телевизията. „Но това все още не е пристрастие, а по-скоро формирането на възгледи под въздействието на околната среда“.

Защо им е на децата политиката? И могат ли да направят нещо?

„Това, което правим или не правим в момента, ще се отрази на целия ми живот и живота на децата и внуците ми“, казва Грета. Идеята е ясна: възрастните изграждат свят, в който децата след това живеят. Но според Валери Касамара това не работи в Русия: „Имаме много кратък хоризонт на планиране. Живеем в настоящето и това не се отнася само за децата, но и за обществото като цяло. Имаме малко деца, които сериозно мислят като Грета“.

Според Касамара участието в политически акции е по-скоро възможност за децата да се изразят. „Разбира се, това е възможност да изпъкнете и да изградите кариера“, съгласен е политическият анализатор Григорий Добромелов. „Такива подрастващи могат дори да манипулират отношението на възрастните към тях“.

„Много тийнейджъри искрено смятат, че могат да променят света“, казва Елена Морозова, доцент по детска психиатрия и психотерапия в Руската медицинска академия за продължаващо професионално образование. „И искат да го подобрят“. Тийнейджърският романтизъм и наивност са от полза само тук. „Възрастните са обременени от опита си - това е като товар зад гърба им“, обяснява Добромелов.„ И това не дава възможност да се мисли така, както едно дете“. Валерия Касамара добавя: „Такива момчета наистина могат да накарат възрастните да гледат на проблемите с различни очи“.

Често казваме: това необходимо, така е прието. „Кой има нужда? Защо имат нужда?" Те изобщо нямат това „необходимо“, а имат „харесвам –не харесвам, искам-не искам“.

Децата и юношите имат още едно предимство. 16-годишно момиче, пропускащо часовете в името на „училищен митинг“, на мнозина ще изглежда мило и трогателно. Възрастен, който бяга от работа със същата цел, в нашите очи е по-вероятно да изглежда като луд. Григорий Добромелов смята, че децата и юношите са добре запознати как възрастните се отнасят към техния активизъм и могат да го манипулират. „Но това не е яростен цинизъм", добавя той.

Какво правят възрастните?

Според Григорий Добромелов в Русия в момента няма системна работа с политически активни деца. И това е проблемът. „Ако детето иска да се занимава с обществени и политически дейности и няма такава възможност, то лесно може да бъде пленено от екстремистки възгледи“, обяснява експертът. „За да не попаднат децата под влияние на манипулатори, те се нуждаят от добри наставници“. Според Добромелов подобна система е работила в СССР. „Да, тя имаше идеологическа специфика, но тя беше система". казва той. „И ако този идеологически компонент бъде премахнат, той може да служи като модел сега".

Валерия Касамара казва, че повечето руски тийнейджъри не са готови да поемат сериозно никаква отговорност. „Имаме все по-малко хора, които казват: Ще порасна и ще бъда президент", казва Касамара. „Това поколение е свободно, креативно, но много настроено към потреблението: те винаги са били покровителствани и смятат, че трябва да бъде така. Но това не означава, че няма нужда да слушат и не е необходимо да се говори с тях“.

Какво да направите, ако детето ви бъде увлечено от това, което смятате за разрушително или опасно за него? Основното е да не се забранява, предупреждава психологът Елена Морозова. „Ще бъде по-лошо“, обяснява тя.По-добре опитайте да прочетете същата литература като вашето дете и да слушате какво му казват хората на властта. Ако разговаряте с него, давайте факти, задавайте въпроси и изтъквайте противоречия, тогава може би ще можете да обясните защо вашата ценностна система е по-правилна, съветват експертите.

До какво може да доведе политическата активност дете?

Възможните последици за детето могат да бъдат най-различни - от Нобеловата награда до опит за убийство (или, както в случая с Малала Юсуфзай, и с двете). От популярната любов (Катя Личева, която след посещението на Саманта Смит замина на мисия в САЩ, през 80-те се класира сред „най-популярните жени на СССР“, наравно с Ала Пугачова).

Григорий Добромелов вярва, че дори положителен сценарий може да завърши с психологическа травма за детето. „Ако дадете на детето Нобелова награда, тогава то ще види в него не дете, а Нобелов лауреат и ще поиска да се съобразявате с този статус. А възрастен не винаги може да се справят с това". Въпреки това, Малала Юсуфзай, която скоро ще навърши 22 години, изглежда се справя доста добре. През 2015 г. тя откри училище за сирийски бежанци в Ливан. Но ние не знаем нищо за нейните възможни психологически проблеми.

Ако от тийнейджър бъде направен герой (често за един ден) и след това бъде забравен, това може да му струва много. „Той е достигнал някакъв връх, иска допълнително признание, внимание, успех. И може да има проблеми", казва Елена Морозова. А именно разочарование от себе си, от световния ред, от роднини, които не му помогнат да живее спокойно и безболезнено.

Обаче далеч не при всички подрастващи политическата активност води до такива крайности. И както казва Валерия Касамара, това може да се превърне в добра „школа на живота“: „Това е възможност да се научите как да говорите, да общувате“.

Според Григорий Добромелов благодарение на развитието на технологиите политиката става все по-малко формализирана. И на детето /тийнейджъра е по-лесно да прояви политическа активност днес, отколкото преди повече от 30 години, когато малката Саманта Смит изпрати писмо до Юрий Андропов. Това означава, че в бъдеще ще се появяват все повече и повече деца като Грета Тунберг.

Превод и редакция: Тереза Герова