Два въпроса към председателя на Народното събрание

Уважаема госпожо Караянчева, от 2009 г. Вие сте народен представител от ГЕРБ. От 2017 г. сте председател на Народното събрание.Член Първи на Конституцията гласи,че България е република с парламентарно управление. Пак според Конституцията Народното събрание е висшият орган на властта, който упражнява парламентарен контрол върху изпълнителната власт.

Как смятате да изпълните Вашите преки задължения по два конкретни въпроса?

Първо. В началото на месец декември Българската академия на науките даде категорично определение,че “официалният език в Република Северна Македония е писмено–регионална норма на българския език“.

Това определение прави излишна по–нататъшната работа на смесената българско–македонска комисия за решаване на спорните въпроси между двете страни.

Всъщност, какъв спор може да има въобще? Ние не сме ли убедени, че славянското население в Македония е с български генетичен код? От началото на 40–те години на миналия век то целенасочено е разделяно от корена си за сметка на българската история и българското национално достойнство.Какъв контрол сте готова да упражните върху правителството, за да заеме позиция, отговаряща на историческата истина и интересите на Република България?

Второ. През март 2018 г.като голям успех бе отчетено, че българският премиер е поставил пред президента на Република Турция въпроса за имуществените претенции на потомците на бежанците от Тракия и Мала Азия (1913 г.). Двамата великодушно решили да възложат този проблем на смесената българско–турска комисия по тези въпроси.За Ваше сведение комисията не се е събирала от 8 години.

Известна ли Ви е позицията на Съюза на тракийските дружества в България,който от десетилетия отстоява интересите на над един милион потомци на бежанците от османския геноцид в Тракия и Мала Азия? Тя гласи,че Тракийският въпрос има историческо, международно–правно и хуманитарно значение. Неговият имуществен аспект следва да се решава в рамките на отделни преговори между двете държави,тъй като става дума за избиване от турската армия на над 60 000 български мъже, жени, деца и старци. Прогонени са с каквото могат да носят на гръб над 280 000 души. Конфискувана е няколко милиона декара частна земя на българи.

Турция представя този тежък проблем като въпрос от частно естество, за да избегне факта, че става дума за геноцид. Тя търси и вече намира поддръжници в България, които заради лични облаги са готови да забравят трагедията на своите предци.

Готова ли сте в рамките на Вашите конституционни задължения и правомощия да разгледате този общонационален въпрос в Народното събрание с цел прецизиране на позицията на Република България по Тракийския въпрос?

Въпросите задава Любомир Шопов, който е дипломат от кариерата. Посланик. Кадрови служител на българското външно-политическо разузнаване. Автор е на книгите „Отдел „Трети“ (2012 г.), „Геноцид“ (2014 г.) и „Турският въпрос и държавната сигурност“ (2016 г.) Член е на Асоциацията на разузнавачите от запаса и на Национална асоциация „Сигурност“.