За „сексуалното възпитание“ без истерия

Петгодишно момиченце се обръща към баба си и много сериозно я пита: - Бабо, ти имаш ли проблеми с простатата? - Нямам, бабе. - А защо нямаш, като си толкова стара? - Нямам, защото само мъжете имат простата. - А ти какво си имаш? - Ми нищо си нямам… - Защото си баба? - Да. - А крампи имаш ли? - И крампи нямам. - Ясно – бабите си нямат нищо – заключава детето.

В рамките на последно проследения рекламен блок, дъщеричката на моя колежка събира тези въпроси. Но ако изгледа следващата серия реклами, нищо чудно да провери дали баба знае какво да прави, когато „има кръв“, или дали я притеснява вагиналната сухота и дали си признава за нея. Може да я попита срамува ли се да говори за цистита, дали е в климактериума, ползва ли интимни лубриканти, оребрени презервативи, които повишават емоцията, какво точно е „мъжка потентност“, но е малко вероятно да схване смешката във „вдигането на самолета“.

Кое какво е на картинката за нещо, което гарантира нормална функция на уринарния тракт и мъжка потентност, а?

Някога майките старателно избираха момента, когато да проведат с дъщерите си разговора за онзи момент, когато „ще се появи кръв“. Сега рекламите за дамски превръзки, тампони и всякакви хигиенни материали се въртят десетки пъти всеки ден. Няма по-логично нещо от това хлапетата да се интересуват кое какво е и да питат. Отговорът „абе това не те интересува“ или „рано е още, не му обръщай внимание“ на детски език означава: „Как да разбера, кой да ми каже, трябва някой да ми каже!“

Някога учехме за половата система в 9 клас. Учителката ни по биология, в измеренията на днешната лексика, би била наречена „будител“. За нея беше мисия да ни направи информирани, грамотни и максимално да ни отдалечи от глупостите на младостта, свързани с ранен секс и не дай боже – аборт. Беше донесла от медицинския университет

буркани с абортирани фетуси

и ни караше да ги гледаме: „Това би било момченце, като някое от вашите момчета в класа; това щеше да е момиченце! Заради нечия глупост и безотговорност, това дете е убито още преди да се роди. Половата система не е нещо, което учим – половата система е част от това, което е всеки от вас и ако не сте внимателни, ще страдате, други ще страдат! Когато сте безотговорни в интимния си живот, това носи нещастие, болка и често – смърт!“ Незаконните аборти, ранното майчинство, съсипаните възможности в живота – за тази жена беше по-важно да разберем голямата тема, а не да преминем материала от учебника.

Неизменно пренасяхме у дома чутото и разговорът продължаваше и се превръщаше в нещо значимо, изпълваше пространството и материалът от учебника вече не беше урок, а познание за живота. Темата за човешкото възпроизводство, за ролята на хормоните, за усещанията, изведнъж ни даде самочувствие, че знаем за какво става дума. Другарката обаче продължи да ни напътства: „Няма значение кога и с кого ще правите секс и то не само за първи път, а всеки път: най-важно от всичко е хигиената. Липсата на хигиена води не само до тежки вътрешни болести, но може да увреди и децата, които един ден ще се родят". И хей така, покрай уроците за половата система ставаше дума за това как се поддържа интимна хигиена, по какво се познават здравни проблеми в половата система. Отдавна не се подхилквахме, а слушахме внимателно.

Преди да започнем да рисуваме за домашно мъжката и женската полова система, другарката донесе снимки на цветя, които приличат едно към едно на мъжки и женски полови органи. „Нищо в природата не е само за себе си. Съществува много точна причина защо органите ни са в точно определена форма и то е свързано с тяхната функция". В крайна сметка, оказа, че прерисуването на полова система хич не е лесно и затова впрегнахме и родителите да помагат. Учителката ни се превърна в душеприказчик, тя преобрази часовете в център на мислене и споделяне на идеи за живота.

Да си представим ли какви репортажи ще бъдат излъчени и колко възмутени тетки ще се излеят пред микрофоните за „гигантския стрес над младите души“, ако на ученици бъдат показани истински абортирани фетуси? Дали е полезно? Несъмнено! Дали хора с нулева култура в сферата на възпитанието са по-гласовити от църковна камбана? Факт. Дали медиите на драго сърце прегръщат думите на всеки моралист в истерия – доказано е! Днес темата отново е за „ранното полово възпитание“, което мнозина с безумен потрес наричат „сексуално възпитание“.

Да се върнем отново на рекламните блокове.

Като малко дете отидох да играя със съседското момиченце и на входа на къщата ѝ нахлузих дамски червени пантофи с пухчета. Детето извика: „Не, не, събуй ги веднага – тези са на баба, а тя има гъбички!“. „Какво има?.“ „Ами такива грозни рани по краката, от които ти падат първо ноктите, а после и пръстите!“. Бърз и ефективен начин да откажеш малко дете да обува чужди чехли. Сега за гъбичките се леят цели рекламни сериали с изображения и разкази за чудото на лечението. Но гъбичките не тревожат никого – те са в графата „неутрално послание“.

Факт е обаче, че огромен обем от информацията, свързана със сексуалните функции на човека, са именно в рекламните блокове. И децата не просто питат кой е с еректилна дисфункция, вагинална сухота, проблем с простатата, болезнени крампи по време на цикъла – ама кой цикъл?! и откъде е тази кръв, те искат истинско обяснение.

Карфиолът в дясно – ясно – от него те боли главата. А какво е всичко на картинката в ляво?

В средата на 70-те години, в трета група на детска градина, децата посещават смесена тоалетна (още никой не е изпаднал в истерия, че на пет не е страшно и срамно да видиш дупето на друго дете). И момченцата гордо се пъчат: „Виж какво си имааам, виж какво си имаааам!“. „Да, ама моето не стърчи!“ – отговаря момиченце. В наши дни това вече не може да се случи, от което на малките не им е по-малко интересно. И днес хлапета надничат през ключалките, ако ги има, ровят из нещата на големите, разпечатват опаковки с кондоми и питат дали това е дъвка, защото мирише хубаво.

След десетилетия, през които се продават безполови кукли и то само момичета, защото се смята, че момиченцата не си играят с кукли момченца и така моралът между играчките е запазен,

гигантският пробив в сексуалното развитие на децата е куклата Барби.

Въпреки нечовешките си пропорции като бюст, талия, ханш и дължина на краката, тя се сдобива със съпруг, а после става бременна, от корема ѝ излиза бебе, започва да си има деца.

Кен вече е готов да изражда бебе!

Сексуалната култура у нас в края на 70-те от миналия век все още бе подчертано консервативна. И затова появата на кукла Барби в панелен апартамент в столичен квартал, донесена кой знае от коя чужбина, докарва момиченца, приятелки на собственичката, до неудържим възторг. Какво правят пет деца, скупчени над куклата? Събличат я гола и гледат гърдите ѝ. После хващат подръчни дрехи, натъпват блузките и си правят бюст.

Барби опитва да бори дори анорексичния си вид с приятелка със свръх тегло

Днес напълно видими са рекламите за увеличаване на бюста, за сутиените с подплънки, цели кампании за корекция на всичко, което не е а ла Барби. Културата на рекламите с много дължини изпреварва всяка обучителна програма за половото познание. Тук дори не отваряме темата за филмите – стигат ни само рекламните блокове.

В интернет страница, одобрена от канадското Министерство на здравето, посветена на възпитанието на деца по отношение на тяхната сексуалност, е обяснено следното:

- На възраст между 13 и 24 месеца, детето трябва да е в състояние да назове всичките части на тялото си, в това число и гениталиите. Назоваването на всяка част с истинското ѝ име позволява на детето да посочи проблем, предизвикан от нараняване, болка или сексуално посегателство;

- Децата между 2 и 4 годинки трябва да са наясно, че бебето идва от корема на жена и то расте там, докато е готово да се появи на света, че мъжът и жената участват в създаването на бебето. Децата трябва да научат, че тялото е тяхно и никой не може да направи с тях нещо, което не харесват или ги притеснява. На децата трябва да се обяснява също за докосването на другите, за правото им да не желаят да бъдат гушкани, целувани или гъделичкани. На тази възраст се въвеждат и правилата за държание пред другите и кога не е редно да бъдеш видян гол.

- От 4 до 8-годишна възраст всяко дете трябва да получи възможността да задава въпроси и да получава честен отговор, дори когато онзи, който отговаря признава, че ще потърси информация. Отказът от отговори води до сериозно нарушение в доверието. Експертите допълват, че не е нужно да се водят безкрайни разговори на тази тема, а те могат да минават покрай игри, в компанията на любими играчки, домашни любимци, на разходка в парка.

Коя е грешката, която допуска нашето образователно министерство и какво пропуска министър Красимир Вълчев?

През цялото време са говори за програми за деца, които да ги обучават „ранно“, „не толкова ранно“; дали ще участват неправителствени организации, които са в пъти по-гъвкави и адекватни от коя да е официална програма. Никой обаче не казва: „Това обучение не е само за децата – то е на първо място за родителите, които с помощта на образователните институции да се научат как да представят тези теми пред децата си, от къде да търсят информация, към кого да се обърнат, когато считат, че е възникнал проблем".

Обидата и гневните реакции на възрастните са плод и на това, че някой решава през главите им кога на какво ще бъдат учени децата им, свързано със самия живот и с интимността им. И са напълно прави. Едва когато родителите бъдат лично запознати с концепцията какво представлява това ограмотяване, когато се превърнат в участници, когато лично бъдат ангажирани в такива уроци, може да се очаква някакъв ефективен и дългосрочен резултат.

Как да реагира родител, когато възторженото му дете се прибере у дома и докладва: „Днес дойдоха едни какички и ни сложиха отпред гол човек и му показаха пишката!“. Да, детето не е чуло нищо от обяснението за анатомията, а е смаяно, че някой изведнъж му показва нещо, за което у дома не се говори и уж се крие, нищо, че го дават по телевизията. Родителят обаче е в паника.

Без съвместна работа със семействата, истеричните реакции на хора, които дори не знаят за какво ограмотяване става дума, винаги ще са с превес пред микрофоните на медиите.

Няма никакво значение дали е прав или крив Красимир Вълчев, ако той е неспособен да приобщи към каузата родителите чрез личното им участие. Министърът дори не може да пробие общественото отрицание, че задължително посещение на детска градина на 4 годинки не е „ходене на училище“, а само лек и безболезнен начин децата да свикнат да бъдат в свое общество, да укрепне имунитетът им, да приемат научаването на всякакви неща като нещо забавно, а не като ужас, че някой ще ги пита и те може и да не знаят.

Гигантската разлика между нашето училище и успешните модели в западните държави, е надменността с която институциите у нас третират родителите. С този подход протестите никога няма да спрат, независимо колко адекватни и наложителни са възпитателните проекти.

Коментарът на Лиана Панделиева е публикуван в Гласове